Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 22.07.2019, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
153/2019
Подписан
22.07.2019
В сила
03.12.2019

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Плевен, 22.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ІІ граждански състав в открито заседание, на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА

ДИЛОВА

При секретаря

: В.Георгиева като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 153 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

В

Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „А.з.с.н.в. ” ЕАД-гр. *** против М.К.Г. ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че ответника дължи на ищеца сумите главница в размер на 1613,55 лева, представляващи главница по 19 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 21.01.2017 г. до 21.07.2018 г.; възнаградителна лихва 135,59 лева за периода 21.03.2017 г. до 21.07.2018 г.; обезщетение за забава 190,48 лева за периода 21.03.2017 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане.Твърди се, че на 19.09.17г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвъпрляне на вземания от 20.12.2016г. между „***“ ЕАД и „А.з.с.н.в. ЕАД“ по силата на който вземането срещу ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви на дружеството-ищец. Твърди се, че на ответника е изпратено уведомление за извършената цесия от страна на „***“.

Твърди се, че съгласно рамковия договор за цесия, „А.з.с.н.в.“ в качеството и на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпрати съобщение за цесията. Твърди се, че уведомлението е връчено на длъжника, като ищеца се позовава, на постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение по т.д.

601/214г. І т.о. Независимо от това към исковата молба е представено заверено копие от уведомление, което да бъде връчено на ответника, заедно с препис от исковата молба и доказателствата.

Твърди се, че вземането произтича от сключен на 01.07.2016г. договор между „***“ ЕАД и М.К.Г. договор за кредит, при които „***“ ЕАД е предоставила паричен кредит на ответника в размер на 2100лв, която включва чиста стойност на кредита от 2000 лв и комисионна от 100 лв. За кредита е сключена застраховка със застрахователна премия от 802 лв, която е включена в размера на всяка отделна месечна вноска, съгласно погасителния план към договора . Твърди се, че общия размер на застрахователната премия за срока на договора е 200,50 лв. Твърди се, че чистата стойност на кредита от 2000 лв е преведена на 01.07.2016г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка. ***, че съгласно чл. 7 ал.1 от общите условия към договора, усвоената парична сума се олихвява с възнаградителна лихва, фиксирана за срока на договора в размер 26,50 %. Твърди се, че общия размер на лихвата е 645,78 лв. Твърди се, че общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 2946,28 лв, която съгласно клаузите на договора е платима на 25 погасителни вноски в размер на 117,85 лв. , без последната изравнителна, която е в размер на 117,88 лв., първата погасителна вноска е на 21.07.2016г., а последната е с падеж 21.07.2018г. Твърди се, че съгласно чл. 13 ал.1 от ОУ при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва разделена на 360 дни , за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На длъжника е начислено обезщетение за забава върху незаплатените дължими суми в общ размер на 190,48 лв за периода от 21.01.2017г.- до датата на подаване на заявлението в съда. Твърди се, че кредитополучателят не е извършвал плащания по дължимия паричен заем към дружеството. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 7044/2018 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, която не е връчена на длъжника, поради това че не е открит на адреса и няма месторабота и съобразно указанията на съда ищецът е предявил настоящия установителен иск. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника че същият дължи на ищеца сумата от главница в размер на 1613,55 лева, представляващи главница по 19 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 21.01.2017 г. до 21.07.2018 г.; възнаградителна лихва 135,59 лева за периода 21.03.2017 г. до 21.07.2018 г.; обезщетение за забава 190,48 лева за периода 21.03.2017 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство..

Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК, чрез назначения особен представител е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Прави възражение, че ответникът не е уведомен за извършената цесия.Прави възражение за нищожност на клаузите за неустойка, ГЛП, ГПР и такси за разходи поради противоречие със ЗЗП, както и поради противоречие с чл. 11 ал.1 т.11 от ЗПК, а клаузите относно ГЛП, ГПР, неустойка и такси за разходи са нищожни на осн. чл. 21 от ЗПК.Ответникът твърди, че с плащането на сумата 986,99 лв ищецът е погасявал дължимата главница по договора.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

От приложеното ч.гр.д. № 7044/2018г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал пред ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1т.2 от ГПК с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Установителния иск претенция е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е допустим.

