Решение № 187 от 29.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Р., 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Татяна Черкезова

Светослав Тодоров при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно гражданско дело № 20234500500007 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Е.с. с административен адрес гр. Р., *** срещу Решение № 1399/08.11.2022г., постановено по гр.д. № 1560/2021г. по описа на Районен съд гр. Р., в частите му, с които е уважен предявения от ищеца П. П. П. иск за обезщетение за имуществени вреди, отхвърлено е направеното от ответника възражение за прихващане и в полза на ищеца са присъдени разноски по спора.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението, като твърди, че в същото не е обсъдено изявлението на ищеца, направено на общо събрание на е.с. на 20.12.2018г., че се оттегля като неин у.. На следващо място не било съобразено, че за претендирания период от 01.04.2018г. до 31.01.2019г. задълженията на у. на е.с. са изпълнявани от „И.Т.М.“ ЕООД, което дружество е получавало и възнаграждение за това. В този период ищецът не бил у., не бил регистриран като такъв в О. Р. и не е изпълнявал задължения на у. на е.с.. На последно място се въвеждат твърдения за начина, по който ищецът се „грижил“ за интересите на е.с.“

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва нейната основателност. Твърди се, че решението е постановено правилно, обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на 1 решението в обжалваната му част.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат изложеното във въззивната жалба и отговора по нея, не правят доказателствени искания, претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Р.нския окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 1560/2021г. по описа на Р.нски районен съд е образувано по искова молба от П. П. П. срещу Е.с. с административен адрес гр. Р., ***. След оттегляне на две от предявените искови претенции, предмет на спора е останал предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5150 лева за периода от 01.04.2018г. до 31.01.2019г.

В исковата молба се твърди, че ищецът няколко мандата бил избиран за у. на ответната Е.с.. Последният му избор бил през 2017г. с мандат от 01.02.2017г. до 31.01.2019г. С решение на о.с. на е.с. от 28.12.2017г. ищецът бил освободен като у. на е.с. и за такъв бил избран „И.Т.М.“ ЕООД. С решение № 420/06.11.2019г. на Р.нски окръжен съд били отменени взетите на 28.12.2017г. решения на ОС на ЕС за освобождаване на ищеца като у. и за избор на нов у.. Ищецът твърди, че вследствие на незаконосъобразните решения на о.с. на е.с. от 28.12.2017г. е претърпял имуществени вреди в размер на 5150 лва за периода от 01.04.2018г. до 31.01.2019г., изчислени в размер на възнаграждението, което би получил като у. на е.с. за този период.

Постъпил е отговор в срока по чл.131 ГПК, с който предявения иск се счита за абсурден. В претендирания период задълженията на у. на е.с. били изпълнявани от „И.Т.М.“ ЕООД, на което дружество било изплащано възнаграждение за това. В същият период ищецът не бил регистриран като у. на е.с. в О. Р. и не изпълнявал задължения, като такъв. Освен това възнаграждение на у.я се дължало само, ако изрично е гласувано такова.

Въведени са възражения за прихващане с насрещни вземания на е.с..

Съставът на Р.нския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

С решение по т.7 от проведено на 10.06.2014г. общо събрание на е.с. с административен адрес гр. Р., *** е прието възнаграждението на у.я на е.с. да е в размер на минималната работна заплата за страната /л.82-83 РРС/.

На 17.01.2017г. е проведено общо събрание на е.с., на което е взето решение, с което за срок от две години за у. на Е.с. с административен адрес гр. Р., *** е избран ищецът П. П. /л.127-130 РРС/.

На 20.12.2017г. е проведено ново общо събрание на Е.с. с административен адрес гр. Р., ***, като в протокола от същото е отразено, че поради разногласия между к.с. и у.я на ЕС относно отчета, документацията и контрола по изразходваните парични средства за издръжка и ремонт на ЕС, П.

2

П. заявява, че се оттегля като у. на ЕС и напуска ОС. На същото общо събрание е взето решение за свикване на извънредно ОС на ЕС на 28.12.2017г. при дневен ред включващ избор на д.. на ЕС /л.144 РРС/.

С решение по т.1 от дневния ред на проведеното на 28.12.2017г. общо събрание на ответната Е.с. е освободен у.я на ЕС П. П. и за у. на ЕС е избрано „И.Т.М.“ ЕООД /л.6 РРС/.

Решенията на о.с. на ответната Е.с. от 28.12.2017г. са отменени с влязло в законна сила Решение № 420/ 06.11.2019г., постановено по в.гр.д № 626/2019г. по описа на Р.нски окръжен съд /л.7-8 РРС/.

От представено писмо от О. Р. се установява, че въз основа на прието решение от о.с. на ответната Е.с. състояло се на 17.01.2017г. за у. е избран П.

П. П.. На 28.12.2017г. е.с. е приела решение за освобождаване на П. П. като у. и възложила правомощията на у. на ЕС на „И.Ю.М.“ ЕООД, като решенията от 28.12.2017г. са отменени с влязло в законна сила решение по в.гр.д. № 626/2019г. по описа на Р.нски окръжен съд /л.146 РРС/.

