Решение № 133 от 11.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255000500256 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 11198/25.03.2025 г. от Д. М. Д. ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № *, вх. "*", ет. * против решение № 175/21.02.2025 г., постановено по г. д. № 1831/2023г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска на Д. М. Д. ЕГН ********** за признава за установено по отношение на О. И. С. ЕГН **********, че Д. М. Д. е собственик, на основание придобивна давност от 2007 г. до 19.12.2019 г. на ½ ид. ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. ***, с адрес: ул. „***“ № **, ет.**, ап.

**, с предназначение на самостоятелния обект: апартамент **, състоящ се от две стаи и кухня; с площ 65.16 кв. м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 на ПИ с идентификатор ***; при съседи: на същия етаж – самостоятелен обект № ***, а по доказателствен нотариален акт № 80, т. 78, вх. рег. № 25406/07.12.2004 г. на Служба по вписванията – ***, юг – ап. ** на О. - П., отгоре – самостоятелен обект № ***, а по доказателствен нотариален акт – ап. ** на Ц.; отдолу - самостоятелен обект № ***, а по доказателствен нотариален акт – ап. ** на О., заедно с таванско помещение № 15, с декларирана площ от 6 кв. м., при съседи: запад - коридор, север – таван № 14 на М., юг – таван 16 на И., ведно с 0,832% от 1 общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Жалбоподателят моли съда да обезсили обжалваното решение в съответната част и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане или да го отмени и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявен от Д. М. Д. ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № *, вх. "*", ет. * против О. И. С. ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик, на основание давностно владение за периода от 2007 г. до 19.12.2019 г., на следния недвижим имот: ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. ***, с адрес: ул. „***“ № **, ет.**, ап.

**, с предназначение на самостоятелния обект: апартамент **, състоящ се от две стаи и кухня; с площ 65.16 кв. м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 на ПИ с идентификатор ***; при съседи: на същия етаж – самостоятелен обект № ***, а по доказателствен нотариален акт № 80, т. 78, вх. рег. № 25406/07.12.2004 г. на Служба по вписванията – ***, юг – ап. ** на О. - П., отгоре – самостоятелен обект № ***, а по доказателствен нотариален акт – ап. ** на Ц.; отдолу - самостоятелен обект № ***, а по доказателствен нотариален акт – ап. ** на О., заедно с таванско помещение № 15, с декларирана площ от 6 кв. м., при съседи: запад - коридор, север – таван № 14 на М., юг – таван 16 на И., ведно с 0,832% от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Претендират разноски.

Ответникът не признава иска. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Във въззивната жалба изрично е посочено, че обжалваното решение е нищожно, поради неговата пълна неразбираемост.

Това възражение е неоснователно.

Обжалваното решение е постановено от надлежен съд, в законен състав. Неговата твърдяна неразбираемост не е основание за нищожност, а за прилагане на друг способ за процесуална защита. Освен това, при прочит на решението е абсолютно ясна волята на първоинстанционния съд по отношение предмета на производството както в мотивите, така и в диспозитива.

2

Ето защо настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

І. за предмета на исковото производство:

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е налице произнасяне по непредявен иск.

С решение № 175/21.02.2025 г., постановено по г. д. № 1831/2023г. по описа на ОС – Пловдив е признато за установено по отношение на О. И. С. ЕГН **********, че Д. М.

Д. е собственик, на основание покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № 80, т. 78, вх. рег. № 25406/07.12.2004 г. на СВ – *** на следния недвижим имот: ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. ***, с адрес: ул. „***“ № **, ет.**, ап. **, с предназначение на самостоятелния обект: апартамент **, състоящ се от две стаи и кухня; с площ 65.16 кв. м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 на ПИ с идентификатор ***; при съседи: на същия етаж – самостоятелен обект № ***, а по доказателствен нотариален акт № 80, т. 78, вх. рег. № 25406/07.12.2004 г. на Служба по вписванията – ***, юг – ап. ** на О. - П., отгоре – самостоятелен обект № ***, а по доказателствен нотариален акт – ап. ** на Ц.; отдолу - самостоятелен обект № ***, а по доказателствен нотариален акт – ап. ** на О., заедно с таванско помещение № 15, с декларирана площ от 6 кв. м., при съседи: запад - коридор, север – таван № 14 на М., юг – таван 16 на И., ведно с 0,832% от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

В този част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

В исковата молба, подадена като насрещен иск вх. № 35593/25.06.2020 г. по регистъра на РС – Пловдив (л. 157 от делото на ОС), ищецът Д. твърди, че И. П. е напуснал имота през 2009 г., а тя е собственик на ½ ид. ч. от апартамент № ** на основание давностно владение от 2007 г. до датата на вписване на исковата молба – 19.12.2019 г. – кратка и дълга придобивна давност.

