Определение № 235 от 31.03.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. гр. Добрич, 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500132 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.220 ал.1 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от С. Р. И. с ЕГН ********** с поС.ен адрес гр.Д. срещу определение №701/06.12.2024 г. по гр.д.№503/2024 г. на Балчишкия районен съд,с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател-ответник по делото,обективирана в писмения му отговор на исковата молба,за конституиране на „Кредисимо“ ЕАД,ЕИК 175330437,със седалище и адрес на управление гр.София,п.к.1463,район

„Триадица“,бул.“Витоша“ №146 /сграда А/,ет.4,Бизнес-център „България“ като трето лице-помагач на страната на ответника в производството.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение се настоява за отмяната му.Правният интерес от привличането на третото лице се обосновавал според частния жалбоподател от необходимостта същият като главна страна да обвърже третото лице с мотивите към решението за целите на бъдещ съдебен процес между тях в случай,че исковете срещу ответника бъдат уважени.

В писмен отговор насрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК 203670940,със седалище и адрес на управление гр.София,Столична община,район „Люлин“,бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25,офис сграда „Лабиринт“,ет.2,офис 4 не изразява конкретно становище по допустимостта и основателността на частната жалба,като предоставя на съда да ги прецени.

1

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е получил съобщение за атакуваното определение на 20.12.2024 г.,частна жалба вх.№6095/27.12.2024 г. по описа на БРС е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 27.12.2024 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото,поискала конституиране на третото лице-помагач,имаща правен интерес от атакуване на неизгодното за нея определение,респ. като насочена срещу акт,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.220 от ГПК,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№503/2024 г. на БРС е образувано по повод искова молба с вх.

№3713/12.08.2024 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК от търговско дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК 203670940,със седалище и адрес на управление гр.София,Столична община,район „Люлин“,бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25,офис сграда „Лабиринт“,ет.2,офис 4 /придобило процесните вземания по договор за цесия от 01.02.2022 г.,сключен между „Кредисимо“ ЕАД-гр.София и „Ай Тръст“ ЕООД-гр.София в качеството на цеденти и ищцовото дружество в качеството на цесионер,и по силата на Приложение №1 от 13.05.2022 г. към договора за цесия,сключено между „Ай Тръст“ ЕООД-гр.София и ищцовото дружество/ срещу С. Р. И. с ЕГН ********** с настоящ адрес с.С. за установяване,че ответникът дължи на ищеца вземанията-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№378/2024 г. на БРС,а именно сума в размер на 691,74 лв-прехвърлено в полза на ищеца вземане на „Ай Тръст“ ЕООД-гр.София от ответника С. Р. И.,възникнало по договори за поръчителство от 28.08.2020 г. вследствие осъществено от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД-гр.София плащане в полза на кредитор „Кредисимо“ ЕАД-гр.София на главница по договор за потребителски кредит №2277080/28.08.2020 г.,сключен между „Кредисимо“ ЕАД-гр.София като кредитор и ответника С. Р. И. като кредитополучател,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по 2 чл.410 от ГПК,до окончателното й изплащане,както и сума в размер на 13,21 лв,представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата,начислено за периода от 27.09.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

Според изложеното в исковата молба процесните вземания са прехвърлени с договор за цесия от 01.02.2022 г. и приложение към него от 13.05.2022 г. на ищцовото дружество.Касае се за прехвърлени в полза на ищеца вземания на „Ай Тръст“ ЕООД-гр.София от ответника С.

Р.И.,възникнали след извършено от дружеството като поръчител по договори за поръчителство от 28.08.2020 г. плащане на дълга на И. към „Кредисимо“ ЕАД по договор за кредит от 28.08.2020 г.

В писмения отговор на исковата молба ответникът С. Р. И. е оспорил основателността на исковете,като е възразил,че към датата на сключване на посочените от ищеца договори за цесия от 2022 г. процесните вземания не са съществували.Ответникът И. бил погасил задълженията си към кредитора по договора за потребителски кредит „Кредисимо“ ЕАД още на 18.01.2021 г.На база на горното твърдение ответникът се позовава на нищожност на договорите за цесия от 2022 г. между различните дружества предвид прехвърлянето на несъществуващи вземания,с което мотивира липса на активна материалноправна легитимация на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като кредитор на ответника.С оглед извършеното на 18.01.2021 г. от ответника И. в полза на първоначалния кредитор „Кредисимо“ ЕАД плащане на дълга по договора за кредит първият настоява посоченото дружество да бъде конституирано на основание чл.219 ал.1 от ГПК като трето лице-помагач в процеса,за да му помага.Искането е заявено в рамките на преклузивния срок по чл.219 ал.1 от ГПК /в срока за отговор на исковата молба/ и е допустимо.Същото е обаче неоснователно,като съображенията за този извод са следните:

Привличането на подпомагаща страна по инициатива на главна страна в процеса се прилага тогава,когато третото лице има право да встъпи,за да помага,но не встъпва поради опасенията си от неизгоден за подпомаганата от него страна изход по делото и обвързването му от задължителната сила на мотивите в отношенията му с нея.Привличането е право на привличащата страна,с което тя цели 1./да улесни защитата си срещу противната страна с 3 помощта на привлеченото лице и 2./да подчини при неблагоприятен за нея изход на делото привлечената страна на задължителната сила на мотивите в един бъдещ процес между привличащата и привлечената страна.

