Решение № 200 от 13.04.2021, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 997/2020
- Вид
- Решение № 200
- Подписан
- 13.04.2021
- В сила
- 06.05.2021
- Състав
- РАЛИЦА АНГЕЛОВА МАРИНСКА
Други актове по делото
- Определение № 1881 от 11.12.2020 · РАЛИЦА АНГЕЛОВА МАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92 · Закон за собствеността
- чл. 169, ал. 1 - 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал. 1 - 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал. 1 - 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 195, ал.1 и ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл. 195, ал.1 и ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл. 195, ал. 5 и ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 196, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 196, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 196, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал.1 · Закон за устройство на територията
- § 1, ал. 3 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 200 гр.Плевен, 13.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд-Плевен, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм.дело №997/2020г. по описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 195, ал.5, вр. чл. 215, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Производството по адм.д.№997/2020г. на АдмС- Плевен, е образувано по жалба от Е.Е.В., чрез адв. Ч. Д., против Заповед №РД-12-425/26.10.2020г. на Заместник- Кмет на Община Плевен, въз основа на която е наредено на жалбоподателя, като съсобственик, да извърши премахване на сграда „външна тоалетна“, находяща се в УПИ I-4316, кв. 47, по плана на гр.
Плевен, с адм. адрес гр. Плевен, ***, като му е определен едномесечен срок за доброволно изпълнение. Твърди се, че издадената заповед е нищожна, респ. незаконосъобразна. Твърди се, че адресата на заповедта- жалбоподателя В., няма качеството на собственик, респ. на съсобственик, на имот с идентификатор *** и на построената в него сграда с идентификатор ***
/процесната външна тоалетна/. Оспорват се изцяло констатациите и препоръките по констативен протокол №27/06.08.2020г. на комисия, в състав, определен със Заповед № РД- 12-292/31.07.2020г. на зам.- кмет на Община Плевен. Твърди се, че комисията не е извършила вътрешен оглед на обекта, и поради това не може да формира извод за неговата негодност, от гледна точка на санитарно- хигиенните изисквания и не е установила дали функционира. Твърди се, че жалбоподателя не е надлежно уведомен за датата и часа на огледа, тъй като изпратеното му уведомително писмо не му е редовно връчено. Оспорва се също извода на комисията, че обектът „външна тоалетна“ е незаконен- т.ч. че се ползва без одобрена проектна документация. Твърди се, че обектът е проектиран, построен и използван като част от търговски обект „снек-бар“. Оспорват се също констатациите за негодност на обекта за ползване, поради това, че е опасен за здравето и живота на гражданите. Твърди се, че обектът не се използва, тъй като търговският обект не работи, но отговаря на всички изисквания за устойчивост на постройката и фактическото му състояние е добро. В заключение, моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената Заповед №РД-12-425/26.10.2020г. на Заместник- Кмет на Община Плевен. Претендират се разноски.
Ответникът Заместник- кмет на Община
Плевен, чрез юрк. Д. С., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Посочва, че адресатът на заповедта- Е.В., е собственик на процесната постройка „външна тоалетна“, и същата не е предмет на разпоредителните сделки с ид. част от имота.
Заинтересованите страни- Х.Е.В. и П.Е.Л., не изразяват становище по делото.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на процесната заповед №РД-12-425/26.10.2020г. на Заместник- Кмет на Община Плевен, на основание чл. 195, ал.1 и ал.5 и чл. 196, ал.3 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя Е.Е.В., в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор *** и на построената в него сграда с идентификатор ***, находящи се на адрес гр. Плевен, ***, да премахне сградата „външна тоалетна“, като вредна в санитарно- хигиенично отношение и негодна за ползване. Със заповедта е определен едномесечен срок за доброволно премахване на сградата, както и да се запръсти и уплътни на пластове ямата със строителна почва, без органични примеси, и теренът да бъде почистен от строителни отпадъци. Разпоредено е също, в седмодневен срок от изтичане срока за доброволно изпълнение, по реда на чл.