В молба вх. № 262730/19.01.2021 г. по регистъра на РС – Пловдив, (л. 263 от делото на ОС), ищецът Д. е уточнила, че претендира правото на собственост върху процесната ½ ид. ч. от апартамент № ** на основание давностно владение от 2007 г.

В молба вх. № 23303/09.09.2022 г. по регистъра на ОС – Пловдив, (л. 450 от делото на ОС), ищецът Д. е уточнила, че претендира правото на собственост върху процесната ½ ид. ч. от апартамент № ** на основание давностно владение от 2007 г. до датата на вписване на исковата молба за делба – 19.12.2019 г.

В молба вх. № 28289/19.09.2023 г. (л. 19 от делото на ОС), ищецът Д. е уточнила, че претендира правото на собственост върху процесната ½ ид. ч. от апартамент № ** на основание давностно владение.

Въз основа на описаните твърдения на ищеца, настоящата инстанция намира, че 3 предмет на производството е претенция на Д. да бъде признато по отношение на С., че Д. е собственик, на основание давностно владение за периода от 2007 г. до датата на вписване на исковата молба – 19.12.2019 г., на ½ ид. ч. от апартамент № **.

В рамките на този предмет е и произнасянето на окръжния съд и този иск е отхвърлен.

Налага се общият извод, че обжалваното решение е допустимо и подлежи на инстанционна проверка за правилност.

ІІ. по същество:

В исковата молба се твърди, че Д. Д. и И. П., на 07.12.2004 г., са закупили следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. ***, с адрес: ул. „***“ № **, ет.**, ап. **, с предназначение на самостоятелния обект: апартамент **, състоящ се от две стаи и кухня; с площ 65.16 кв. м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 на ПИ с идентификатор ***; при съседи: на същия етаж – самостоятелен обект № ***, а по доказателствен нотариален акт № 80, т. 78, вх. рег. № 25406/07.12.2004 г. на Служба по вписванията – ***, юг – ап. ** на О. - П., отгоре – самостоятелен обект № ***, а по доказателствен нотариален акт – ап. ** на Ц.; отдолу - самостоятелен обект № ***, а по доказателствен нотариален акт – ап. ** на О., заедно с таванско помещение № 15, с декларирана площ от 6 кв. м., при съседи: запад - коридор, север – таван № 14 на М., юг – таван 16 на И., ведно с 0,832% от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от нотариален акт № 111, том ІV, рег. № 7930, дело № **7/2004 г. на нотариус Х. - С., рег. № *** (л. 161 от делото на ОС).

В исковата молба се твърди, че Д. и П. не са имали сключен граждански брак и, че П. е починал на 22.12.2017 г., като последното обстоятелство не е спорно.

При това положение не могат да намерят приложение институтите на установяване на липсата на съвместен принос, частична или пълна трансформация, уредени в СК, тъй като същите са приложими само между съпрузи/бивши съпрузи във връзка със съпружеската имуществена общност.

Следователно Д. и П. са станали съсобственици на имота по смисъла на чл. 30, ал. 1 от ЗС.

При това положение, обстоятелството кой реално е заплатил продажната цена, няма никакво правно значение за придобиването на вещните права. Ето защо твърденията и доказателствата в тази насока не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаят факти, които са извън предмета на спора.

Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗС, частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. В текста на процесния договор няма изрични уговорки за размера 4 на частите на двамата купувачи. Следователно Д. и П. са станали съсобственици на процесния имот при равни права – по ½ ид. ч. за всеки.

В исковата молба се твърди, че Д. е собственик на другата ½ ид. ч. от апартамент № ** на основание давностно владение за периода от 2007 г. до датата на вписване на исковата молба за делба, подадена от ответника С. – 19.12.2019 г. кратка и дълга придобивна давност.

Очевидно под „кратка“ давност се има предвид срок от 5 години.

Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато добросъвестно владение в продължение на 5 години.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Нито в исковата молба, нито в значителния брой уточняващи молби не се твърди наличието на предпоставките за добросъвестно владение: фактическа власт върху недвижимия имот, наличие на правно основание, годно да направи Д. собственик, без тя да знае, че праводателят и не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Следователно, независимо от твърдението за „кратка“ давност в исковата молба, в случая не може да намери приложение давностен срок с продължителност от 5 години.

Съгласно ТР № 1/6.08.2012 г., постановено по т. д. № 1/2012, ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. ... Когато, обаче, съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.