Решение № 3429 от 09.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3429 гр. Варна, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110109620 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.

В исковата и уточняващата молба ищците П. К. В. и Д. К. В., действащи чрез законния си представител М. А. В., Л. И. В. и И. П. В. твърдят, че въз основа на договор за доброволна делба от 18.06.1986г. Л. В. и съпругът и са придобили правото на собственост върху гараж с идентификатор ****.4, разположен в поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в ****, като след смъртта на П. К. В., права върху собствеността са придобили и синът му И. В. и заместилите своя баща К. В. - П. **** В. и Д. К. В..

Твърди се, че единственият достъп до гаража им се осъществява от проход, в който ответникът паркира лек автомобил „Фолкваген Голф“, рег. № ****, а понякога и майка му, управляваща лек автомобил „Мерцедес“. По този начин се твърди, че достъпът до гаража им е невъзможен и те не могат да го ползват по предназначение.

По изложените съображения сезират съда с искане за осъждане на Д. Ф. **** да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в неправомерно паркиране в прохода пред гараж с идентификатор ****.4, разположен в поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в ****.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д. Ф. **** депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че гаражът се е ползвал по предназначение единствено докато съпругът на Л. В. е бил жив и е паркирал в него автомобила си марка „Рено“. След неговата кончина се твърди гаражът да се ползва за склад, а когато идвали на гости на Л. В., ищецът И. В. и съпругата му паркирали автомобилите си „Мерцедес“, рег. № **** и „Пежо“, рег. № **** в прохода пред гаража. Виждайки това и ответникът започнал да паркира личния си автомобил „Фолксваген Голф“, като твърди, че е информирало ищеца И. В. със съобщения в приложение Viber за това и готовността си да премести автомобила при желание от тяхна страна, като е оставял и бележки с телефонния си номер на таблото на автомобила за бърз и лесен контакт. За паркирането твърди да е получавал 1 съгласие. Спорът във връзка с паркирането започнали по повод отправени от ответника забележки, свързани с поведението на децата на М. В. и конфликт, предизвикан от последната на 01.01.2025г.

Счита, че дворът, в който се паркират автомобилите е обща част, като страните го ползват съобразно предназначението и квотите си. С поведението си не е нарушавал ЗДвП и нормативните актове, а автомобилът е преместваем, поради което счита, че не е налице фактическо препятствие пред ищците да ползват гаража си. Сочи, че дворът е малакът и тесен и ако се освободи изцяло, не би следвало да се ползва за паркиране не само от ответника, но и от ищците. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно приложимия закон и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е прието за безспорно установено, че ищците са собственици на гараж с идентификатор ****.4, разположен в поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в ****, което се установява и от приетите писмени доказателства – удостоверение за наследници на П. К. В. и договор за доброволна делба на недвижим имот от 18.06.1986г. Видно от последния, че със същия е прекратена съсобствеността върху изградените в горния парцел сгради въз основа на договор за групов строеж, сключен между съсобствениците в дворното място, като П. К. В. и съпругата му Л. И.

В. са получили в дял собственост ап. 3 на трети мансарден етаж на жилищната сграда, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място върху което е построена сградата и един гараж в двора три на пет метра.

Не се спори и че ответникът Д. Е. Ф. упражнява правата на собствениците на самостоятелен обект в жилищната сградата – ап. 1 и притежаващи 1/3 ид.ч. от дворното място Д. М. Ф.а и Ф. Е. Ф., придобили собствеността върху горния обект и дворното място с договор за покупко-продажба от 29.10.2019г., оформен в нотариален акт № 106/2019г. (л. 38-39).

От представената схема на дворното място, върху което и изграден гаражът на ищците, а и от събраните по чл. 204 ГПК веществени доказателства – снимки, се установява, че достъпът до процесната недвижимост се осъществява от към ул. „Баба Рада“ през дворното място по проход между жилищната сграда и изпълнената ограда по границата със съседния имот. Установява се от снимките още, че в прохода пред гаража ответникът паркира собствения си лек автомобил „Фолкваген Голф“, рег. № ****. Наред с последния, в този участък от дворното място се паркират автомобилите и на ищеца И. В. – лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ****, и на законния представител на ищците П. В. и Д. В. – М.на В. – лек автомобил „Пежо“, рег. № ****.

Приети като доказателства по делото са и водена от ответника кореспонденция по приложение Вайбър с акаунт, запаметен в телефонния апарат на Д. Ф. с име „****“, като разменените текстови съобщения са свързани с паркирането в дворното място, респ. готовността за разместване на автомобилите при нужда.

Като доказателство по делото е приет договор за наем на недвижим имот, сключен на 01.09.2025г., между Л. В. и Н. П. по силата на който първата се е задължила да отдаде за временно и възмездно ползване на П. процесният гараж.

Ангажирани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на водения от ищците свидетел Н. В. П. и този на ответника – Д. М. Ф..

Свидетелят Н. П. (във фактическа връзка със законния представител на ищците 2

П. В. и Д. В. - М. В.) сочи, че е имал договор за наем за процесния гараж, но се наложило същият да бъде прекратен, тъй като ответникът спирал автомобила в прохода пред гаража, което правело невъзможно да вкарва и изкарва съхраняваната в недвижимостта машина за почистване.

