Разпореждане № 587 от 19.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 587 гр. Благоевград, 19.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500579 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 6412/13.03.2026г. е подадена от ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, с административен адрес гр. Благоевград, пл. „Г. Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета Методи Байкушев, чрез ст. юрк. Г. М., срещу Решение № 2003/26.02.2026г., постановено по гр.д. № 2003/2025 г. по описа на РС Благоевград.

С въззивната жалба се оспорва изцяло първоинстанционното решение, като са наведени оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост.

Сочи се във въззивната жалба, че съдебното производство е образувано по искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявена от С. Д. С., ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв. Г. М., с която се иска да се признае за установено по отношение на ответника Община Благоевград, че ищецът е собственик на основание давностно владение, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС, на реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Л., общ. Б., одобрени със Заповед № РД-18-168/20.03.2019 г. на ИД на АГКК, находящ в землището на с. Л., местност „К.“, целият с площ: 20580 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Пасище, категория на земята: 9, номер по предходен план: 50008, при граници/съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, която реална част е заснета като поземлен имот с проектен идентификатор ***, с площ: 1985 кв.м., начин на трайно ползване: пасище, трайно предназначение на територията: Земеделска, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***

***, съобразно скица-проект № 15-685371/29.04.2025г. С обжалваното решение 1 първоинстанционният съд е уважил предявения иск като основателен.

Сочи се с въззивната жалба, че в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Л., заснета като поземлен имот с проектен идентификатор ***, с площ: 1985 кв.м., начин на трайно ползване: пасище, трайно предназначение на територията: земеделска, на соченото в исковата молба основание, а именно в резултат на осъществявано давностно владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период при условията на чл. 82 от ЗС- владение, започнало от наследодателите на ищеца, а след тяхната смърт, продължено от самия ищец. С първоинстанционното решение съдът не е обсъдил подробно всички събрани в хода на процеса доказателства, поради което неправилно и необосновано е приел, че исковата претенция е основателна и доказана.

Поддържа се от въззивната страна, че от ангажираните от ищеца в производството свидетелски показания не се установява по безспорен и категоричен начин осъществявано от него и неговите наследодатели владение върху процесния имот. В рамките на първоинстанционното производство не е установено да са налице нито обективния, нито субективния признак на владението. По делото са събрани гласни доказателствени средства – разпитани са: В. У. и Н. В., при режим на довеждане от страна на ищеца, както В. Х., при режим на довеждане от страна на ответника.

Сочи се, че свидетелските показания, изложени от свидетелите на ищеца са противоречиви. Св. У. заявява, че ищецът има стара къща и селскостопанска постройка в имота. Свидетелите твърдят, че в процесния имот има кошери с пчели, като уточняват, че са на братовчеда на ищеца. Доведените от ищеца свидетели сочат, че в имота има посадени, млади дръвчета от ищеца, като уточняват, че същите са посадени преди 2-3 години.

Свидетелите твърдят, че в имота са налични и стари дървета, но не сочат ясно и недвусмислено кой ги е засадил.

Сочи се също, че в исковата молба са изложени твърдения, че в имота има зеленчукова градина, а свидетелите отбелязват, че същата не се поддържа към момента и че преди време майката на ищеца се грижела за нея. От показанията на ангажираните от ищцовата страна свидетели не се установява нито конкретен период на владение, нито обективно осъществявани владелчески действия от страна на ищеца по делото. Напротив, от свидетелските показания се установява, че по отношение на претендиралата част от процесния имот действия са били извършвани от различни лица, през различни периоди, като последните не са уточнени.

Сочи се още, че с исковата молба ищецът претендира да е завладял лично имота едва през 2012г., когато умира неговата вуйна. Наред с това св. У. сочи, че „от 2005 година си живеят там“. От така изложените твърдения, не става ясно кой точно живее в процесния имот от 2005г., предвид, че както се установи в него няма сгради. Свидетелските показания, в по-голямата си част са неясни. Дори и да се приеме, че ищецът е извършвал самостоятелни действия, по отношение на процесния имот, то съгласно показанията на свидетелите, най2 ранното такова е от 2-3 години насам, когато са били засадени овощни дръвчета.

Категорично не може да бъде прието като действие на владение, извършения ремонт на покрива на къщата, който според свидетелите се е случил преди 5-6 години. Ако все пак такова действие е било извършено, то не е по отношение на процесния имот, доколкото в последния няма построени жилищни сгради. Такива, видно от приложения към делото констативен НА № *** г. се намират в съседния имот с идентификатор *** по КККР на с. Л., собственост на ищеца.

Изтъква се, че при анализа на показанията на двамата свидетели на ищеца прави впечатление, че същите заявяват, че процесният имот е бил обработван само от ищеца, но наред с това твърдят, че майката и бащата на ищеца също са извършвали определени действия спрямо процесния имот. Последните твърдения напълно липсват в исковата молба.

Застъпва се становище, че съдът е основал своето решение на твърдения, които не са въведени в предявената искова молба, а следва да се има предвид, че спорният предмет по делото, а така също и обстоятелствата на които се основава искът се въвеждат от ищеца в самата искова молба.

