Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 358 от 15.08.2022, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 6/2022
Вид
Решение № 358
Подписан
15.08.2022
В сила
19.09.2022
Състав
ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Ловеч, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20224310100006 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от “В и К” АД – гр. Ловеч, чрез пълномощник адвокат В.Н., против СВ. Д. ИВ., с адрес: ***, по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК, в която се твърди, че ответникът е абонат на „В и К" АД - Ловеч, регистриран в недвижим имот, находящ се в ***, като за доставена питейна вода към същия на негово име е открита партида № 142615.

Доставката на водата се извършва на база договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ АД - Ловеч. Общите условия били одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/ на основание чл. 6 ал. 1, т. 1 от Закона за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги, и били обявени публично на сайтовете на КЕВР и на „ВиК" АД – Ловеч. Посочва се, че основно задължение на ищеца съобразно съществуващите договорни отношения между страните е да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава, а основно задължение на ответника - потребител е да заплаща консумираната и отчетена вода.

Изтъква се, че за доставена питейна вода до посочения имот, за периода 30.11.2018 г. 22.06.2021 г., ответникът дължи сумата от 808,25 лв. по издадени 30 бр. фактури, като точните суми по всяка фактура са посочени в извлечението за задължението на абоната, което са представили като доказателство по делото.

Посочва се, че върху неизплатените задължения от падежа на всяка от описаните фактури до датата 03.08.2021 г. е начислено обезщетение за забавено изпълнение в общ размер на 97,29 лв., като обезщетението и периода за всяка от фактурите са посочени в приложеното 1 извлечение за задължението на абоната.

Тъй като ответникът не е заплатил задължението си, ищецът посочва, че подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1523/2021 г. по описа на РС-Ловеч и издадена заповед за изпълнение.

Посочва се, че в описаните фактури е начислено и допълнително количество вода, разпределено пропорционално от остатъка от разликата между показанията на общия и на индивидуалните водомери между потребителите в етажната собственост по реда на чл. 39 ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и на действащите в съответния период ОУ.

Твърди се още от ищеца, че всички описани фактури са издадени на база извършено измерване с изправен технически водомер, като измерените количества потребена питейна вода са проверени лично и вписани в карнета по партидата на ответника от служител на дружеството, отговарящ за процесния имот, а фактурите са отразени в счетоводството на „ВиК" АД - Ловеч. От ответника, до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нямало оспорване на начисленото му потребление вода.

Ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 808.25 лева, представляваща незаплатена цена на доставена питейна вода, за периода 30.11.2018 г. - 22.06.2021 г., по издадените 30 бр. фактури, както и сумата от 97.29 лева, представляваща мораторна лихва върху неизплатените суми от падежа на всяка от фактурите до датата 03.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2021 г. до изплащане на цялата сума.

Моли да му бъдат присъдени и заплатените съдебни такси, разноски и адвокатско възнаграждение в настоящето производство, както и разноските по ч.гр.д. № 1523/2021 г. по описа на РС-Ловеч.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат Д.П., назначен за особен представител на ответника, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, с който е изразил становище за неоснователност на предявения иск.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адвокат Филипов, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като в пледоария по същество развива съображения за тяхната основателност. Поддържа и искането за присъждане на разноските по делото, за които представи списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът СВ. Д. ИВ. не се явява, а се представлява от особения си представител адвокат П., който не оспорва, че между страните съществуват договорни отношения във връзка с доставката на вода, но счита, че искът е недоказан и моли да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1523/2021 г. по описа на РС-Ловеч, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

2

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 5185/04.08.2021 г., от “В и К” АД – гр. Ловеч е било образувано ч.гр.дело № 1523/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 800/05.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника - ответник СВ. Д. ИВ. за сумите: главница в размер на 808.25 лева, ведно със законна лихва от 04.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.01.2019 г. до 03.08.2021 г. в размер на 97.29 лева, както и държавна такса в размер на 25.00 лева, представляваща разноски по делото.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от незаплатено парично задължение от длъжника за доставка, отвеждане и пречистване от кредитора на питейна вода за недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се на адрес: ***, потр.№ 142/615, за периода от 30.11.2018 г. до 22.06.2021 г.

С Разпореждане № 2313/23.11.2021 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника по заповедта за изпълнение, в едномесечен срок от съобщението.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

Между страните не е спорно, че са обвързани от облигационно правоотношение на база договор при общи условия, по силата на който дружеството – ищец, като ВиК оператор, има задължение да предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на обслужваната от него територия, като доставя вода за питейно-битови нужди в имота на ответника, да отвежда и пречиства отпадъчната такава, срещу задължение на ответника да заплаща консумираната и отчетена вода.

В случая ответникът е потребител на вода за питейно-битови нужди за недвижим имот, находящ се в ***, като на негово име е открита партида с № 142615 при ищцовото дружество – доставчик на водата.

По делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил договорните си задължения по доставяне на вода за питейно-битови нужди в имота на ответника, както и по отвеждане и пречистване на отпадъчната такава, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената.

От представеното от ищеца извлечение от задължението на потребителя – ответник с № 142615, е видно, че същият към дата 03.08.2021 г. дължи сумата от 808.25 лева, представляваща неплатена главница по 30 бр. фактури за периода от 30.11.2018 г. до 22.06.2021 г., които са описани по номер, дата на издаване и стойност, както и мораторната лихва за просрочие по тях в размер на 97.29 лева. Копие от всяка от фактурите е приложено по делото.

От приложените фактури се установява, че ежемесечно са начислявани потребените количества вода, с посочване период на отчитане, стойност на сделката за отчетения период и сума за плащане с начислен ДДС.

3

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, при извършването на която вещото лице, след справка при ищеца „В и К“ АД - Ловеч, е установило от счетоводните записвания по абонатния номер на клиента, с потребителски номер 142615 по счетоводна сметка 411 „Клиенти“, че приложените 30 бр. данъчни фактури /л. 7-36 от делото/, са на стойност за плащане с включен ДДС в размер на 808.25 лева, в т.ч. данъчна основа – 673.55 лева и начислен ДДС – 134.70 лева. Констатирало е също, че взаимоотношенията си с „В и К“ АД – Ловеч по предходни задължения за фактурирани „В и К“ - услуги, ответникът е уреждал чрез „Изи Пей“, като последното плащане е на 08.07.2021 г., отнасящо се за фактура от 31.05.2018 г. Въз основа на Решения на ДКЕВР /сега КЕВР/ за цените на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги за битови потребители за този период от време /Решение № Ц-37 от 26.09.2012 г., Решение № БП-Ц-5 от 22.08.2019 г., Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. и Решение № С-46 от 30.12.2020 г./, вещото лице е констатирало, че директорът на дружеството е издал заповеди за тяхното приложение, като цените на фактурираните „В и К“ – услуги в процесните фактури са съобразени с цените, посочени в заповедите за съответните периоди. Установените разлики между показанията на общия водомер на сградата и индивидуалните водомери на потребителите, описани за месеците, в които са установени, са преразпределени пропорционално на отчетената услуга по индивидуални водомери за същия месец. Тези разлики са записани на отделен ред във всяка фактура за месеца, за който се отнасят и пропорционално са разпределени върху отчетеното количество за този месец. Вещото лице е дало заключение и за размера на законната лихва върху неизплатените суми по процесните фактури, а именно 97.29 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл.

422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на вземане за незаплатена цена на доставена на ответника питейна вода, както и на отведена и пречистена отпадъчна вода в размер на 808.25 лева за период от 30.11.2018 г. до 22.06.2021 г., в недвижим имот, находящ се в ***, по издадени в този период фактури от страна на ищеца, както и за установяване на вземане за мораторна лихва в размер на 97.29 лева.

От събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема, че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение на база договор при общи условия /Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – „В и К“ АД – гр. Ловеч/, които са общодостъпни, публикувани на електронната страница на дружеството – ищец, както и в местния вестник „Ловеч Прес“ /бр. 67 от 2014 г./.

По силата на този договор дружеството – ищец, като ВиК оператор, има задължение да предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на обслужваната от него територия, като доставя вода за питейно-битови нужди в имота на потребителя, да отвежда и пречиства отпадъчната такава, срещу задължение на потребителя да заплаща консумираната и отчетена вода.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът съобразява като обективно и компетентно изготвено, съответстващо и на останалите доказателства, съдът намира задължението по партидата на ответника за безспорно установено по размер и 4 период, както за главница, така и за мораторна лихва.

С оглед на това, следва извода, че при възникналото между страните договорно отношение ищецът е изпълнил своето задължение по предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на ответника до имота му, находящ се в ***, за периода от 30.11.2018 г. до 22.06.2021 г. Ответникът обаче не е изпълнил задължението си по чл. 5, т. 6 във връзка с чл. 33 ал. 2 от Общите условия, да заплати стойността на така предоставените му В и К услуги в предвидения в Общите условия 30-дневен срок след датата на фактуриране, поради което се явява неизправна страна.

По изложените съображения, предявеният положителен установителен иск по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло за претендираните вземания /главница и мораторна лихва/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.08.2021 г. до изплащане на вземането.