Определение № 279 от 02.04.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Шумен, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Т. Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500108 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Д. Д. П. с ЕГН ********** и Д. Д. П. с ЕГН ********** като баща и законен представител на Д. Д. П. с ЕГН ********** и двамата от гр.

Шумен, ул. ....., чрез процесуалния си представител Д. К. от ШАК срещу определение №51/12.01.2026 г., постановено по гр. д. № 948/2024 г. по описа на РС – Нови пазар, с което е отменено протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 04.11.2025г., с което съда е счел делото за изяснено от фактическа и правана страна и е обявил, че ще се произнесе с решение в закононустановения срок и е прекратил производството по делото, поради процесуална недопустимост на предявения отрицателен установителен иск и са осъдени да заплатят в полза на ответниците направените от тях по делото разноски в размер на 1 500 лева. Жалбоподателите навеждат оплаквания за неправилност и незакононсъобразност на определението, тъй като изводът на първоинстанционния съд за липса на правен интерес противоречал, както на материалния закон така и на задължителната практика на ВКС. Сочи, че ответниците се легитимирали като собственици на 2/3 идеални части от процесните недвижими имоти въз основа на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 20.10.2021г., който не е отменен и продължава да съществува в правния мир. Именно този нотариален акт е послужил като основание за последващи разпоредителни сделки, включително дарение и покупко – продажба, поради което правните му последици пряко засягат правната сфера на жалбоподателите. Излагат, че самото съществуване на такъв вписан титул за собственост обективно създава правна несигурност относно принадлежността на правото на собственост и обуславяло правния интерес от предявения отрицателен установителен иск. За неправилен намират извода на съда, че последващото разпореждане с имотите водело до отпадане на правния интерес.

Позовава се на Тълкувателно решение №4/2014 г., на ОСГК на ВКС, спорад което правен интерес от предявяване на иск за собственост е налице и когато ответникът се е разпоредил 1 със спорния имот преди завеждане на исковата молба, доколкото правните последици от титула, въз основа на който е извършено разпореждането, продължавали да действат и можели да бъдат отречени със сила на присъдено нещо. В случая именно валидността и материалната законосъобразност на придобиването по давност, удостоверено в констативния нотариален акт били предмет на спора. Отделно от това сочат и, че обжалваното определение, противоречи на указанията на въззивния съд, който с Определение № 930/09.06.2025г. по в.ч.гр.д. № 315/2025г. по описа на ОС – Шумен, изрично е приел наличие на правен интерес за част от процесните идеални части и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени определението и да върне делото на НПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от Н. Х. Р. и Н. Р. Р.. Считат жалбата за допустима, а по същество - за неоснователна. Считат иска за недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като към датата на предявяване на исковата молба те не са собственици на процесните земи. Заявяват, че по никакъв начин не оспорват собствеността на ищците върху 1/3 ид. ч. от процесните земеделски земи. Считат, че обжалваното определение не противоречи на Определение № 930/09.06.2025г. по в.ч.гр.д. № 315/2025г. по описа на ОС – Шумен, тъй като първоинстанционния съд, след връщането му от ОС – Шумен, е провел съдебни заседания, в които са събрани писменни и гласни доказателства и е установил, че липсва правен интерес по отношение на иска за 2/3 ид. ч. от процесните имоти. Молят съда да потвърди обжалваното определение, като и да им бъдат присъдени направените разноски.

Частната въззивна жалба е допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това, отговаря на изискванията на закона и е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с изнесените доводи в жалбата, материалите по делото и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следното:

Производството по гр. д. №948/2024 г. по описа на НПРС, е образувано по предявени от Д. Д. П. и Д. Д. П., първият действащ със съгласието на баща си Д. Д. П., а втората - чрез него срещу Н. Х. Р. и Н. Р. Р. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответниците не са станали собственици по давностно владение на 2/3 ид. ч. от недвижими имоти в землището на с. ...., общ. ...., обл.

Шумен, а именно: 1/ Нива с площ 20 303 кв. м. с идентификатор ***; 2/ Нива с площ 23 003 дка, с идентификатор *** и 3/ Нива с площ 1722 кв. м., с идентификатор ***. В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на горните имоти – 1/3 ид. ч. (по 1/6 ид. ч. за всеки от двамата) на основание НА за замяна ...., дело №2588/18.10.2013 г. на нотариус с рег...... и НА за покупко-продажба ....015 г. на нотариус с рег...... и 2/3 ид. ч. на основание придобивна давност чрез упражнявано владение от 18.10.2013 г., когато фактически завладели процесните недвижими имоти до предяваване на иска. Първият ответник Н. Х. Р. бил собственик по наследство само на 1/15 ид. ч. от имотите като пряк 2 наследник на Н.М.М., починала на 25.03.2011 г. Твърдят, че същият се легитимирал като собственик на 2/3 ид. ч. от трите имота, снабдявайки се с НА за собственост по давностно владение ...... г. на нотариус рег. ...... Като съсобственик на посочените 2/3 ид. ч. при условията на СИО се легитимирала и съпругата му – вторият ответник Н. Р. Р.. Твърдят, че Н. Р. не е осъществявал непрекъснато 10-годишно давностно владение върху признатото му право на собственост по давностно владение върху 2/3 ид. ч. от имотите. Осъществяваното непрекъснато владение върху процесните имоти от ищците в продължение на повече от десет години давало възможност те да се снабдят с нотариален акт за собственост по давностно владение, ако отрекат претендираните от ответника права по издадения му НА по давностно владение върху 2/3 ид. ч., което пораждало правния им интерес да предявяват отрицателния установителен иск.

