Решение № 59 от 23.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300502947 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и след. от ГПК.

Обжалва се от ищеца по спора С. Д. П., ЕГН - ********** Решение № 2 695 от 13.06.2024 г., пост. по гр.д. № 3 993/2024 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявения от въззивницата иск за осъждането на въззиваемия Г. Я. П., ЕГН - ********** да й заплати сумата 1 877 лв., представляваща дадено при отпаднало с обратна сила основание за даването - разваляне от П. поради виновно неизпълнение от П. на сключения между тях Договор за изработка от 16.06.2021 г. с предмет ремонт на л.а. Ситроен Ц5, рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2022 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на горните изводи. Настоява се, че ангажираните от ищцата гласни доказателства / свидетели / категорично установявали качеството й на възложител на ремонта на л.а. Ситроен Ц5 – нейна изключителна собственост и договорената за този ремонт цена, а свидетелите А. и П. са заплатили тази цена – възнаграждението по облигацията, от името и за сметка на неговия възложител – въззивницата. Съдът кредитирал показанията на свидетеля Ц. П. – в нарушение нормата на чл. 172 от ГПК, т.к. не съобразил близката родствена връзка на този свидетел с ответната страна – син на ответника. Коментират се показанията на свидетелите.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението и уважаване на иска.

Не са заявени доказателствени искания.

Въззиваемият Г. П. не е депозирал отговор по жалбата.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от С. Д. П., ЕГН – 1

********** срещу Г. Я. П., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето от ЗЗД.

Искът се основава на следните твърдения: Ищцата е изключителен собственик на л.а.

Ситроен Ц5, рег. № ***. На 16.06.2021 г. чрез неформален / устен договор за изработка възложила на ответника да извърши ремонт на автомобила й на обща стойност 1 800 лева – бояджийски работи, смяна ляв стоп, дръжки на врати, лайсна на предно стъкло, огледало, фарове. Извършването на ремонта било прието от ответника, който поискал предварително заплащане на сумата 800 лв., която му била платена от съпруга на ищцата – В. П.

Впоследствие – през януари 2022 г., ответникът поискал и получил още 450 лв. за работата, страните договорили и поставяне на озвучителна уредба за 150 лв., която сума също платена на ответника. Впоследствие страните се договорили още, че боята трябва да се положи на качествена основа, което налага положената такава да се свали до ламарина и да се боядиса отново, което ще струва допълнително 1 110 лева. След още три месеца автомобилът бил предаден от ответника на съпруга на ищцата. Последният констатирал веднага, че озвучителната уредба не работи, върнал я на ответника с уговорката да му върне платените за нея 150 лв., последният обещал, но не върнал сумата. Непосредствено след предаването на автомобила се констатирало неизпълнение и на други ремонтни дейности – при прибирането се откачила хромираната лайсна на предното стъкло, като се установило,че тя е залепена с двойно залепващо тиксо. Пак по пътя на прибиране В. П. бил спрян от патрулиращ полицай, т.к. задният ляв стоп бил счупен. Не била сменена и лайсната на предното обзорно стъкло, а само била почистена, като всички налични по нея отпреди ремонта драскотини стояли. Лайсните по всички врати се развявали, т.к. били лошо монтирани. След около месец боята започнала да се лющи, появили се микропукнатини, а на две места и грозни петна – поради некачествена подложка преди полагането на боята.

Уведомили ответника за недостатъците на работата му, но той отказал да ги отстрани за своя сметка, като неоснователно настоявал, че ремонтът е извършил точно и качествено.

Предвид изложеното ищцата заявява, че счита сключения между нея и ответника договор за изработка за развален и претендира за осъждането на последния да й заплати исковата сума – даденото възнаграждение по договора, на отпаднало основание.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Оспорва твърдението за сключен между него и ищцата договор за изработка. В случай че съдът приема за доказано наличието на такъв договор, твърди, че работата е договорена между него и трето лице и той я е извършил качествено и без недостатъци. Поддържа, че част от твърдяните недостатъци са явни и като така е следвало да бъдат посочени при предаването на автомобила – което не е сторено, а досежно скритите такива – че не е бил уведомен за тях веднага след констатирането им. С оглед което счита да е преклудирана възможността да се ангажира отговорността му. Оспорва плащането на възнаграждение за работата. Твърди, че такова не му е заплатено. В случай на умважаване на иска заявява възражение за прихващане със сумата 2 250 лв. – неплатеното му възнаграждение за работата.

От страна на ищцата е представен ръкописно изпълнен на бял лист текст – без посочен автор, без подпис и без дата, със следното съдържание: боядисване х 150 лв. / детайл – багажник, капак, таван, 4 врати и 2 брони – 1350 лв.; стоп – 110 лв.; дръжки – 2 бр.

– 80 лв.; огледало – 50 лв.; фарове – полиране /лак - 80 лв. ; лайсни /хром – 138 лева. Всичко – 1 808 лв. минус 800 лв., ост. – 1 000 лева.

От страна на ищцата е представен пощенски плик и обратна разписка, адресиран до ответника с подател В. П. и с отбелязване „ непотърсен. Датата на пощенското клеймо не се чете.

Назначена е САТЕ, от чието заключение се установява, че при оглед на л.а. „ Ситроен Ц 5“, рег. № *** е констатирано, че по лаковото покритие на боята има пукнатини – по 2 тавана, калниците, вратите и бронята. Причината за тях е неспазена технология за полагане на лаковото покритие, или на някой от предходните слоеве боя или грунд. Недостатъка може да бъде отстранен чрез ново боядисване, чиято стойност / труд и материали / възлиза на сумата 1 478, 95 лева.

Ангажирани са гласни доказателства – свидетели, и от двете страни.

