Определение № 18853 от 06.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18853 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100110044 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по пореден документ, подаден от П. Ж. П., наречен „искова молба“ и обективиран върху съдебен акт по в.ч.гр.д.№ 1877 от 2025г. на САС, с която се претендира солидарно осъждане на съдията, постановил акта, Апелативен съд София, Прокуратурата на РБ и Държавата, за вреди, които се твърди да са настъпили от постановеното по посоченото дело на САС разпореждане, с което е върната подадената от настоящия ищец касационна жалба.

В случая се претендират вреди, които се твърди да са причинени от действия на магистрат по упражняване на правомощията му във връзка с процедурата по администриране на подадени жалби и се иска ангажиране отговорността на магистрата, съдът, в който изпълнява функциите си, Прокуратурата и Държавата.

По отношение на този акт, средството за защита е обжалването му по реда на ГПК, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявения иск. Не е необходимо исковата молба да бъде оставяна без движение по реда на чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК /независимо, че не е посочен размерът на обезщетението, което се претендира/, след като от наличните твърдения може да се заключи за изначалната й недопустимост.

Дори и да се приеме, че формално е налице правен интерес, исковата претенция е недопустима и поради това, че искът е насочен както срещу магистрат, така и срещу съд като възложител на работата на съдя, който в кръга на правомощията си е постановил акт, от който се твърди да са настъпили вреди.

Разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България урежда т.

1 нар. „функционален имунитет“ на магистратите, който ги освобождава от гражданска и наказателна отговорност за служебни действия и постановени актове, освен ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер, установено с влязло в сила решение на наказателния съд. Такова решение не се представя, нито се твърди да е постановено. Наличието на функционален имунитет е абсолютна процесуална пречка (отрицателна процесуална предпоставка) за образуване на гражданското дело, поради което производството следва да се прекрати (така и константната практика на ВКС - определения от 24.09.2009 г. по ч.гр.д. № 414 по описа за 2009 г. на Трето Г.О, № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр.д. № 4453/2016 г. на Четвърто Г.О., № 274 от 5.7.2016 г. по ч. гр.д. №2647/2016 г. на Трето Г.О., № 263 от 3.10.2016 г. по ч. гр.д.№3798/2016 г. на Първо Г.О., №501 от 16.11.2012 г. по ч. гр.д.№455/2012 г. на Трето Г.О., № 668 от 2.12.2009 г. по ч. гр.д.

№634/2009 г., № 591 от 23.09.2015 г. по ч. гр.д. №4146/2015 г. на Четвърто Г.О., №141/04.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1508/2017 г., III ГО, и др.).

В случая ответник е съдия в САС, като претенцията се основава на твърдения за вреди от извършено от него действие при и по повод изпълнение на служебните му задължения. Съдията не е действал извън процесуалното си качество, за да не намира приложение регламентираният в чл. 132 от Конституцията на Република България функционален имунитет, поради което предявения иск срещу магистрат е недопустим на това основание. /в този смисъл е определение № 3276 от 18.12.2024г. по ВЧГД №3376 от 2024г. на САС/.

Недопустим е и иск по чл. 49 ЗЗД, предявен срещу възложителя на работата му – Апелативен съд София, доколкото не е налице деликвент. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат само, ако противоправността/неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи /така определение № 100/28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 531/2020г., ВКС, III ГО, определение № 403/30.01.2024 г. по ч. гр. д.

№ 68/2024 г., ВКС, II ГО, решение № 50058/07.07.2023 г. по гр. д. № 3192/2022 г., ВКС, II ГО/. Отговорността на възложителя на работата е функционално обусловена от тази на прекия причинител. Нито се твърди, нито е установено, съдията, постановил процесния акт, да е извършил умишлено престъпление от общ характер, което е да признато по надлежния ред. Само в този случай или при отмяна на съдебния акт като неправилен може да се ангажира отговорността на държавата, чрез нейния процесуален субституент, по реда на чл. 49 ЗЗД, извън случаите предвидени в ЗОДОВ. Изложеното обуславя недопустимост на претенцията и по отношение на Апелативен съд София.

2

Предявените искове не попадат и в никоя от предвидените в ЗОДОВ хипотези, които са предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни актове на правораздавателните органи /прокуратура, респ.съд/.