За да е налице за главна страна правен интерес от привличане на подпомагаща страна,е необходимо от изхода по предявените искове да зависи възникването на някакво регресно право в полза на главната страна срещу подпомагащата страна,което да налага обвързване на третото лице-помагач с мотивите на съдебното решение по настоящия спор в бъдещ съдебен процес между него и подпомаганата главна страна.

Поставя се въпросът дали при неблагоприятен за ответника резултат от спора /уважаване на исковете срещу него/ за същия би възникнало някакво регресно право срещу третото лице,за да е налице правен интерес от обвързване на третото лице със задължителната сила на мотивите в отношенията му с подпомаганата страна /ответника по спора/.

В случая не се констатира наличие на такъв правен интерес за ответника И..Уважаването на исковете се предпоставя в настоящата хипотеза в традиционния случай от констатация в мотивите на съдебното решение за липса на изпълнение на задължението на И. към първоначалния кредитор по договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД,установяването на извършено плащане на дълга от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД,възникването на вземане по чл.143 ал.1 от ЗЗД на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД от длъжника по обезпечения договор за кредит С. И.,валидност на договора за цесия между „Ай Тръст“ ЕООД и ищцовото дружество при установено прехвърляне с него на съществуващи вземания на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД от ответника С.

И..Признаване съществуването на валидно прехвърлено в полза на ищеца по делото вземане на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД от ответника И. в горната обща хипотеза не рефлектира по никакъв начин в отношенията между ответника И. и първоначалния му кредитор по договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД-решението ще има за предмет отношенията между поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД,длъжника И. и цесионера-ищец.Самият ответник С. И. не мотивира какви негови регресни вземания спрямо първоначалния кредитор могат да възникнат в хипотеза на уважаване на исковете срещу него,а такава мотивировка е задължителна при отправяне на искане за конституиране на трето лице-помагач.Има само една единствена 4 хипотеза на уважаване на исковете по аргумент от разпоредбата на чл.143 ал.2 изр.1 от ЗЗД,която може да породи регресни вземания на ответника от първоначалния кредитор,а именно ако длъжникът С. И. е платил на първоначалния кредитор „Кредисимо“ ЕАД,след като е бил уведомен от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД за вече извършеното от последния плащане.В тази хипотеза исковете ще бъдат уважени,тъй като длъжникът ще отговаря спрямо поръчителя,респ. спрямо цесионера,придобил вземането на поръчителя,но в крайна сметка ще е налице двукратно плащане на дълга в полза на първоначалния кредитор.Веднъж длъжникът И. ще дължи плащане на ищеца по делото,придобил съществуващото вземане на поръчителя,но от друга страна при вече извършено от самия длъжник И. плащане на първоначалния кредитор „Кредисимо“ ЕАД същият ще може да претендира от кредитора връщане на сумата,заплатена му повторно от длъжника след извършеното от поръчителя плащане.Тази хипотеза обаче е малко вероятна,като се има предвид,че ответникът С. И. не твърди в отговора на исковата молба да е бил уведомен за извършеното от поръчителя плащане и да е платил повторно дълга на първоначалния кредитор след уведомяването му за плащането от поръчителя.

Предвид горното уважаването на исковете срещу С. И. при изложените от страните обстоятелства не би могло да породи негово регресно право срещу първоначалния кредитор „Кредисимо“ ЕАД,та за И. да е налице правен интерес да обвърже този кредитор съгласно разпоредбата на чл.223 ал.2 от ГПК със задължителната сила на мотивите на съдебното решение по спора.

Ако исковете бъдат отхвърлени с мотиви,че поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД няма вземане по някаква причина от ответника И. /напр. ако длъжникът И. е платил на първоначалния кредитор преди извършеното от поръчителя плащане или преди да бъде уведомен за извършеното от поръчителя плащане в контекста на чл.143 ал.2 изр.1 от ЗЗД/ и договорът за прехвърляне на такова несъществуващо вземане е преценен като нищожен,но поръчителят все пак е извършил недължимо плащане на първоначалния кредитор,то тогава евентуално биха възникнали някакви регресни права на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД спрямо първоначалния кредитор „Кредисимо“ ЕАД на основание чл.143 ал.2 изр.посл. от ЗЗД,но не и такива на длъжника С. И. спрямо първоначалния кредитор.

5

Така нито при уважаване на исковете,нито при отхвърлянето им биха възникнали правоотношения между длъжника И. и първоначалния кредитор „Кредисимо“ ЕАД,подлежащи на уреждане по съдебен ред,което да налага обвързване на „Кредисимо“ ЕАД със задължителната сила на мотивите на решението по настоящия спор.

Ако единственото съображение на С. И. да иска привличането на „Кредисимо“ ЕАД като подпомагаща страна е възможността дружеството да му помогне при доказване на факта,че му е заплатил дълга си още на 18.01.2021 г.,то тази цел не създава предпоставки за конституиране на горното дружество като трето лице-помагач,тъй като целта може да бъде постигната и по друг процесуален ред.Съгласно разпоредбата на чл.192 ал.1 от ГПК всяка страна може да поиска с писмена молба от съда да задължи трето неучастващо лице да представи намиращ се у него документ-в случая счетоводна документация,отразяваща твърдяното плащане,или да предостави достъп на вещо лице до счетоводството си за установяване на твърдяния от ответника факт.Съществуването на горната възможност предоставя необходимите процесуални средства на ответника И. да докаже твърденията си,но посочената цел във връзка с доказването не обосновава конституиране на „Кредисимо“ ЕАД като трето лице-помагач на страната на ответника.