Решение № 376 от 25.07.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 878/2021
- Вид
- Решение № 376
- Подписан
- 25.07.2022
- В сила
- 05.12.2023
- Състав
- Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев, Антония Кирова Роглева
Цитирани разпоредби
- чл.164,ал.1т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.38,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.40 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.137,ал.1 т.7 · Търговски закон
- чл.137,ал.4 · Търговски закон
- чл.141,ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 376 гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги В. Чамбов
Членове:
Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215***000878 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Р.“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя на дружеството Д.Х. Р. чрез процесуалния си представител адвокат И.М.-А., вписана в ПАК против Решение № 260110 от 11.03.2021 г., постановено от П. о. съд по търг.дело №458/ 2019 г.
Решението се обжалва в частта му, с която съдът е обявил за нищожен договора между „Р.Е. „ЕООД като продавач и „Р.“ЕООД като купувач- за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *****.***.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № РД-**-** от03.06.2009 г на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в местност „ С.“, с площ от 9002 кв.м,, начин на трайно ползване :за друг вид производствен, складов обект, ведно с всички подземни и надземни подобрения, приращения и трайно прикрепени съоръжения в имота, който договор е обективиран в нотариален акт за покупко-проджба на недвижим имот от 02.05.2019 г. № -**, 1 том ** ри, по нот.дело № *** / 02.05.2019 г. на Нотариус С.П. с рег.№ *** в регистъра на Нотариалната камара, като сключен при липса на съгласие от страна на продавача, тъй като не е налице валидно взето решение на едноличният собственик на капитала за продажбата на описания недвижим имот.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.137,ал.1 т.7 от ТЗ ,тъй като решението на ЕСК не е необходимо условие за действителността на разпоредителната сделка с недвижим имот.
Това решение според жалбоподателя не се включва във фактическия състав на разпоредителната сделка и има правно значение само в отношенията между дружеството и управителя.
Неправилно съдът е приел, че даденото на Д. Р. пълномощно с нотариалната заверка на подписа с рег.№ *** от 08.02.2013 и заверка на съдържание с Рег.№ *** на нотариус С.К. е било оттеглено. Съдът е кредитирал показанията на“заинтересован „ свидетел.
Според жалбоподателя, за да бъде налице валидно оттегляне на пълномощното по смисъла на чл.41,ал.1,пр.1во от ЗЗД е необходимо изричнол волеизявление на упълномощителя.
Това волеизявление трябва да е стигнало до пълномощника преди сключването на разпоредителната сделка. Договорът за покупко- продажба на недвижим имот е сключен на 02.05.2019 г., а пълномощникът е бил известен за оттеглянето на пълномощното на 14.05.2019 г., на която дата е получил нотариална покана-уведомление и декларация от упълномощителя за оттегляне на пълномощното. Съдът е игнорирал факта ,че в системата „Е.-* „ е въведен документ за оттегляне на пълномощно под № *** / 07.05.2019 г. и това е точната дата на което е оттеглено пълномощното. Или оттеглянето на същото е станало след сключването на разпоредителната сделка, която е сключена на 02.05.2019 г., а не преди този момент.
Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърли иска по чл.26,ал.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, като сключен при липса на 2 съгласие от страна на продавача, поради липса на взето решение на едноличният собственик на капитала за продажбата на имота.
Въззиваемата страна „Р.Е.“ЕООД, представлявана от управителя на дружеството А.М. чрез пълномощниците си по делото Адвокатско дружество „Б. и П.“ поддържат мотивиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
По делото е предявен като главен иск по чл.42,ал.2 от ЗЗД- за обявяване недействителността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. Акт № ** от 02.05.2019 г. на Нотариус С.П. като сключен при липса на представителна власт и отказ да бъде потвърден. Първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск, като е приел, че Д. Р. е сключил договора за продажба в качеството си на управител на дружеството –продавач „ Р.Е.“ ЕООД, а не като пълномощник. Към датата на сключването на сделката, т.е. към 02 май 2019 г. Д. Р. е бил вписан в ТР по партидата на дружеството именно като управител, като е бил заличен като такъв на дата 07.05.2019 г.
Съдът точно е приел, че органното представителство е различно от същинското представителство по ЗЗД, разпоредбите на което в случая са неприложими.
По тази причина главният иск по чл.42,ал.2 от ЗЗД за обявяване недействителността на договора за продажба като сключен при липса на представителна власт е отхвърлен. В тази част решението е влязло в сила като необжалвано.
С молба от 27.06.2019 г/ л.10/ ищецът „Р.Е.“ЕООД е направил уточнени петитума на исковите си претенции.
При условията на евентуалност е предявил иск за обявяване нищожността на договора за продажба на недвижимия имот, поради липса на воля/ съгласие по чл.26,ал.2,предл.2-ро от ЗЗД. Посочил е ,че не е взето валидно взето решение на едноличния собственик на капитала за продажбата на недвижимия имот съгласно чл. 137,ал.1,т.7 ТЗ във вр. с чл.137,ал.4 от ТЗ .
Съдът е уважил иска като интересното е ,че от една страна се е позовал 3 на задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 3/2013 г на ОСГТК, но е направил извод, който не съответства на тези указания. В т.1 от диспозитива на цитираното решение се приема, че Решението на ОС на ООД по чл.137,ал.1 т.7 от ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган / управител/ управители/.