Безспорно държавата дължи репариране на вредите, причинени от правораздавателната дейност на прокуратурата , като детайлната уредба е регламентирана в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. В тези случаи съдът/респ. прокуратурата отговарят като процесуален субституент на държавата в изрично предвидените хипотези, каквито не се сочат в подадената искова молба. Отговорност от правораздавателен орган може да се търси и за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок (чл. 2б ЗОДОВ) – подобни факти в случая не се твърдят, както и за вреди от особено съществено нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 2в ЗОДОВ.

Чл.2, ал.1 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени. Съдържанието на разпоредбата сочи, че предпоставка за допустимост на иска е, актът от който се твърди да са настъпили вреди, да е бил отменен по реда на инстанционния контрол. В настоящия случай няма данни постановеният съдебен акт да е отменен и по отношение на него да е осъществен инстанционен контрол.

От друга страна, посочените от ищеца конкретни норми на ХОПЕС и КЗПЧОС са неотносими към предмета на доказване, тъй като разпоредбата на чл.

47 и 48 от ХОПЕС сама по себе си не е достатъчна да обоснове необходимото явно и съществено нарушение на ПЕС по смисъла на чл.2в ЗОДОВ, тъй като регламентираната с нея защита не е абсолютна. Освен това, тя препраща към вътрешното законодателство, за евентуални нарушения на което е предвиден инстанционен ред на защита – чрез обжалване на съдебните актове. Поради това формалното посочване на тази разпоредба е негодно да обоснове предявените в настоящото производство искове. Разпоредбата на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС не може да бъде основание на иск по чл. 2 от ЗОДОВ, тъй като тази Конвенция (ведно с протоколите към нея) не е част от правото на ЕС, доколкото съюзът все още не се е присъединил към нея, независимо от предприетите действия в тази насока, поради което предявените претенции са недопустими и по реда на ЗОДОВ – както по отношение на Апелативен съд София, така и по отношение на Прокуратурата на РБ.

3

В тази връзка следва да бъде посочено, че и искът, предявен пряко срещу Държавата е недопустим, доколкото тя не е активно легитимирана да отговаря за вреди, причинени от действия/бездействия на длъжностни лица, а както бе посочено по-горе – участва в производствата чрез органите, в които изпълнява служебните си задължения лицето.

Отделно от изложеното предявените искове са недопустими и поради това, че нарушават чл.47 от КРБ и чл.3 от ГПК и е проява на недобросъвестно упражняване на права.

От извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че в периода до 06.10.2025г. ищецът има заведени 228 дела пред СГС със сочени различни ответници (Прокуратурата, Държавата, различни съдилища, магистрати, кметове на населени места, Агенция.), като голяма част от делата са с един и същи предмет – иска се обезщетение за неимуществени вреди които се твърди да са причинени от постановени съдебни актове, които се определят като отделни производства според броя на постановените такива Видно от броя и характера на исковите претенции, ищецът, подавайки искови молби, изразява несъгласието си с постановените съдебни актове.

Това налага извод за злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца, доколкото генерирането на огромен брой дела с едни и същи твърдения не преследва легитимната цел – търсене на защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен ред.

Нормата на чл. 2 ГПК задължава съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съда обаче съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната, инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши, какъвто е настоящият случай в т.вр. Разпореждане № 321 от 04.12.2018г. по ч.гр.д. № 3772/2018г. на ВКС , Определения № 761 от 30.11.2012г. по ч.т.д. № 497/2012г. и № 376 от 10.05.2010г. по ч.т.д. № 350/2010г./ .Според възприетото в Решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д. № 1149/2009г. на ВКС, превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, а съдът е длъжен да вземе 4 мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Настоящият случай е именно такъв, поради което предявените искове са процесуално недопустими и на това основание – поради злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 3 ГПК и не подлежи на разглеждане. /в т.вр. и Определение № 1208 от 13.03.2025 г. по ч. гр. д. № 472/2025 г. на ВКС, III ГО /.

По изложените съображения съдът намира предявените искове за недопустими, което налага прекратяване на производството по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 10044 от 2025г. на СГС, ГО, I-26 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5