Свидетелят В. П. депозира показания, че е съпруг на ищцата, че закупил процесният автомобил във ***, втора употреба, през м. юни 2021 г.. Колата имала нужда от боядисване и други ремонти, техен семеен приятел – Б., ги свързал с ответника. Последният извършил оглед на автомобила в гр. ***, изготвил оферта за стойността на ремонта от 1 808 лв. – разписката на л. 11 от първоинстанционното дело, поискал предварително плащане на сумата от 800 лв. - за закупуване на необходимите за ремонта материали. След известно време лекият автомобил бил предаден на ответника за извършване на ремонта от съпругата на свидетеля / ищцата /, която била придружавана от семейният им приятел Б., при предаването се заплатили казаните 800 лева. Впоследствие свидетелят дал на ответника и 150 лв. за стереоуредба, както и още пари за стоп, за лайсна и дръжки, общо около 450 лева, която сума дадена на ответника от Б.. Депозира показания и за недостатъците, установени след ремонта – изцяло в смисъла изложен в исковата молба. За недостатъците уведомил ответника чрез писмо с обратна разписка, като последният лично бил уведомен за тях и от Б..

Свидетелят Б. А. А. депозира показания, че е семеен приятел на съпрузите С. и В. П.

С В. закупили от *** два леки автомобила и ги докарали на ход в България, единият бил Ситроена Ц5, който имал нужда от ремонт. Свидетелят свързал В. с ответника за извършването на ремонта. Ответникът огледал автомобила в присъствието на свидетеля и лично съставил разписката на л. 11 от делото. Впоследствие автомобилът бил предаден на ответника за ремонт от свидетелят и от В. П., като при предаването свидетелят заплатил исканите предварително 800 лева. Сумата била лични средства на свидетеля, дадени от него на заем на семейство П. защото те нямали тези средства. Лични средства на свидетеля били и впоследствие дадените от него на ответника суми за ремонта на лекия автомобил, които последният поискал. Всичко общо свидетелят му дал лично и на ръка около 2 400 лева. За разликата над 800 лв. не депозира показания да са дадени от него като заем.

Ангажирания от ответника свидетел Ц. Г. П. – негов син, депозира показания, че си спомня баща му да е извършил ремонт на л.а. Ситроен Ц5, внос от ***, през лятото на 2021 г.. Свидетелят участвал в извършването на ремонта като помощник на баща си. Изброява извършените работи – преден ляв калник, врата на шофьорското място, дръжки на вратите, предна и задна брони и др.. Ремонтът им бил възложен от Б., който и докарал автомобила. Б. се занимавал с внос на автомобили втора употреба от чужбина, възлагал ремонтите на бащата на свидетеля, след което ги продавал. Предлагал на баща му да не плаща за ремонтите, а след като продаде автомобилите да делят, но баща му не се съгласявал.

Процесният ремонт се извършил по устна договорка, на приятелски начала между Б. и бащата на свидетеля. Баща му нямал сервиз, поправял колите в дома им в село ***. Б. дошъл да си вземе ситроена през 2022 г. и нямал възражения. Ремонтът бил извършен качествено, но не е платен на баща му. Въпреки това го предали на Б., т.к. поради наличие и на други автомобили за поправка нямали място в двора и го държали на улицата, а съседите им се оплаквали, че пречи.

Ангажирания от ответника свидетел И.А.Х. депозира показания, че е съседка на ответника, през 2021 г. – 2022 г. на улицата им имало паркиран л.а. Ситроен Ц5 с ***номера, който пречел на свидетелката за входа в собствения й имот. Ответникът й казвал, че клиентите му не идват да го вземат, т.к. не са платили за ремонта му.

При така установеното съдът е приел, че на ответника е възложен и е извършен от 3 него ремонт на процесния лек автомобил, но не се установява възложителят на този ремонт да е ищцата - при лежаща върху нея доказателствена тежест. Посочено е, че единствената връзка на ищцата с договора за изработка е твърдението й да е изключителен собственик на ремонтирания от ответника автомобил, което също не е доказано, т.к. свидетелските показания на съпруга й – св. В. П., не съставляват надлежно доказателство за твърдяното право на собственост. Освен това е посочено, че по делото не се установява възнаграждението за ремонта да е платила със свои средства – като индиция, сочеща на извод да е страна / възложител по облигационното правоотношение, не се установява и размерът на платените за ремонта средства. Горните си изводи съдът е обосновал с противоречието между показанията на ищцовите свидетели П. и А. относно лицето, което е възложило ремонта, относно лицето, което е престирало плащания за него, както и относно размера на платените като възнаграждение суми. В заключение е прието, че ищцата не е страна по процесния договор, като така няма право като изправна страна/кредитор по него да го разваля поради неизпълнение чрез едностранно отправено към изпълнителя изявление за това, съответно да претендира връщане на даденото по облигацията на отпаднало основание. Предвид което е без значение и не е коментиран въпроса как и кога е отправено до ответника и получено ли е от него ищцовото изявление за разваляне на договора, както и възражението на ответника за прихващане.

При служебна проверка на обжалваното решение по смисъла на чл. 269 изр. първо от ГПК въззивният съд намира същото за валидно и допустимо. При проверката по чл. 269 изр. второ от ГПК относно неговата правилност - съобразно поддържаното в жалбата, намира решението за правилно – по изложените в него мотиви.

Споделят се изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния съд в насока, че ищцата - при лежаща върху нея доказателствена тежест, не е провела пълно и главно доказване да е страната - възложител по процесния договор за изработка в качеството си на изключителен собственик на вещта - предмет на ремонта, както и да е заплатила същия с лични средства. Показанията на ангажираните от нея свидетели В. П. и Б.