Решение № 730 от 28.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330202110 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 688345 - F642961/ 26.01.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „ВАГОС” ЕООД на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 /седемстотин/ лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 3 ЗДДС.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. Б. се противопоставя на възраженията на жалбоподателя, като ангажира становище за неоснователност на жалбата и като такава моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения (14 - дневен съгласно актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се 1 явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:

„При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 16.11.2021 г. се установи, че ВАГОС ЕООД с БУЛСТАТ 206427655, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. до 15.11.2021 г. включително.

Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя, които съдът кредитира в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.

Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН „Образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.“ Съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.

В цитираното вече Постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие също така, че спрямо давностните срокове по чл. 34 ЗАНН приложение намират и правилата за спиране и прекъсване на давността.

Правилата за прекъсването и спирането на давността на плоскостта на административно наказателния процес са изяснени в тълкувателната практика 2 на Върховния съд, в която е уточнено, че сроковете по чл. 34 ЗАНН се считат за прекъснати с образуване на наказателно производство за същото деяние и не текат, докато наказателното производство е висящо. Така изрично - ТР № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК.

В чл. 43, ал. 6 ЗАНН по нарочен законодателен път е въведено и специално основание, по силата на което давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН не тече (тоест е спряна), а именно надлежно спиране на административнонаказателното производство.

Тоест основанията за спиране на давностните срокове по ЗАНН са две:

-наличие на образувано наказателно производство за същото деяние -или надлежно извършено спиране на административно –наказателното производство.

В процесния случай няма спор, че чисто формално НП е издадено след изтичане на шестмесечния срок от издаване на АУАН.

Това е така, доколкото АУАН е издаден на 11.02.2022 г., а НП на 26.01.2023 г.

За да обоснове законосъобразност на действията си, наказващият орган се позовава на спирането на административното производство, осъществено с разпореждане на наказващия орган от 26.07.2022 г.

Същевременно съобразно трайната съдебна практика давността за издаване на НП се спира само ако самото спиране на административното производство е извършено валидно и законосъобразно. В този смисъл Решение № 365/23.2.2023 г. на Административен съд – Пловдив, КАНД № 3196 по описа на съда за 2022 г.; Решение № 2733/19.12.2019 г. на Административен съд – Пловдив, КАНД № 3587 / 2019г.

Съдът намира, че в случая това не е така на две самостоятелни основания.

На първо място спирането по процесното дело е извършено от некомпетентен орган.

При липсата на изрично посочване в ЗАНН кой следва да спре производството, съдът намира, че при извършване на систематичното тълкуване на нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, следва единствено възможния извод, че това е не наказващият орган, а актосъставителя, доколкото именно 3 негово е правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото връчване, като на основание чл. 44, ал. 3 ЗАНН преписката се изпраща на наказващия орган на много по-късен етап, а именно след извършено надлежно връчване на АУАН, а в случая спирането се e налагало именно поради невъзможност АУАН да се връчи, тоест на етап от производството, който все още се намира в компетентността на актосъставителя. В този смисъл - Решение № 900/29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 669/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

В процесния случай спирането е извършено не от актосъставителя, а от наказващия орган, което обуславя неговата формална незаконосъобразност.

На следващо място, за да бъде законосъобразно спирането на административното производство, според трайната съдебна практика то следва да е предшествано от надлежно извършено щателно издирване на търсеното лице.

Понятието „щателно издирване“ е трайно утвърдено в съдебната практика и под него се разбира: „издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време.

Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.“ В този смисъл - Решение № 365/23.2.2023г. на Административен съд – Пловдив, КАНД № 3196 по описа на съда за 2022 г.

В процесния случай наказващият орган се позовава на 4 протокола за лично търсене на жалбоподателя. В тях е отбелязано, че при посещението е установено, че входната врата на многоетажната жилищна сграда е заключена. Звънците са означени само с цифри. Пощенските кутии са означени с фамилии, но сред тях липсва фамилията на представляващия дружеството.

Според настоящия състав посоченото отбелязване, в светлината на 4 гореизложените принципни трактовки за същността на щателното издирване, изобщо не установява по несъмнен начин, че адресатът е напуснал посоченият от самия него адрес в търговския регистър или че трайно, а не инцидентно не може да бъде намерен на него.

При описаната фактическа обстановка, минимално необходимите и възможни действия, които е следвало да се предприемат от връчителя са включвали, изпращане на покани чрез пощенски оператор и/или куриерска фирма, проверка чрез разговор с домоуправителя на сградата и/или с лицата стопанисващи споменатите в протоколите търговски обекти – офис на „Изи Пей“ и Аптека на партерния етаж дали фирмата е позната и осъществява дейност на адреса, както и обитава ли се адреса от нейния управител.

Възможно е било и изискването на съдействие от общинска администрация и органите на МВР, каквито действия не са били предприети.

При липса на извършване на посочените действия (видно от текста на приложените протоколи) изводът, че наказаният субект трайно не може да бъде открит на обявения от него адрес в ТР е произволен, прибързан и почиващ на предположения, което обуславя допълнителен аргумент за незаконосъобразност на спирането.

Посоченото е особено важимо като се съобрази, че всъщност в последствие АУАН и НП са успешно връчени на същия адрес, на който жалбоподателят е бил търсен за съставяне и връчване на АУАН.

При незаконосъобразност на спирането по чл. 43, ал. 6 ЗАНН се налага извод, че не е спряла да тече и давността по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на НП, в който смисъл издаването му почти 12 месеца след съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и представлява първо самостоятелно основание за отмяната му.

При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДвП е допуснато нарушение и на материалния закон.

В тази връзка следва да се съобрази, че според:

- чл. 125, ал.1 ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“

5

- чл. 125, ал.3 ЗДДС „Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период“

- чл. 125, ал.5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“;

- чл. 179, ал.1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде справка декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“

Безспорно е в теорията и съдената практика, че нарушението по чл. 125, ал.5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи.

Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.

По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна преценка:

- дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;

6

- дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.

В процесния случай задълженията за подаване на справка - декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.