Решение № 143 от 18.12.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Раднево, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20255520100664 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал.

1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на С. Б. В., действащ чрез адв. К., срещу „Андонов 76-77“ ЕООД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал.

1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност „разносвач на храна” по трудов договор № 8 от 20.07.2022 г., на 4часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение от 355 лв., платимо до края на месеца, следващ изработеното, който бил прекратен със заповед № 2 от 30.08.2023 г. по взаимно съгласие на страните на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 КТ. Твърди, че не е получавал трудовото си възнаграждение за периода от месец юли 2022 г. до месец август 2023 г. включително. Твърди, че по време на целия трудов договор работодателят не му плащал трудово възнаграждение, въпреки да е изпълнявал добросъвестно задълженията си.

Твърди, че работодателят му дължи трудови възнаграждения в общ размер на 4725 лв. /посочени подробно за всеки месец в исковата молба/. Твърди, че работодателят му дължи и обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. за 10 дни в размер на 170 лв. и за 2023 г. за 13 дни в размер на 220 лв. Твърди, че ДИТ дал предписания на ответника да плати трудовите възнаграждения на ищеца, но това не било сторено до момента.

Твърди, че ответникът му дължи мораторно обезщетение за забава в плащането на трудовото възнаграждение в общ размер на 1568,92 лв. за 1 периода на забава от 01.09.2022 г. до 10.09.2025 г. и за забава в плащането на обезщетението по чл. 224 КТ в размер на 109,34 лв. за периода от 30.08.2023 г. до 10.09.2025 г. /посочени в допълнителна молба подробно за всеки месец/.

Иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да му заплати сумите за трудови възнаграждения за периода от месец юли 2022 г. до месец август 2023 г. включително, в общ размер на 4725 лв. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер 390 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. за 10 дни и за 2023 г. за 13 дни, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и мораторно обезщетение за забава в плащането на трудовото възнаграждение в общ размер на 1568,92 лв. за периода на забава от 01.09.2022 г. до 10.09.2025 г. и за забава в плащането на обезщетението по чл. 224 КТ в размер на 109,34 лв. за периода от 30.08.2023 г. до 10.09.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Андонов 7677“ ЕООД, в който признава исковете и иска разсрочване на задължението на месечни вноски от по 200 лв.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 11.12.2025 г. съдът е обявил за окончателен доклада по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е работил при ответника на длъжност „разносвач на храна” по трудов договор № 8 от 20.07.2022 г., на 4-часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение от 355 лв., платимо до края на месеца, следващ изработеното, който бил прекратен със заповед № 2 от 30.08.2023 г. по взаимно съгласие на страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; че ищецът не е получавал трудовото си възнаграждение за периода от месец юли 2022 г. до месец август 2023 г. включително в общ размер на 4725 лв. /посочени подробно за всеки месец в исковата молба/; че работодателят му дължи обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. за 10 дни в размер на 170 лв. и за 2023 г. за 13 дни в размер на 220 лв.; ответникът му дължи мораторно обезщетение за забава в плащането на трудовото възнаграждение в общ размер на 1568,92 лв. за периода на забава от 01.09.2022 г. до 10.09.2025 г. и за забава в плащането на обезщетението по чл.

224 КТ в размер на 109,34 лв. за периода от 30.08.2023 г. до 10.09.2025 г.

2

/посочени в допълнителна молба подробно за всеки месец/. На основание чл.

146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ няма спорни факти, спрямо които да се разпределя доказателствена тежест и по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ няма спорни факти, спрямо които да се разпределя доказателствена тежест.

Макар и да са отделени като безспорни обстоятелства, то за тях по делото са събрани писмени доказателства, които ги потвърждават, като трудовия договор между страните /л.5/ и кореспонденция с ДИТ Стара Загора /л.6-15/.

С оглед осъщественото признание на фактите от страна на ответника, то съдът намира и с оглед наличните писмени доказателства, следва да се приемат за установени фактите за липса на заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Както се посочи не е спорно по делото, че ищецът е работил по безсрочен трудов договор при ответното дружество на длъжност „разносвач на храна“ за процесния период, за който се претендират вземания за трудово възнаграждение /от месец юли 2022 г. до месец август 2023 г./, за който период не му е заплащано трудово възнаграждение. Общата сума на БТВ за всички месеци е в размер на 4725 лв., посочени подробно месечно в исковата молба.