В производството пред първата инстанция са допуснати и други писмени доказателства, както и са разпитани свидетели, но същите не допринасят за изясняване на иска, който е останал като предмет на спора, като част от тях имат отношение към въведеното възражение за прихващане.

Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Р.нски окръжен съд формира следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Предмет на делото е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразни решения на о.с. на ответната Е.с..

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Решенията на е.с., с които ищецът е освободен като неин у. и избран друг у. са отменени като незаконосъобразни с влязло в сила съдебно решение, поради което следва да се приеме за доказано противоправното поведение на ответника, изразяващо се в приемане на незаконосъобразни решения от о.с. проведено на 28.12.2017г.

3

Претендира се присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца, в резултат на незаконосъобразните решения на о.с. на ответната Е.с..

С решение на о.с. на ответната Е.с. от 10.06.2014г. е прието на основание чл. 19, ал.7 ЗУЕС решение, че на у.я на е.с. се дължи възнаграждение в определяем размер - размера на минималната работна заплата за страната. По делото липсват твърдения и доказателства за изменение на това решение на о.с. на е.с. преди или по време на процесния период. Ищецът е избран за у. на е.с. за срок от две години с решение на о.с. от 17.01.2017г., с мандат до 31.01.2019г. и в случай, че изпълнявал тази длъжност в процесния период от 01.04.2018г. до 31.01.2019г. би получил възнаграждение в общ размер на 5150 лева, но това не води до извод, че са налице са доказани реални вреди за ищеца, претърпени в резултат на отменените решения на е.с.. Настоящия състав на съда намира, че не е изпълнен фактическия състав на чл.45 ЗЗД по следните съображения:

С тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023г. по т.д. № 3/2021г. на ОСГТК на ВКС бе разрешено съществувалото до този момент противоречие в практиката на ВКС относно начина, по който следва да бъдат доказани причинени от деликт пропуснати ползи. Според даденото разрешение, пропуснатите ползи следва да бъдат доказани със сигурност и липсва предвидена в закона презумпция по силата, на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическа възможност за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение и само при нейното доказване следва да се присъди обезщетение, което ще възстанови вредите от деликта, без да се допусне обогатяване на увреденото лице за сметка на деликвента.

От събраните по делото доказателства не се установява по изискуемия от закона несъмнен начин твърдяната от ищеца пропусната полза.

На първо място ищецът сам е заявил пред присъствалите на о.с. от 20.12.2017г. собственици, че се оттегля като у. на е.с. и е напуснал събранието. В този смисъл неизпълнението на задълженията на у.я на ЕС, респективно дължимостта на възнаграждението за това през процесния период не е в резултат на отменените със съдебен акт решения на о.с. на е.с., а се дължи и на изявената от самия ищец воля повече да не ги изпълнява.

На следващо място от протокола от проведеното на 28.12.2017г. общо събрание на е.с. се установява, че за освобождаването на ищеца като у. на е.с. са гласували собствениците на 65.613 % идеални части от общите части на ЕС, при представени 67.333% ид.ч. от общите части на ЕС. Наличието и изразяването на желание от собствениците на близо 2/3 от ид. части на ЕС да 4 освободят ищеца като у. на е.с. води до извод, че дори и при липса на отменените решения на ОС на ЕС от 28.12.2017г. тези собственици биха предприели действия по освобождаване на ищеца като у. на е.с. далеч преди изтичане на мандата му. В настоящето производство не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че някой друг от собствениците в ЕС, освен самият ищец, е поискал у. на ЕС в процесния период да продължи да е ищецът.

На последно място следва да се отбележи, че през процесния период ищецът не е изпълнявал задълженията на у.я на ЕС, а тези задължения са възложени на трето за спора лице срещу заплащане на възнаграждение от ЕС.

Определянето на възнаграждение по чл.19, ал.7 ЗУЕС в полза на у.я на е.с. не води до неговата неизменна дължимост до прекратяване на мандата му.

Отношенията между у.я и представляваната от него Е.с. се подчиняват на общите правила на ЗЗД и възнаграждението би било дължимо само при изпълнение на задълженията на у.я на ЕС. Безспорно се установи от доказателствата по делото, че в процесния период задълженията на у.я на ЕС са изпълнявани не от ищеца, а от трето за спора лице. Пълното неизпълнение на задълженията на у.я на ЕС би довело до липса на задължение на ЕС да му заплати определеното от нея възнаграждение, което също води до извод за недоказаност на твърдените от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи.

Увеличението на имуществото на ищеца с определеното възнаграждение на у.я на ЕС за процесния период не би настъпило със сигурност при липса на отменените решение на ОС на ЕС от 28.12.2017г., а би зависило също от това дали той се е оттеглил и неизпълнява задълженията на у. на ЕС, избран е друг у. на ЕС или друго лице е изпълнявало задълженията на у. на ЕС в този период.

По изложените съображения твърдяното възнаграждение дължимо на у.я на ответната Е.с. за периода от 01.04.2018г. до 31.01.2019г. се явява само предполагаема пропусната полза за ищеца, а не реално претърпяна от него вреда. В производството не бе доказана сигурна възможност за увеличаване на имуществото на ищеца, а само логическа възможност за настъпване на такова, поради което исковата претенция се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло.