Решение № 212 от 21.07.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Смолян, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500250 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение № 500/30.12.2024г по гр.д. №1193/2023г Смолянският районен съд е осъдил „Маунтийн Бийф“ ЕООД, ЕИК206705001,, седалище и адрес на управление гр.Смолян, ул.“В. Л.“ №28, да заплати на С.

С. Д. сЕГН:********** сумата от 118,39 лева; на К. В. Д. сЕГН:********** сумата от 118,39 лева, на С. В. Д. сЕГН:********** сумата от 118.39 лева, на К. С. П. сЕГН:********** сумата от 177.58 лева, на В. С. П. сЕГН:********** сумата от 177.58 лева, на М. Д. ХаджидА. -Д. с ЕГН:********** сумата от 88.79 лева, на Й. П. А. с ЕГН:********** сумата от 88,79 лева, на К. П. Д. с ЕГН:********** сумата от 88.79 лева, на М. П. Х. с ЕГМ:**********, сумата от 88.79 лева, на В. Н. П. с ЕГН:********** сумата от 532.74 лева, на В. Х. П. с ЕГН:********** сумата от 118.39 лева, на И. С. П. с ЕГН:********** сумата от 118.39 лева, на Й. С. П. с ЕГН:********** сумата от 118.39 лева, на В. З. Н. с ЕГН:********** сумата от 88.79 лева, на Д. З. П. с ЕГН:********** сумата от 88.79 лева, на И. И. П. с ЕГН**********, сумата от 177.58 лева, на Й. А. А. с ЕГН:********** сумата от 177.58 лева, на И. А. П. с ЕГН:********** сумата от 177.58 лева, на С. Д. А. с ЕГН:********** сумата от 532.74 лева, на В. Д. Т. с ЕГН:********** сумата от 532.74 лева, на П. К. Г. с ЕГН********** сумата от 532.74 лева, на Л. К. Г. ЕГН********** сумата от 532.74 лева, на Ц.

Б. М. с ЕГН:********** сумата от 532.74 лева, на В. Б. Р. с ЕГН:********** сумата от 532.74 лева, които суми представляват обезщетения за причинени имуществени вреди за отсечена дървесина в поземлен имот с идентификатор №***, в местност "Бълша", в землището на с.

1

Момчиловци, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.12.2023г. до окончателното им изпащане, както и направените съдебни разноски по делото в размер на 605,72 лева.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№723/24.01.2025г от МАУНТИЙН БИЙФ" ЕООД, ЕИК 206705001, със седалище и адрес на управление: гр.

Смолян, чрез управителя си Ан. Г. К.,чрез адв.М.,който счита ,че обжалваното решение на районен съд –Смолян е незаконосъобразно , необосновано ,неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила .Счита ,че районният съд е намерил, че макар формално в полза на ответника да е било издадено разрешително за сеч, както и че е била осъществена разпоредителната сделка за имота, в който е била извършена сечта, отговорността на ответното дружество произтича от факта, че сечта е извършена в имот, в който права притежават и ищците. Т.е., според съда, ответникът не е имал правото да извършва сеч и добива дървесина и да реализира доходи само за него, защото ЗЗД и конкретно чл. 45 ЗЗД не изисквал наличието на умисъл за форма на вината, за да се приеме наличието на деликт. Ето защо, макар ответното дружество да е било добросъвестен купувач на имота, то отговаряло за имуществените вреди, причинени на ищците, а същите търпели такива вреди, вследствие на извършената сеч в съсобствения им имот. Намира ,че тези изводи на съда са неправилни.В процесния случай ищците са предявили срещу довереното му дружество иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. В уточнителна молба с вх. № 3372/28.05.2024 г. те са посочили, че отсичайки дърветата от чужд имот, без знанието и съгласието на действителните собственици на имота (т.е. ищците), довереното му дружество им е нанесло имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати за тях ползи от неполучен добив от стойността на добитата от ответника дървесина, находяща се в единия от процесните имоти. Счита, че по делото не се доказва наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 във вр. с чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на довереното му дружество.

На първо място намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че по делото е доказано наличието на противоправно деяние от страна на „Маунтийн Бийф" ЕООД или на изпълнителите на възложената от него работа .В случая счита ,че е безспорно установено, че довереното му дружество е придобило имота, в който е извършена процесната сеч, с договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 165, том II, per.

№ 3230, дело № 353от 05.11.2021 г. на нотариус Анастасия Славкова. Намира ,че е спазена изискуемата от закона форма, съответно сделката е действителна, макар и да не произвежда вещно-прехвърлителен ефект по отношение на идеалните части от имота, притежавани от ищците, които не са били страни по същата. Независимо от това, счита ,че доколкото по делото не се доказва довереното му дружество да е знаело, че продавачите по сделката не са собственици на целия имот, то доверителят му е придобил собствеността само върху идеалните части, притежавани от тримата продавачи, а по отношение на оС.лата част от имота той е бил добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС. Тази добросъвестност счита ,че се е запазила до 2 момента, в който „Маунтийн Бийф" ЕООД е бил уведомен от органите на досъдебното производство за претенциите на трети лица по отношение на процесните имоти, а именно в началото на м. септември 2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 71 от ЗС добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска завръщането й.

В правната доктрина и утвърдената съдебна практика се приема, че до отпадането на добросъвестността, легитимиращата добросъвестния владелец сделка му предоставя пълния обем правомощия на собственик на вещта, а именно правото на владеене, ползване и разпореждане. Твърди ,че по делото безспорно се доказва, че процесната сеч е извършена през м. април 2022 г., като са спазени всички нормативни изисквания за това - издадено е разрешително за сеч № 11/28.02.2022 г. на общ. Смолян по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ, а изсечената дървесина е била превозена въз основа на превозен билет от 29.04.2022 г. Поради това счита ,че при извършването на сечта довереното му дружество е действало изцяло добросъвестно, с разбирането, че е единствен собственик на целия имот, включително и на намиращите се в същия имот дървета на основание чл. 92 ЗС, а самата сеч е извършена изцяло в съответствие с изискванията на действащата към онзи момент нормативна уредба. Поради това намира ,че действията на дружеството не са противоправни, доколкото са извършени изцяло по възлагане от лице, което се явява добросъвестен владелец на имота, разполагащо с правомощията на собственик на същия. Ето защо намира ,че не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно наличието на противоправно поведение.

Счита ,че дори да се приеме, че действията на „Маунтийн Бийф" ЕООД са били противоправни, то не се доказва настъпването на претендираните от ищците имуществени вреди.В процесния случай ищците, чрез техния процесуален представител, изрично са посочили (на стр. 4 от уточнителната си молба с вх. № 3372/28.05.2024 г.), че претендират заплащането на обезщетение за причинени „имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати за тях ползи от неполучен добив от стойността на добитата от ответника дървесина, находяща се в наследствените им имоти."Счита ,че съгласно правната доктрина и трайната съдебна практика имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропусната полза. Това деление е предвидено изрично в чл. 82 от ЗЗД при договорната отговорност, а по отношение на деликтната, то се извежда от разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗЗД, допускаща обезщетяване за пропусната полза от загуба на работоспособност, и на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, която предвижда обезщетяване на „всички вреди", които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Твърди ,че понятието пропусната полза не е дефинирано в гражданския закон. Твърди ,че в теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице,увредено от деликта.Счита ,че съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР 3/2021 от 13.01.2023 г. по тьлк.дело № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите 3 ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. Вредите са обективна категория и затова за уважаването на иска за непозволено увреждане счита ,че не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В процесния случай по делото счита -че ищците не са провели такова пълно доказаване на сигурното увеличаване на имуществото си с претендираната сума. Счита ,че липсват дори твърдения в този смисъл. Намира ,че не се доказва наличието на някакво облигационно правоотношение с трети лица за придобИ.е на дървесината, която е била отсечена по възлагане от „Маунтийн Бийф" ЕООД, или каквито и да са други факти, които биха обосновали сигурно увеличаване на имуществото на ищците, което да е осуетено с изсичането от довереното ми дружество на процесиите дървета ползи.В тази връзка сочи , че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд не е изложил мотиви по въпроса за наличието на претендираните от ищците имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Твърди ,че районния съд е намерил тези вреди за доказани, поради което остава неясно и как съдът е достигнал до извод, че е налице този елемент от фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за да приеме исковете за основателни.Счита че не се доказва съществуването на две от предпоставките на фактическият състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на „Маунтийн Бийф" ЕООД- за непозволено увреждане, поради което предявените искове намира ,че се явяват неоснователни. Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе Претендира разноски

Постъпил е писмен отговор с вх.№3131/09.04.2025г от адв.Н. П.

,пълномощник на ищците по гр.д. № 193/2023г по описа на районен съд – Смолян , която намира въззивната жалба за неоснователна.Намира,че е доказано кой е причинителя за тяхното обезщетяване, като размерът на обезщетението се определя от съда, съобразно всеки конкретен случай. Счита ,че са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че по делото не били доказани наличието на предпоставките на чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за уважаване на исковата претенция на ищците, тъй като по делото не било доказано наличие на противоправио деяние от страна на „Маунтийн Бийф“, а на второ място не били доказани настъпилите за ищците имуществени вреди.Намира,че логически последователно и морално издържано е правилото, че който причини вреди другиму, следва да ги възстанови. Такава е разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД относно непозволеното увреждане, но в същия смисъл е и чл.81 ЗЗД, според които длъжникът отговаря само за невъзможността за изпълнение, която може да му бъде вменена във вина.

