Решение № 532 от 23.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300502790 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Исторически музей град Перущица, с Булстат 115186113, представляван от директора Д.П., чрез процесуалния представител адвокат Д., против Решение № 3475/10.07.2025г., постановено по гр. д.№ 10996/2023 г. по описа на РС- Пловдив, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Н. Г. Д., ЕГН **********, извършено от работодателя със заповед № 50/31.05.2021 г. на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ-поради съкращаване на щата, служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност- „***”, работодателят Исторически музей град Перущица е осъден да му заплати сумата от 6381,90 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 01.06.2023г.01.12.2023 г., сумата от 1063,50 лева, представляваща дължимо обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 30, ал. 5 от Колективния трудов договор за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, както и сумата от 26,60 лева, представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за положен труд на 08.05.2023 г., ведно със законна лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Навеждат се доводи, че уволнение, извършено на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ, е законосъобразно. Релевираното искане е за отмяна на първоинстанционното решение с отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н. Г. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адвокат 1

Лесова, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. с чл.225,ал.1 от КТ и чл.222,ал.1 от КТ , предявени от Н. Г. Д., с ЕГН ********** против Исторически Музей –гр. Перущица, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му извършено със Заповед № 50/31.05.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ- поради съкращаване на щата, за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност – „***“, за осъждане на работодателя да му заплати сумата 6381,90 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение през периода 01.06.2023г.- 01.12.2023 г., както и сумата от 1063,50 лева, представляваща дължимо обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 30, ал. 5 от Колективния трудов договор (КТД) за един месец, тъй като на ищцата вече е изплатен размерът за един месец. Освен това иска неизплатена част от трудово възнаграждение за положен труд от 3 часа и 45 минути на 08.05.2023 г., възлизаща на 26,60 лева. Страните по делото не спорят,а и от приетите по делото писмени доказателства е документално установено, че ищецът от 07.06.2021 г. е работил в ответния музей по трудов договор за неопределено време на длъжност „***“. С утвърденото от директора на музея длъжностно разписание, в сила от 01.06.2023г., са предприети структурни промени като е премахната една щатна бройка за длъжността „***“. От работодателя е бил извършен подбор по реда на чл.329 от КТ между служителите заемащи длъжността „***“. Видно е от съставения протокол №31.05.2023 г. за извършване на подбора, че същият е извършен между две лица ищцата Н. Д. и М.Ш., като по отделните критерии: 1.„ниво образование” – ищцата има образователно-квалификационна степен „бакалавър“, а другия служител М.Ш. – „магистър“; 2.„качество на работа“ – ищцата не изпълнява възложените задачи в срок, допуска неточности и пропуски в работа си, не умее да работи в екип и не спазва етичните норми, утвърдени в на Исторически музей – Перущица, а служителя Ш. изпълнява възложените задачи в срок и с висок професионализъм, не допуска неточности и пропуски в работа си, работи безпроблемно в екип и спазва етичните норми, утвърдени в на Исторически музей – Перущица и 3. „професионален опит“ – ищцата има 1г. и 11 месеца, а работника Ш. – 7 г. и 6 месеца. Въз основа на извършения подбор комисията е предложила да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Със заповед на работодателя №50/31.05.2021г./вярната година следва да е 2023 г., като е допусната техническа грешка в самата заповед/ трудовото правоотношение със служителя е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ-поради съкращаване на щата, считано от 01.06.2023 г.

С оглед на така събраните по делото доказателства с обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове, по съображения, че 2 съкращаването на щата не е било реално към момента на уволнението, подборът е бил фиктивен- оценката за "качество на работата" и "професионален опит" не се основава на обективни и документирани критерии или сравнение на свършена работа, консултацията със синдикалната организация е била манипулирана, а самото решение за съкращаване е нарушило изисквания на Министъра на културата.

Решаващият състав на съда намира формирания в първоинстанционното решение извод, че липсва реално съкращаване в щата за неправилен. Със заповед №48/50.05.2023 г. на директора на музея е утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 01.06.2023г., с което са предприети структурни промени като е премахната една щатна бройка за длъжността „***“.