В мотивите на ТР изрично е посочено, че разпоредбата на чл.137,ал.1 т.7 от ТЗ регулира управлението на дружеството , но не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля. Подчинеността на управителя на решенията на Общото събрание / чл.141,ал.1 от ТЗ/ има отношение само във вътрешните отношения в дружеството. В отношенията на дружеството с трети лица управителят,т.е. законният представител на дружеството не е ограничен в правомощията си. И по –нататък „ Сделките, сключени от управителя се преценяват като действителни поради наличие на воля при сключването им“. Въпросът дали управителят е действал без предходно решение на Общото събрание по чл.137,ал.1 ,т.7 от ТЗ е от значение за неговите вътрешни отношения с дружеството,но е без значение за третите лица.“
Извода е ,че разпоредителната сделка за продажба на недвижим имот, сключена без решение на Общото събрание на дружеството е действителна и поражда правни последици. По тази причина при липса на решение на Общото събрание по чл.137,ал.1 т.7 от ТЗ не води до нищожност на разпореждането с недвижим имот, собственост на дружеството, а само до отговорност на управителя за вредите ,нанесени на дружеството по чл.145 от ТЗ.
Първоинстанционният съд се е позовал на точно тези моменти от цитираното ТР № 3 от 15.11.2013 г., но ги е „ преодолял“ като е приел, че в случая сделката не е сключена с „трето добросъвестно лице“.
Кое е това трето лице, което се оказва недобросъвестно при тази разпоредителна сделка – не става ясно.
От писмената защита на пълномощниците на въззиваемата страна „Р.Е.“ ЕООД става ясно, че недобросъвестността се свързва с поведението на пълномощника Д. Р. и най-вероятно това е „ третото недобросъвестно лице“, 4 което е визирано в мотивите на обжалваното решение. Няма как обаче точно това лице, което е законен представител – управител и на двете търговски дружества по договора за продажба да е трето лице. Според изложеното Д.
Р. е взел решение като пълномощник на М. за смяната й като управител и е вписал себе си като управител на дружеството-продавач. За това си действие обаче М. не е била уведомена от упълномощителя и не е давала съгласието си да бъде освободена като управител. Такова съгласие обаче не е било необходимо, тъй като в общото пълномощно с нот.заверка на подписа и съдържанието от 08.02.2013 г. е предоставила на пълномощника Д.Р. правото „ да смени управителя, за промяна на неговия договор за управление и всичките му условия“. Което и пълномощникът е направил като е представил това пълномощно , с което А.
М. е била освободена като управител и е вписал себе си като управител. Но е действал напълно правомерно въз основа на даденото му общо пълномощно, за което няма данни да е било оттеглено към датата, на която Д.Р. се е вписал като управител в Търговския регистър. Вписал се е въз основа на валидно взето решение на ЕСК за продажбата на недвижимия имот, собственост на „Р.Е.
„ЕООД.
Единствената особеност на извършената разпоредителна сделка е, че е сключена между две търговски дружества, които към момента на сделката имат един и същ органен представител. И това е законният представител на дружеството-продавач „Р.Е. „ЕООД Д. Р., който е вписан в Търговския регистър като управител. От друга страна се явява и управител и едноличен собственик на капитала на дружеството –купувач „Р.“ ЕООД. Точно тази хипотеза е разгледана в т.2 от диспозитива на ТР № 3 от 15.11.2013 г на ОСГТК, съгласно която към органното представителство на търговските дружества при сключването на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната по чл.38,ал.1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си. Казано в едно изречение“ органното представителство не включва упълномощаване, но този аргумент се отнася до третия евентуален иск, който ще бъде разгледан по – късно.
Липсата на съгласие ищецът основава на това ,че ЕСК на „Р.Е.“ЕООД А. С. М. е оттеглила пълномощното си и това оттегляне е осъществено 5 преди датата на сделката.
Следва да се върнем на това, че А. М., в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството –продавач „“Р.Е.“ЕООД е упълномощила Д. Р. с практически неограничени правомощия. Упълномощеното лице има правото да взема решения за придобиване на недвижими имоти и движими вещи, както и да взема решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Той има правото дори да смени управителя на дружеството,т.е. на А. М., да промени договора й за управление и всичките му условия. Нещо повече съгласно т.14 има правото на основание чл.38 от ЗЗД да договаря сам със себе си или с други лица, които той представлява по всички точни от даденото му пълномощно.
Следва да се отбележи, че даденото от А. М. в качеството си на ЕСК пълномощно в полза на Д. Р. от 08.02.2013г с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и нот.заверка на съдържанието на пълномощното от Нотариус С.К. с рег.№ *** на Нотариалната камара. В същата нотариална форма трябва да бъде оформено и оттеглянето от пълномощното, за да бъде валидно. По делото ищеца е представил две декларации, с нот.заверка на подписа на А. С. М., с която тя заявява, че оттегля „всички пълномощни“, с които в качеството си на ЕСК е упълномощила Д. Р. да я представлява пред всякакви институции и трети лица. Първата декларация е с нот.заверка на съдържанието от 25.04.2019 г., а втората е от 07.05.2019 г., с която упълномощителката оттегля вече изрично процесното общо пълномощно от 08.02.2013 г.
И двете декларации имат едностранен характер и няма данни същите да са били отправени и съответно получени от упълномощеното лице Д. Р..
Напълно основателен в този смисъл е довода, изложен във въззивната жалба,че прекратяването на пълномощията трябва до достигне до упълномощеното лице, при това преди сключването на разпоредителната сделка.
По делото е допусната СТЕ с вещото лице – компютърен специалист инж. А. К., който е направил справка в електронния регистър“Е.-*“, който се ползва от Нотариалната камара . От справката експерта е установил, че датата на въвеждането на документа за оттегляне на пълномощно № ***/ 6