196, ал.2 от ЗУТ, служители на Община Плевен, да извършат съответна проверка. В обстоятелствената част на оспорената Заповед е посочено също, че производството е образувано по писмен сигнал с вх. рег.№ТСУ-94К-4756-1/13.07.2020г., като въз основа на заповед №РД-12-292/31.07.2020г., назначената комисия е извършила външен оглед и обследване на сградата „външна тоалетна“, със ЗП от 10,00 кв.м., към нефункционираш обект „Снек- бар“, с адм. адрес ***, а по данни от АГКК- ***. В мотивите на процесната заповед е посочено също, че има опасност от срутване на покривната плоча на сградата, същата не е обезопасена с предпазна лента, не е хигиенизирана, не се поддържа от собственика, разнася се неприятна миризма. Посочено е, че са налице недопустими и неотстраними деформации в носещите зидове и в покривната плоча и има опасност от срутване на плочата. В мотивите на процесната заповед е посочено също, че до жалбоподателя Е.В., е изпратено уведомително писмо изх.№ ТСУ-94К-4756-1/04.08.2020г, което не е получено от него, не е присъствал на огледа и не е осигурил достъп до сградата. Посочено е също, че констатациите на комисията, са отразени в Констативен протокол №27/06.08.2020г., възприети и от адм. орган.
По делото се установява, че комисията по чл. 196, ал.1 от ЗУТ, е назначена със Заповед №РД-12-292/31.07.2020г на Кмета на Община Плевен, за извършване на проверка по сигнал вх. рег.№ТСУ-94К-4756-1/13.07.2020г.
Съдът констатира, че заповедта е изпратена до участниците в адм. производство, заедно с писмо изх.№ТСУ-94К-4756-1/04.08.2020г на Община Плевен, с което страните в адм. производство са уведомени за извършването на оглед на 06.08.2020г.; в писмото е вписано името на жалбоподателя. По делото обаче не са представени доказателства от ответника, за връчването на това писмо на жалбоподателя В., за което съда е дал изрични указания. По делото се установява също, че в резултат на извършеният оглед, от страна на комисията е съставен Констативен протокол № №27/06.08.2020г., връчен на жалбоподателя, с писмо изх. №ТСУ-94К-4756-1/12.08.2020г. на Община Плевен. Съобразно отразените в протокола констатации, процесната външна тоалетна, ведно с попивната яма в сервитут в двора, е негодна за ползване, опасна е за живота и здравето на гражданите, вреда е в санитарно- хигиенно отношение, и не може да се поправи и заздрави.
Безспорно по делото се установява, видно от представеният с жалбата нот. акт №87, н.д.№1687/1991г. на Нотариус Й. Я. при ПлРС, че въз основа на договор за дарение, Е.Е.В., е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Плевен, ул. „Москва“, №15, съставляващо парцел IV- 4316, в кв.
47, заедно с целия първи етаж от къщата, без сутерена и таванските помещения, заедно с построените в дворното място шопрон от 15 кв.м. и гараж от 23 кв.м. По делото се установява също, че въз основа на договор за покупко- продажба, обективиран в нот. акт за покупко- продажба №67, н.д. №613/207г. на Нотариус В.
П., Е.В. е продал на Х.Е.В. и на П.Е.Л., при равни права, притежавания от него недвижим имот: ½ ид. Част от УПИ, находящ се в гр. Плевен, ул. „Москва“, №15, съставляващ парцел IV- 4316, в кв.
47, по плана на града, цялото от 242 кв.м., заедно с целия първи етаж от построената в него къща, без сутерена и таванските помещения, заедно с построените в дворното място шопрон от 15 кв.м. и гараж от 23 кв.м., при съседи- описани. По делото, във връзка с установяване правото на собственост върху процесната сграда, с идентификатор ***, подлежаща на премахване, е допусната служебно СТЕ, от заключението по която се установява, че няма идентичност между описаните по- горе шопрон от 15 кв.м. и гараж от 23 кв.м., и процесната сграда. ВЛ е посочило също, че част от процесната сграда, с площ от 4,44 кв.м., е била узаконена с акт за узаконяване №98/1996г, като санитарен възел към кафе- аперитив. В обстоятелствената част на заключението, ВЛ е посочило, че с акт за узаконяване №98/1996г., е узаконен обект за обществено ползване- кафе-аперитив, в процесния парцел IV- 4316, в кв. 47 по плана на гр. Плевен, представляващ преустройство на гараж и навес, в кафе- аперитив и стопанска постройка за обслужващо предназначение за кафе- аперитива; реконструирани са гараж и шопрон и допълнително е изграден кухненски офис. ВЛ е констатирало, че към узаконения с акта кафе – аперитив, е отразен санитарен възел със светла площ от 3,48 кв.м., който санитарен възел понастоящем представлява част от сграда с идентификатор ***, с площ от 4,44 кв.м. ВЛ е посочило също, че част от процесната сграда, с идентификатор ***. - площ от 5,86 кв.м., е изградена без строителни книжа. В с.з. на 25.02.2021г, при изслушване на ВЛ, същото посочва, че комисията е описан само тоалетната, която е с площ от 4,44 кв., а другата част от постройката, реално представлява отделна сграда. ВЛ е посочило, че може да бъде изпълнена издадената заповед за премахване.