Законодателят възлага и на едно лице, с оглед съображения за справедливост да възстанови вреди, които не са причинени от неговото виновно поведение, за разлика от наказателното право, където отговорността е винаги лична-само извършилият престъпление бива наказателно преследван. Твърди ,че гражданското право допуска отговорност за чуждо поведение /чл.43, ал.З; чл.47, ал.2; чл.48, ал.1 и ал.2; чл.49, чл.233, ал.1, чл.244, ал.З; чл.238, ал.4 от ЗЗД и др./ и отговорност без вина /чл.49; чл.50; чл.81, ал.2; чл.193, ал.З;

4 чл.244, ал.З от ЗЗД и др./. Ето защо, когато имаме състав, пораждащ отговорност без вина, вредите се разпределят по такъв начин, че съзнанието ни възприема тези разрешения като справедливи. Тази отговорност, както и отговорността за чуждо поведение, делят вредите да бъдат поправениувреденият да бъде обезщетен. Индикатор за наличието на обективна отговорност е липсата на възможност за освобождаване и лицето не може да доказва, че не е проявило вина, че обективно не е могло да предотврати вредите-тези обстоятелства са ирелевантни. Счита ,че отговорността за чужди действия, независимо от изискването за вина, осигуряват удовлетворяването на претърпелия вреди със своя гаранционен характер.Счита ,че отсичайки дърветата от чужд имот, без знанието и съгласието на действителните собственици на имота, ответника по този начин е нанесъл на ищците имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати за тях ползи от не получен добив от стойността на добитата от ответника дървесина, находяща се в наследствените им имоти. За собствениците на дърветата, съгласно чл.92 от Закона за собствеността са собствениците на земята-ищците по делото ,счита, че са налице вреди, които имат имуществен характер В тази връзка, счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че след като дружеството било добросъвестен купувач /добросъвестен владелец/, то не били налице предпоставките за уважаване на исковата претенция на ищците, тъй като не било налице противоправно поведение от страна на дружеството. Счита че макар формално да е било издадено разрешително за сеч, както и че е била осъществена разпоредителна сделка за имота, в който е била извършена сечта, отговорността на дружеството произтича от факта, че е извършена в имот, в който ищците притежават 11/12ид.ч., а разпоредбата на чл.45 ЗЗД не изисква наличието на умисъл за форма на вината, за да се приеме наличието на деликт. Поради това намира ,че макар и дружеството да е било добросъвестен купувач, то същото отговаря за имуществените вреди, причинени на ищците, а счита ,че е доказано по делото по безспорен и категоричен начин, че претендираните имуществени вреди ,са им били нанесени. Презумирането към момента на увреждането ,на знание счита ,че не във всички случаи е определящо за изискуемостта, в който пострадалият да поиска обезщетението. И в тази връзка ,счита ,че влязлото в сила решение ще постави началото на установяване на фактическия състав на правото на репарация на вреди за ответника, т.е. както е в настоящата хипотеза постановеното от районен съд -Смолян съдебно решение, ще постави началото на правото на дружеството да предяви регресен иск срещу продавачите, които са знаели, че му продават повече от притежаваните от тях като обем права от имота. Счита ,че в настоящият случай гаранционнообезпечителната отговорност на дружеството се обуславя не от неговото противоправно и виновно поведение, а от неговия праводател, поради което отговорността от непозволено увреждане е и на двете страни, в какъвто смисъл е приетото в т.З от ППВС №17/1963год. Счита за неоснователни съжденията на жалбоподателя, че ищците не били доказали настъпили в тяхната сфера имуществени вреди и недоказана била претенцията им спрямо ответника за обезщетение поради отсечената от дружеството дървесина, 5 намираща се в имота им, както и неоснователни са твърденията, че решението на районен съд -Смолян, с което е уважена исковата претенция противоречало на ТР №3/2021 год. от 13.01.2023год. по тълк.д. № 3/2021год. га ОГСТК на ВКС. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че причинените на ищците от деликта имуществени вреди не били доказани, тъй като не било достатъчно настъпването им да е предполагаемо и хипотетично, а било необходимо да се установи тяхното реално съществуване.Намира ,че отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция; тя не произтича от вината на възложилия работата и затова счита ,че няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване, и тази отговорност е такава за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. Това счита ,че е така, защото текстът на чл. 49 ЗЗД не съдържа презумпция за вина, за да се допуска оборването й, както това счита ,че изрично е постановено в чл. 45, 47 и 48 ЗЗД. Поставената в чл. 49 ЗЗД задача и преследваната от законодателя цел е да се обезпечи и гарантира вземането на пострадалия, произхождащо от непозволеното увреждане на правата му, резултат на виновното деяние на натовареното лице, не би се осъществила. Счита ,че границите на отговорността по чл. 49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа. Ако в процеса се установи, че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия и то при или по повод на възложената му работа, отговорността ,то счита ,че чл. 49 е всякога налице.Моли в този смисъл да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени на доверителите и направените от тях разноски пред въззивната инстанция.