Сочи се в жалбата, че в исковата молба ищецът се е позовал на присъединяване на давностното владение, което той твърди, че е осъществявано от неговите дядо, вуйчо и вуйна, като не се е позовал на присъединяване на такова от неговите майка и баща. Застъпва се становище, че от събраните гласни доказателства, съдът не следва да взема предвид незаявено основание- присъединяване на осъществено владение от страна на родителите на ищеца, ако такова въобще се установи по делото. Дори такова владение да е осъществявано от праводателите на ищеца същото не може да се присъедини, тъй като не следва да се отчита владение за период от време преди изменението на чл. 86 от ЗС, с ДВ бр.

33/01.06.1996г., поради забраната за придобиване по давност изобщо на държавна или общинска собственост. Ангажираните от ищцовата страна свидетели не установяват с нужната степен на категоричност продължителността на твърдяното в исковата молба „владение“, по отношение на процесния имот.

Твърди се в жалбата, че съгласно свидетелските показания не ищецът, неговият дядо по майчина линия е оградил претендираната част от процесния имот. Също така, свидетелите уточняват, че ищецът не е гледал градина в имота, а това е сторено от неговата майка. Част от свидетелските показания са взаимнопротиворечащи, непоследователни, не отговорят на действителното положение, не кореспондират с изготвената по делото експертиза и в този смисъл не следва да се кредитират от съда като достоверни. Като краен резултат, от тези гласни доказателства не се установява ищецът, както и неговите роднини да са владели именно процесния имот в границите по КККР, както се претендира с исковата молба, явно, необезпокоявано и непрекъснато от 1948г. до предявяване на иска. Не се установява наличие както на обективния, така и на субективния признак на владението.

Съдът погрешно е приел, че разпоредбата на чл. 82 от ЗС намира приложение.

Първоинстанционният съд не е съобразил, че ищецът не е наследник, нито на своя дядо, нито на своите вуйчо и вуйна, а ищецът не се е позовал на присъединено владение, 3 осъществявано от неговите родители.

Сочи се в жалбата, че съдът не е извършил задълбочена преценка и на изготвената по делото първоначална и допълнителна експертиза, като не е съпоставил същата със свидетелските показания, поради което е достигнал до неправилни изводи. От експертното заключение, както и от проведения разпит, било установено безспорно и категорично, че противно на твърденията, изложени в исковата молба, процесният имот винаги е бил и продължава да бъде със статут на земеделска земя. Вещото лице е категорично, че процесният имот винаги е бил земеделска земя. Съгласно ЕТК към 1957г. имотът е земеделска земя, без в границите на района на СТЕ да присъстват каквито и да е било сгради или постройки. Съгласно изготвената експертиза, към 1957г. претендиралата част от процесния имот не е била част от дворно място, а напротив, към същата година целият процесния имот попада в границите на земеделска територия, т. е. селскостопански фонд.

През годините процесният имот с идентификатор: *** по КККР на с. Л. остава с непроменен статут. Вещото лице е констатирало, че процесният имот не е възстановяван и не е заявяван за възстановяване. В същия няма реализирано строителство, а само около 50 броя пчелни кошери и пет големи плодни дръвчета. Сочи се, че от свидетелските показания е установено, че пчелните кошери не са на ищеца, а на негов братовчед, докато относно намиращите се в претендиралата част пет големи плодни дръвчета свидетелите не сочат кой и кога ги е засадил.

Сочи се също, че констатациите на вещото лице в изготвеното експертно заключение, кореспондират с изложените в отговора на исковата молба твърдения, поради което в рамките на първоинстанционното производство Община Благоевград категорично и безспорно е успяла да докаже наличието на предвидените в закона предпоставки, предвид което е придобила собствеността върху процесният имот по силата на закона.

Застъпва се становище в жалбата, че от всичко изложеното не се установява по категоричен и безспорен начин ищецът и неговите роднини да са упражнявали фактическа власт, още по-малко владение върху претендиралия имот от 1948г. до момента. Дори и да се допусне, че такова е осъществявано, то по категоричен начин се установява, че не е непрекъснато и не е по отношение на целия недвижим имот- в границите по КККР, като се претендира с исковата молба. Посоченото само по себе си обуславя неоснователност на исковата претенция и неправилност на решението, с което е уважена.

Твърди се в жалбата, че неправилни и необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че процесният имот е изключен от приложното поле на ЗСПЗЗ и не е установено същият да е държавна или общинска собственост, поради което няма пречка да бъде придобит по давност, тъй като по отношение на него не намират приложение нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ и забраната на чл. 86 от ЗС. Тези изводи на съда са формирани отново при неправилно и незадълбочено изследване на доказателствата по делото, както и при неправилно приложение на материалния закон.

Застъпва се становище, че е неприложима посочената в оспорваното решение съдебната практика, съгласно която не всички земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ.

4

В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоприемство, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона. Отделно от това, изцяло в тежест на ответната община е да докаже, че имотът попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, а именно, че е бил включен в ТКЗС или отнет, или одържавен и т.н., т.е., че е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ.