Решение № 278 от 26.02.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 2692/2025
- Вид
- Решение № 278
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 08.07.2026
- Състав
- Антоанета Иванова Абрашева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 221 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 278 гр. Русе, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520102692 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе, твърди, че с Трудов договор № 16/07.02.2022 г. ответницата Н. Т. А. е назначена на работа в болницата на длъжност санитар с работно място: Отделение по физикална и рехабилитационна медицина. На 14.05.2024 г. А. напуснала преждевременно работното си място, а на 15.05.2024 г. не се явила на работа, поради което бил подаден писмен Рапорт с входящ № 2516/15.05.2024 г. в деловодството на УМБАЛ „Канев“ АД от Ц. С., главна медицинска сестра и по случая била извършена проверка на работното място на работника. След проведена процедура по КТ, санитарят Н. Т. А. била дисциплинарно уволнена със Заповед № 65/06.06.2024 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда. В Заповедта било посочено, че работникът дължи обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 3 брутни трудови възнаграждения.
Ответницата не обжалвала заповедта в предвидения от закона срок и същата влязла в сила.
В трудовия й договор било посочено, че за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 2 от КТ, се дължи обезщетение в размер на 3 брутни месечни възнаграждения, чийто размер бил общо 3120 лв. Обезщетението било изчислено, както следва:
- основно месечно трудово възнаграждение – 1000 лева – съгласно последното Допълнително споразумение към ТД № 16/07.02.2022 г.;
- начисления за трудов стаж и професионален опит – 4 % от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж, равняващо се 1 на 40 лева за всеки отработен месец;
Брутното месечно възнаграждение на работника възлизало на 1040 лева, а за три месеца – 3120 лева.
На ответницата била изпратена покана за доброволно изпълнение за заплащане на дължимото обезщетение в размер на 3120 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2024 г. Поканата й била връчена на 4.12.2024 г.
Поради изложеното, ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 3120,00 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 221 от КТ, мораторна лихва, считано от 11.06.2024 г. до 30.04.2025 г. в размер на 387,22 лв., както и законна лихва, считано от деня на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства се установява, че между страните са съществували трудовоправни отношения, въз основа на безсрочен трудов договор № 16/07.02.2022 г. и факта на неговото прекратяване, въз основа на Заповед № 65/06.06.2024 г. на работодателя, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. връчена на ответницата на 11.06.2024 г.
Видно от представеното допълнително споразумение от 13.12.2023 г. към трудовия договор, уговореното основно месечно трудово възнаграждение на ответницата е в размер на 1000 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 1 % за всяка година трудов стаж. Установява се също, че страните по трудовия договор за уговорили 90дневно предизвестие за прекратяването му за всяка от страните. Установява се също, както бе посочено, че трудовият договор с ответника е прекратен, въз основа на Заповед № 65/06.06.2024 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", поради неявяване на работа повече от два последователни дни – преждевременно напускане на работа на 14.05.2024 г., неявяване на работа от 15.05.2024 г. до датата на издаване на заповедта 06.06.2025 г., без да е уведомен ръководителя за отсъствието и без да е получено разрешение за това от него. В заповедта е посочено, че работникът дължи на работодателя следните обезщетения – по чл. 221, ал. 2 от КТ – обезщетение за неспазено предизвестие – 3 брутни трудови възнаграждения.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно нормата на чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение, работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при 2 срочно трудово правоотношение. В случая, по делото няма данни /а и не се установява от служебно извършена от съда справка в ЕИСС/ издадената заповед за уволнение да е предмет на съдебен контрол, в отделно производство. С изтичане на двумесечният срок за обжалване, считано от връчването й, заповедта за прекратяване на процесният трудов договор е влязла в сила. В настоящето производство, с предмет иск по чл. 221, ал. 2 от КТ, не подлежи на изследване законосъобразността на уволнението, а единствено установяване на факта на уволнението, с влязла в сила заповед.
Съдът констатира, че с процесният трудов договор, страните по него са уговорили 90 дневно предизвестие за неговото прекратяване.
Видно още от доказателствата по делото, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ответницата е притежавала общ трудов стаж и професионален опит в размер на 4 години, 5 месеца и 17 дни. Този стаж е формиран от признатия такъв при постъпването
(2 г., 1 м. и 18 д.) и прослуженото време при ищеца (от 07.02.2022 г. до 06.06.2024 г. – 2 г., 3 м. и 29 д.). При договорено основно възнаграждение от 1000 лв. и добавка за трудов стаж и професионален опит в размер на 1% за всяка година, към момента на уволнението ответницата е имала право на допълнително възнаграждение за 4 пълни години стаж. Така размерът на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит възлиза на 4% или 40 лв. месечно. Въз основа на това, брутното трудово възнаграждение, което служи за база за изчисляване на обезщетението, е в размер на 1040 лв., като за три месеца същото е 3120 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД при определяне размера на мораторната лихва, съдът съобрази, че същата се дължи върху главницата от 3120 лв. за периода на забавата от 12.06.2024 г. (денят следващ прекратяването на договора) до датата посочена в исковата молба - 30.04.2025 г. Изчислена с помощта на онлайн лихвен калкулатор (в calculator.bg), дължимата лихва за посочения период е в размер на 381.82 лева. На основание изложеното, предявеният иск за мораторна лихва е основателен до размера на сумата от 381.82 лева, като за разликата до пълният предявен размер от 387.22 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска - сумата от 176.53 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Т. А., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на УМБАЛ "КАНЕВ" АД, с ЕИК 117505556, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. "Независимост“ № 2, представлявано от И. С. И., сумата от 1595.23 евро (с левова равностойност 3120 лв.), представляваща 3 обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на Трудов договор № 16/07.02.2022 г., сумата в размер на 195.22 евро (с левова равностойност 381.82 лева), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 12.06.2024 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.05.2025 г. до окончателното плащане, както и 90.26 евро (с левова равностойност 176.53 лв.) деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 195.22 евро (с левова равностойност 381.82 лева) до пълния предявен размер от 197.98 евро (с левова равностойност 387.22 лв.), като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4