Правото на подбор регламентирано с разпоредбата на чл.329,ал.1 от КТ се превръща в задължение за извършването му от работодателя, когато премахнатата длъжност се заема от повече от едно лице и се съкращават не всички щатни бройки.

Тогава работодателят е задължен да извърши подбор и да реши кое от лицата, заемащи тази длъжност, да уволни. В този случай правото на подбор е част от правото на уволнение, което не може да бъде упражнено без да се извърши подбор по законоустановените критерии квалификация и ниво на изпълнение на работата. В тежест на работодателя е да докаже правомерността на извършения подбор като установи извършването на действия от негова страна по сравняване качествата на всички лица, упражнявали трудовата функция, която се премахва, и прилагане на критериите по чл.329,ал.1 от КТ . В процесния случай работодателят е предприел съкращаване на една от общо две щатни бройки за длъжността „***“, поради което е възникнало и неговото задължение да извърши подбор по предварително обявени критерии между всички служители заемащи същата длъжност. Законосъобразно в подбора е участвала и ищцата , заемала една от съкращаваните в музея длъжности и липсва основание да се приеме, че работодателя не притежава правомощие да прекрати трудовото й правоотношение. На основание чл. 28, ал. 1 от Закона за културното наследство /ЗКН/ държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата.В процесния случай Исторически музей, град Перущица, като общински музей и на основание чл.40,ал.3 от ЗКН и чл. 41 от ЗКН е юридическо лице на бюджетна издръжка на Община Перущица и второстепенен разпоредител с бюджет.

Със заповед № 49 от 30.05.2023 г. на директора на ответния музей е назначена комисия за извършване на подбор. Назначаването на комисия по подбора , която е само помощен орган , не е задължение на работодателя . Нейното документиране и протоколирането на поставени оценки на участващите в подбора служители не е необходимо , още по-малко решаващо доказателство за законосъобразното провеждане на подбора, подобни документи имат доказателственото значение на частни, свидетелстващи за изгодни на работодателя факти. Законосъобразността е обусловена от целите на подбора , от това дали оценката по критериите на закона за притежаваните от работниците и служителите качества съответстват на действително притежаваните,а предпоставка за положителен извод в тази насока е дадената оценка да е информирана , обоснована и критериите да са еднакво приложени спрямо участниците , което се установява чрез съпоставка на преценените в тази връзка факти от трудовата биография на оценяваните ./ вж. Р Е Ш Е Н И Е № 135/04.07.2013 г. , постановено по гр. дело № 1231/2012 година на ВКС, по трето гражданско отделение./ Работодателят може да възложи извършването на подготовката за подбора на 3 специално назначена от него комисия.Тази комисия обаче е само негов помощен орган.

Титуляр на правото на подбор и в тези случаи си остава работодателят, който взима правнорелевантното решение за неговото упражняване. Няма значение за законосъобразността на подбора обстоятелството дали той е извършен направо от работодателя, или същият е назначил комисия, която да сравни оценяваните работници. Титуляр на правото на подбор е работодателят. За улеснение той може да назначи комисия, която да оцени сравняваните работници или служители, но тя си остава само негов помощен орган и няма законово задължение тази комисия да се състои от същите специалисти,които са включени в подбора/вж. решение № 778 от 28.12.10г.на ВКС по гр.дело № 1115/09г.на IV г.о.на ВКС и решение № 322 от 28.06.11г.на ВКС по гр.дело № 725/10г.,IV г.о.,постановени в производство по чл.290 ГПК./

Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС разрешения при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ. Преценка на работодателя по чл.329 от КТ кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по чл.344 ал.1 от КТ, в което той е длъжен да установи, че приетите от него оценки по законовоустановените критерии съответстват на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Критериите по чл. 329 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ същият представлява писмено доказателство за извършения подбор по чл. 329 КТ и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства, същите подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите лица в подбора. Това е така, тъй като с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление – предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Законът не съдържа изисквания за начина на извършване на подбора, нито задължение за документирането му, от което следва, че той може да се доказва пред съда с всички доказателствени средства /вж.решение № 525 от 26.06.2010г. по гр.д. № 1446/2009г. ІV г.о. ВКС; решение № 616 от 15.10.2009г. по гр.д.