По делото се установява, че на 01.07.2016 г. между „***“ АД, като заемодател М.К.Г., като заемател е сключен Договор за стоков кредит № 2332181 за сумата от 2000 лв.

Съгласно договора ответникът е получил сумата по кредита в пълен размер, като се е задължил да погасява ежемесечно по банков път сумата от 2946,28лв. на 25 вноски всяка от 117,85 лв,дължими към 21 число на месеца, с първа дължима вноска на 21.07.2016 г. и последна на 21.08.2018 г. Страните са договорили 26,50 % ГЛП и 47,32 % ГПР, като сумата която ответникът дължи е в общ размер 2946,28 лв. По делото не се спори, че стоката за закупуването на която е предоставен кредита е получена от ответника.

По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на 20.12.2016г. между „***“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, че заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з. с.н. в.” ЕАД вземанията, произтичащи от договори за заем. Представен е и индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 19.09.2017г. сключен между „***“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, че заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з. с.н. в.” ЕАД вземанията, необслужвани от длъжниците за период над 180 дни просрочие, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица. Представено е извлечение от приложение № 1 /19.09.2017г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания, от което се установява, че вемането на „Уникредит кънсюмър“ ЕАД към

М.К.Г. е прехвърлено н.А.з.с.н.в.

От представения препис на пълномощно/л.28 от делото/, изходящо от представляващия„***“ ЕАД се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в. ” да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия .

Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е Решение №137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). По делото е представено уведомление до длъжника за извършената цесия, но не са представени доказателства то да е получено от последния.

От заключението на ВЛ по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно , обективно и компетентно се установява, че на 01.07.2017г. е направен превод в размер на 2000 лв от „***“ ЕАД по сметка на М.Г.. Видно от заключението на 21.02.2017г. е направено погасяване на 8,02 лв застраховка и 2,61 лв редовна лихва, не са погасени 34,21 лв лихви и 73,01 лв главница. След 21.02.2017г. вноски по кредита не са правени и от 21.02.2017г.

Мл.Г. е изпаднал в забава. Към 02.10.2018г. размерът на непогасената главница е 1 613,55 лв, към 19.09.2017г. размерът на непогасената договорна лихва е 245,59 лв, от която редовна лихва до 19.09.2016г. в размер на 22,63 лв и 212,96 лв просрочена лихва до 19.09.2017г.Размерът на лихвата за забава към 02.10.2018г. е 208,14 лв В месечната анюитетна вноска в размер на

109,83 лв е включена главница и лихва и е добавена сумата 8,02 лв представляваща 1/25 от застрахователната премия и по този начин е формирана сумата 117,85 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване, че в полза на ищеца „А.з.с.н.в. ” ЕАД съществува вземане срещу ответника в размер на сумите 1613,55 лева, представляващи главница по 19 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 21.01.2017 г. до 21.07.2018 г.; възнаградителна лихва 135,59 лева за периода 21.03.2017 г. до 21.07.2018 г.; обезщетение за забава 190,48 лева за периода 21.03.2017 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане.

С подписването на договора за кредит ответникът е заявил, че е разбрал и безусловно приема Общите условия и Погасителния план, инкорпориран в самия договор. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочените материалноправни норми, на които се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно сключен между ответника и третото лице „***” АД формален договор за кредит, по който заемодателя е изпълнил задълженията си и е изрядна страна; размера и основанието на всяко от паричните задължения, включени в прехвърленото вземане на претендираната стойност; наличието на валиден договор за прехвърляне на посоченото в издадената заповед по чл. 410 ГПК вземане със страни ищеца и „***” АД и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Респективно следва ответника да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

Установи се безспорно в производството по делото, че между ответника и „***“ ЕАД е сключен договор за стоков кредит по силата на който ответникът, в качеството на заемател и „***“ ЕАД е предоставил на ответника сумата 2000 лв. Ответникът не е ангажирал по делото доказателства, че е платил задълженията си по процесния договор и че към момента не дължи претендираните сумите за главница и лихва.