Въз основа на изложеното и съобразно заключението на
ВЛ, съдът приема, че процесната сграда, с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот, с идентификатор ***, не е била предмет на прехвърлителната сделка, и жалбоподателя Е. В. е собственик на същата, по силата на приращението по чл.92 от ЗС, респ. същият се явява адресат на издадената заповед. В този смисъл, възраженията на жалбоподателя, в депозираната от него жалба, че не се явява адресат на издадената заповед, като несобственик, и направеното в тази връзка възражение за нищожност за издадената заповед, са неоснователни. В случая, съдът служебно е конституирал като заинтересовани страни в процеса приобретателите на имота- Х.Е.В. и на П.Е.Л., съобразно представените с жалбата писмени доказателства. Доколкото по делото безспорно се установи, че същите изначално не са имали качеството на собственик спрямо процесната сграда, техни права не се засягат по никакъв начин, следва служебно да бъдат заличени като заинтересовани страни. Следва да се посочи също, че видно от приложеното към настоящето производство, адм.д.№793/2020г на АдС- Плевен, Х.Е.В. и П.Е.Л., са се разпоредили с притежаваният от тях имот, въз основа на договора за покупко- продажба, обективиран в нот. акт №104, н.д.№587/2016г. на Нотариус П. Ц..
По делото, с протоколно определение от
25.02.2021г., е открито производство по оспорване по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК, на истинността на Констативен протокол №27/06.08.2020г, в частта му, относно фактическите констатации на комисията, при извършен външен оглед на процесната сграда с идентификатор ***.
По делото, и в рамките на откритото производство по оспорване на съставеният Констативен протокол, като официален свидетелстващ документ, е допусната допълнителна СТЕ, по искане за жалбоподателя, за установяване състоянието на процесната сграда. Видно от обстоятелствената част на заключението, ВЛ е извършило и вътрешен оглед на процесната сграда, като е установило, че конструкцията на сградата е масивна, с плосък бетонов покрив, с чупка по средата, ивични основи и тухлена зидария; на северния тухлен зид, в зоната на незапълнената попивна яма, има пукнатина. ВЛ е установило, че към момента на огледа, сградата „външна тоалетна“ не се ползва по предназначение, като ВЛ е посочило, че запълването и неуплътняването на тази яма, води до неравномерно слягане на основите и оттам до появилата се деформация на зида. ВЛ е установило, че видимо тоалетната е изоставена и не се поддържа. ВЛ е посочило също, че за да се функционира съобразно предназначението си, сградата трябва да се ремонтира и почисти, но ремонтът включва не само довършителни работи, но и заздравяване на основата, в участъка на попивната яма, както и отвеждане на повърхностните води извън имота или включването им в канализацията на града. ВЛ е посочило също, че тоалетната не е чиста и дезинфекцирана. ВЛ е посочило също, че не е ясно състоянието на бетоновата основа в пропадналия участък на попивната яма. В заключение ВЛ е посочило, че състоянието на процесната сграда, към момента на огледа от него и към момента на огледа от комисията, през м.
08.2020г, е едно и също; има конструктивна пукнатина по външния северен зид, в участъка над незапълнената попивна яма. ВЛ е посочило, че ако тоалетната се ползва в този й вид, би създала опасност за живота и здравето на хората.
Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0e7fc66-4518-4ac1-ba16-6ef57190faa5