С отговора на исковата молба, ответниците са направили възражение за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск и са поискали производството по делото да бъде прекратено.

С определение №290/09.04.2025 г., НПРС е прекратил производството по делото, поради процесуална недопустимост на предявения отрицателен установителен иск и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ответниците са присъдени направените по делото Разноски в размер на 1 500 лева. Съдът е приел, че за ищците липсвал правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, тъй като към момента на предявяване на исковата молба /22.07.2024 г./ ответниците не се легитимират като собственици на 2/3 ид. ч. от процесните недвижими имоти, доколкото са прехвърлени в собственост на „Агроинвестмънт“ ЕООД по силата на Договор за дарение, обективиран в НА за дарение на недвижим имот - земеделски земи ...023 г. на нотариус с рег...... и на основание Договор за покупко-продажба, обективиран в НА за покупко-продажба на недвижим имот .......... дело №831/2023 г. по описа на нотариус с рег. ......

Определението е обжалвано пред ОС – Шумен, който с Определение № 930/09.06.2025г. по в.ч.гр.д. № 315/2025г. по описа на ОС – Шумен, е отменил определение №290/09.04.2025 г., постановено по гр. д. №948/2024 г. по описа на РС – Нови пазар, само в частта му, с която е прекратено производството по делото за 1/3 ид. ч. от процесните имоти, поради процесуална недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответниците Н. Х. Р. и Н. Р. Р. направените по делото разноски за сумата над 750 лева до 1500 лева и е върнал делото на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия в рамките на правния интерес, който е само за 1/3 ид. ч. от процесните имоти.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение първоинстанционния съд, след проведени няколко съдебни заседания, е приел, че така предявеният отрицателен установителен иск се явява процесуално недопустим и производството следва да се прекрати. Посчил е, че НА за собственост по давностно владение продължава да легитимира ответниците, като собственици на останалата непрехвърлена 1/3 ид. ч. към датата на подаване на исковата молба, но само върху имот, представляващ : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с 3 идентификатор *** по КККР на с....., обл. Шумен, четвърта категория, в местността ".............. с площ от 15000 кв.м. в местността ".............. с номер по предходния план 018013, собствеността върху който, не е предмет на исковата претенция. По отношение на останалите имоти, ответниците не се легитимират като собственици на основание посочения констативен нотариален акт за собственост към момента на предявяване на иска, доколкото са прехвърлили на трети лица собствеността си върху същите, поради което, касателно същите иска е недопустим. Делото било образувано на 22.07.2024г., като преди образуването му, с НА за дарение ......... и НА за покупко-продажба ......../2021г. ответниците са прехвърлили правата си върху 1/3 ид.ч. /10/30ид.ч./ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на с. ...., обл. Шумен, четвърта категория, в местността ".............. с площ от 15000 кв.м. в местността ".............. с номер по предходния план 018013 и правата си върху 2/3 ид.ч./20/30 ид.ч. от две-трети идеални части от :1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ 20303 кв.м., нива, трета категория, местност "Малко гюзе", с номер по предходния план 024019, 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ 1722 кв.м., нива, трета категория, в местност "Ясаци", с номер по предходен план 025008 и 3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 23003 кв.м., с трайно предназначение на територията -земеделска, категория на земята четвърта, в местността ".............. с номер по предходен план 018008. Уточнил е, че при изповядване на сделките, ответниците са се легитимирали като собственици с НА по давностно владение № ........г., по описа на нотариус П.А., като впоследствие ЕТ"Арко Ибрахим Х. "е прехвърлил придобитите от него идеални части на "Агроинвестмънтс" ЕООД с договор за дарение, обективиран в НА ...., дело №....... и по този начин, съставеният НА за собственост по давностно владение продължавал да легитимира ответниците, като собственици на останалата непрехвърлена 1/3 ид. ч. към датата на подаване на исковата молба, но само върху имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на с. ...., обл. Шумен, четвърта категория, в местността ".............. с площ от 15000 кв.м. в местността ".............. с номер по предходния план 018013, собствеността върху който не е предмет на исковата претенция. По отношение на останалите имоти, е посочил, че ответниците не се легитимират като собственици на основание посочения констативен нотариален акт за собственост към момента на предявяване на иска, доколкото са прехвърлили на трети лица собствеността си върху същите и е прекратил производството по делото, като е осъдил ищците да заплатят на ответниците на основание чл.78, ал.4 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1500.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Настоящата въззивна инстанция намира определението за правилно. На първо място следва да се посочи, че в основата на преценката за наличие на правен интерес е обстоятелството дали с уважаването на иска ищецът би постигнал целената защита, тоест дали при уважаване на иска, макар, че се отрича притежанието на спорното право от ответника, правните последици ще рефлектират в правната сфера на ищеца, като запази или обогати имуществото си. Именно в това се изразява правният интерес за ищеца да предяви отрицателен установителен иск. Ищците не биха получили защита в пълен обем, ако 4 ответниците са се разпоредили с имота преди предявяване на иска, доколкото силата на пресъдено нещо ще важи между насрещните страни в конкретното производство, но не и по отношение на приобретателя на правото.