От писмото на ДИТ-Стара Загора е видно, че ТПО с ищеца е прекратено със заповед № 2/30.08.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие на страните, считано от 30.08.2023 г. От проверката е видно, че ищецът е имал неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 10 дни и за 2023 г. в размер на 13 дни към датата на прекратяване на трудовия договор, за които му се полага обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Това обезщетение не е погасено по давност и неговият брутен размер е сумата от 472,10 лв., след приспадане на данък в размер на 47,21 лв., остава нетна сума за получаване от 424,89 лв. Ищецът претендира сума от 390 лв., която ще му се присъди като нетен размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.

Относно мораторните обезщетения следва да се посочи, че същите се дължат съгласно чл. 84, ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД с оглед уредена конкретна дата на плащане на трудовото възнаграждение. Плащането на трудовото възнаграждение е уредено в трудовия договор /л.5/ като „до края на месеца следващ изработеното“, тоест за месец юли 2022 г. се дължи до края на август 2022 г., съответно периода на забава започва от 01.09.2022 г. и така за всеки следващ месец. Впрочем ищецът коректно в уточняващата молба от 30.09.2025 г. е посочил началото на периода първи ден след края на месеца, 3 следващ месеца за изработеното. Поради това извършените от съда изчисления с калкулатор за законна лихва по правилото на чл. 162 ГПК напълно съвпадат с посочените от ищеца стойности на мораторното обезщетение в тази молба и за тези периоди.

Мораторното обезщетение е изчислено за обезщетението по чл. 224, ал.

1 КТ от 30.08.2025 г. до 10.09.2025 г. в размер на 109,34 лв. с калкулатор за законна лихва съгласно чл. 162 ГПК.

С оглед на всичко изложено ще следва да се уважат исковете по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД както са предявени и изцяло като основателни и доказани.

Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Такова искане е направил ответникът в отговора на исковата молба. В случая ответникът не представя никакви доказателства за имотното си състояние, конкретно за затруднено финансово състояние на фирмата, а съдът не може да предполага такива обстоятелства. Следва да се има предвид, че дори и в евентуален изпълнителен процес длъжникът би могъл при съдебен изпълнител да иска разсрочва на задължението. Поради това съдът не намира за основателно искането на ответника за разсрочване на задължението му. Отделно се касае и за трудови възнаграждения, чието плащане е наложително да е помесечно, тъй като касае текуща издръжка на работещото лице. Всяка допълнителна забава за изплащане на същото е в разрез с трудовото законодателство.

По разноските и дължимата държавна такса:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, които разноски се доказаха в размер на 2154 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 03.09.2025 г. на л.4.

Следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати държавна такса за производството с оглед уважените искове в размер на 271,73 лв. /4% върху материалния интерес/.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Андонов-76-77“ ЕООД, вписано в търговския регистър с 4

ЕИК *****, с адрес на управление с. *****, да заплати на С. Б. В., ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 4725 лв.

/четири хиляди седемстотин двадесет и пет лева/ - брутни трудови възнаграждения за периода от месец юли 2022 г. до месец август 2023 г.; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 390 лв. /триста и деветдесет лева/ - нетен размер на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 10 дни и за 2023 г. в размер на 13 дни; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1568,92 лв. /хиляда петстотин шестдесет и осем лева и 92 ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 4725 лв. за периода от 01.09.2022 г. до 10.09.2025 г. и сумата от 109,34 лв. /сто и девет лева и 34 ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 390 лв. за периода от 30.08.2023 г. до 10.09.2025 г., както и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 2154 лв. /две хиляди сто петдесет и четири лева/ разноски за производството за платено в брой адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Андонов-76-77“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *****, с адрес на управление с. *****, да заплати по банкова сметка на Районен съд – Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 271,73 лв.

/двеста седемдесет и един лева и 73 ст./ държавна такса за производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 5