Решение № 133 от 09.06.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Шумен, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203600500312 по описа за 2020 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на И. Ц. К., действащ чрез пълномощника адв. З. Б. от БАК, срещу решение № 483/21.07.2020 г. по гр.д. № 3472/2019 г. по описа на ШРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от него искове за сумата от 1 588.34 лева – дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 226 часа за периода 01.10.2016 г. – 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане и за сумата от 219.80 лева – мораторна лихва върху главницата и в частта, в която е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100.00 лева.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи предявените искове изцяло и осъди ответника да му заплати претендираните суми, както и направените по делото разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият ОД на МВР – Шумен, представлявана от директора Я.И.Р., чрез юрисконсулт И. И. е депозирал отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

1

Разгледана по същество същата е основателна, поради следното:

Гр.д. № 3472/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 1 374.00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 229.00 часа за периода 01.10.2016 г.

– 31.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане и 150.00 лева – мораторна лихва за забава върху главницата от 1 374.00 лева, начиная от 01.01.2017 г. до завеждане на исковата молба, изчислена сумарно за всеки отчетен период.

С протоколно определение от 01.07.2020 г. е допуснато изменение на предявените искове, като главният иск е увеличен на 1 588.34 лева – възнаграждение за извънреден труд в размер на 226 часа, а акцесорният – на 219.80 лева – обезщетение за забава за процесния период.

В срока за отговор ответникът е оспорил исковете като изцяло неоснователни.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.187, ал.2, т.5, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като с решението си ги е отхвърлил изцяло и е осъдил ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Решението се обжалва изцяло от ищеца.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява по категоричен начин и не се спори между страните, че през периода 01.10.2016 г. – м. 10.2017 г. ищецът е заемал длъжността „ младши автоконтрольор „ в сектор Пътна полиция, а от м. 10.2017 г. до 31.10.2019 г. - длъжността „ Старши полицай „ в РУ на МВР – В.П., което е структурно звено на ОД на МВР - Шумен.

От приложените писма, графици и протоколи, както и от заключението на вещото лице по допусната ССЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и без възражения от страните, се доказва, че през същия период ищецът е положил нощен труд в размер на 1 673 часа, от които 144 часа - за ІV тримесечие на 2016 г., 104 часа - за І тримесечие на 2017 г., 112 часа - за ІІ тримесечие на 2017 г., 104 часа - за ІІІ тримесечие на 2017 г., 152 часа - за ІV тримесечие на 2017 г., 144 часа - за І тримесечие на 2018 г., 80 часа - за ІІ тримесечие на 2018 г., 169 часа - за ІІІ тримесечие на 2018 г., 153 часа - за ІV тримесечие на 2018 г., 151 часа - за І тримесечие на 2019 г., 120 часа - за ІІ тримесечие на 2019 г., 176 часа - за ІІІ тримесечие на 2019 г. и 64 часа – за м. октомври 2019 г..

Според направените от вещото лице изчисления, положените от ищеца 1 673 часа нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 се равняват на 1 912 часа, като, в резултат на преизчисляването, разликата между положения нощен труд и преизчисления е в размер на 2

226 часа, а размерът на дължимото му се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд възлиза на 1 588.34 лева. Размерът на законната лихва върху сумата от 1 588.34 лева, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие до датата на завеждане на исковата молба – 21.11.2019 г. се равнява на 219.80 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.140 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. „ Нощен „ е трудът, който се полага от 22.00 часа до 6.00 часа. Съгласно чл.143, ал.1 от КТ „ извънреден „ е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд е забранен, като е допустимо полагането на такъв само в изрично предвидените в 144 от КТ изключения.

Законът установява принципна допустимост за работа през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на неблагоприятното й влияние върху работника, предвиждайки специална закрила по чл.140, чл.140а, чл.149 и чл.261 от КТ. Положеният нощен труд се отчита и заплаща увеличено в сравнение с дневния, като увеличението се изразява в запазване на ставката за дневното работно време и изравняване със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време – чл.9, ал.2 от НСРОЗ, и в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чиито минимален размер е установен в НСОРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои в основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, допълнително възнаграждение е месечното трудово възнаграждение за извънреден труд. В чл.179, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа. Съгласно чл.178, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители е определена на 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.178, ал.3, изр. І от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.3, изр. ІІІ от МВР, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.178, ал.5 от ЗМВР / обн.

ДВ, бр. 81/2016 г. / , работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени – с възнаграждение за 3 извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като според ал.6 извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Чл.187, ал.9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. През исковия период са издадени няколко такива наредби – Наредба № 8121з-776 от 29.06.2016 г., обн. ДВ, бр.60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 8601/2019 г., ДВ, бр.

3/10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г., както и Наредба № 8121з-1059 от 26.09.2019 г., като нито една от тях не съдържа правила за трансформиране на нощния труд в дневен, каквито са били регламентирани с чл.31, ал.1 от предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., отменена с Наредба № 8121з592/25.05.2015 г., съгласно който, при сумарно отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 6.00 часа за отчетения период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Вместо това, в чл. 9 на всяка от наредбите е посочено, че за всеки отработен нощен час /час през нощта/ се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на нощен труд /полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 часа/, т.е. - че за нощния труд се следва допълнително възнаграждение, но без да бъде конкретизиран механизмът за определянето му.

В конкретната хипотеза страните спорят приложими ли са нормите на КТ и на НСОРЗ при отчитане и заплащане на положения от държавните служители на МВР нощен труд или следва да се прилагат единствено разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, съответно дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

По поставения въпрос, практиката на съдилищата е противоречива, като настоящата инстанция споделя тази, според която, доколкото в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014 г., липсва правна регламентация за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен, то следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ, а именно, че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време.

Съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон 4 отношения следва да се приложи общия закон, а именно ЗДСл.. Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл. за правоотношенията на служителите на МВР при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар и ЗМВР да не предвижда законова делегация, препращаща към общия ЗДСл., както това е било уредено в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение намира ЗДСл., който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл. постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат пониски от определените в трудовото законодателство.