Свидетелката Д. Ф. (майка на ответника) установява, че след като синът й заживял в закупения от тях апартамент и виждайки, че синът и снахата на ищцата Л.

В. паркират автомобилите си в прохода пред гаража, започнал и той да спира своя там.

Винаги оставял телефон, за да може да премести автомобила, дори създал група във Вайбър, като с ищеца И. В. се разбирали помежду си за паркирането и преместването при необходимост на автомобилите. Свидетелката установява, че процесният гараж се ползва понастоящем като склад, имало прахосмукачки за почистване. Разказва за случай, в който М.на В., заедно с господин, който представила като свой съпруг, са търсили сина й, отправяйки към него претенции за паркирането на автомобила.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Негаторният иск има за цел да даде защита на правото на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му. Това въздействие или посегателство може да се изразява в действие или бездействие, като чрез предявяване на иска по чл. 109 ЗС се цели преустановяване на същите, т.е. следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца.

Между страните не е налице спор, че ищците са собственици на гараж с идентификатор ****.4, разположен в поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в ****. Безспорно е и че достъпът до този гараж се осъществява през проход от към ул. „Баба Рада“ между изградената в имота жилищна сграда и оградата на съседния имот, което се установява и от събрания по реда на чл. 204 ГПК снимков материал.

Няма спор и относно поведението на ответника, чието преустановяване ищците претендират, а именно: че Д. Ф. **** паркира лек автомобил „Фолкваген Голф“, рег.

№ **** в горната част от дворното място, която се явява и единствен подход към гаража. Въведените от ответната страна защитни възражения са, че паркира автомобила със съгласието на собствениците на имота, като прави това по начин, който не препятства възможността на ищците да ползват недвижимостта си по начина, по който фактически го правят понастоящем – като склад.

На първо място по делото не са ангажирани доказателства, които да сочат на постигнато общо съгласие на всички собственици на дворното място, а не само с един от тях, с което е разпределено фактическото ползване на общата вещ, включително с посочване кой и какво ще ползва, коя конкретно реална площ се определяне за това ползване. Дори обаче между ищеца И. Вълков и ответника да е имало във времето диалог по повод паркирането на автомобили в свободната площ от двора, следва да бъде отчетено и правото на останалите съсобственици да ползват земята и постройките в нея според тяхното предназначение.

На следващо място без значение е с какви функции се ползва понастоящем процесният гараж – за склад или друго, след като по делото не се твърди неговото предназначение да е променено по административен ред. Последното означава, че ползването му по предназначение от собственика като гараж (дали и кога зависи изцяло от неговата воля) включва и възможността да се премине през прохода, 3 свързващ улицата пред сградата с вътрешната част на двора, където е ситуиран процесния гараж на ищците. Следователно последните имат право да преминат безпрепятствено през прохода с автомобил, за да достъпят притежавания от тях гараж.

Правото на преминаване безпрепятствено през прохода кореспондира на задължението на собствениците на земята, респ. на лицата, осъществяващи техните права, да осигурят възможност за това. С оглед последното и предвид установения по несъмнен начин факт, че ответникът паркира личния си автомобил в прохода пред гаража, с които действия затруднява свободния достъп до него и в този смисъл пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, обуславят извода на съда за основателност на предявения иск по чл. 109 ЗС. Аргумент за обратния извод не е установеното по делото, че ищците лично или чрез трети лица паркират в прохода пред гаража.

Действително това им поведение е от естество да обуслови извод за недопустимо поведение, което сочи на пречки за пълноценно ползване на свободната площ от дворното място и в частност процесния проход, от който се осъществява единствения достъп до жилищната сграда (видно от представените по делото схеми и снимки) и другия гараж и който следва да бъде свободен, за да може останалите съсобственици да осъществяват правата си без пречки за това. При липса обаче на заявени насрещни претенции това им поведение не може да бъде санкционирано.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на ищците следва да се присъдят сторените по делото разноски, в случая за държавна такса в размер на дължимата такава от 40.90 евро (80 лева), съобразно чл. 72, ал. 1 ГПК – защитаваният интерес е един, независимо от броя на ответниците. С оглед отправеното от процесуалния представител на ищците искане по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.

3 от Закона за адвокатурата, в полза на адв. Т. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, като при съобразяване, че делото не се отличава с фактическа сложност, приключило е в едно съдебно заседание, отчитайки, че независимо от броя на ищците е защитаван един интерес, съдът намира, че възнаграждението в размер на 500 евро е съответно на усилията на адвоката по защита правата на ищците.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 109 ЗС, Д. Ф. Е., ЕГН **********, от ****, ет. 1, ап. 1, да преустанови неоснователните си действия, с които препятства свободния достъп на ищците П. К. В., ЕГН ********** и Д. К. В., ЕГН **********, действащи чрез законния си представител М. А. В., ЕГН **********, и тримата от ****, Л. И. В., ЕГН **********, от ****, ет. 3 и И. П. В., ЕГН **********, от ****, ет. 3, до собствения им самостоятелен обект, представляващ гараж с идентификатор ****.4, като преустанови паркирането на собствения си автомобил в прохода пред гаража, на основание чл. 109 ЗС.