Решение № 2845 от 18.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2845 гр. София, 18.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110154728 по описа за 2023 година

Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 4 021,52 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за причинени вреди на автобус „Ивеко Кросуей“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 03.05.2023 г., настъпило в ...., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ – на 03.05.2023 г., в 14:00 часа, в ...., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него автобус „Ивеко Кросуей“, с рег. № ..... Поддържа, че ответникът ... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него автобус „МАН А21“, с рег. № ..... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – М. М., като е съставен протокол за ПТП от 03.05.2023 г., в който същият е признал вината си.

Заявява, че във връзка с него е образувана щета № 470422232323684, извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 3 996,52 лв., в който размер на 28.06.2023 г., в качеството си на застраховател по застраховка „Каско Стандарт“, е изплатил застрахователно обезщетение в полза на извършилия ремонта доверен сервиз – ....., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25,00 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.

Допълва, че с регресна покана № 2159/02.08.2023 г., получена на 08.08.2023 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума от общо 4 021,52 лв., но той е отказал да стори това, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2023 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва настъпването на процесното ПТП по описания от ищеца в исковата 1 молба начин, както и, че същото се дължи на виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при него т. а. „МАН А21“, с рег. ..... Оспорва доказателствената сила на двустранния протокол за ПТП. Сочи, че настъпилите увреждания не са вследствие на процесното ПТП, а са причинени от друго събитие, както и, че е налице съпричиняване от страна на водача на т. а. „Ивеко Кросуей“, с рег. № ..... Оспорва иска и по размер, тъй като претендираният такъв не отговаря на действителния размер на вредата. Сочи, че в калкулацията за ремонта са записани завишени количества за вложените материали и труд.

Оспорва и претенцията за законна лихва. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на действителните вреди; 4. действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

С определение от 11.11.2023 г. съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 03.05.2023 г., в 14:00 часа, в ...., е настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието на автобус „Ивеко Кросуей“, с рег.

№ ...., застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ и автобус „МАН А21“, с рег. ...., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

За безспорно е отделено още, че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил в полза на извършилия ремонта сервиз - ..... сумата от 3 996,52 лв., като и, че е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25,00 лв.

В случая, въз основа на показанията на разпитания по делегация пред РС – Велико Търново свидетел М. В. М., двустранния констативен протокол за ПТП от 03.05.2023 г. и уведомлението за щета при .... от 04.05.2023 г., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за установено осъществяването на процесното ПТП от 03.05.2023 г., настъпило при следния механизъм: около 14:00 часа, движейки се на територията на гараж на „...., водачът на автобус „МАН А21“, с рег. № .... предприема маневра за паркиране на заден ход, при която реализира съприкосновение с паркирания зад него от дясната му страна автобус „Ивеко Кросуей“, с рег. № ...., вследствие на което му нанася материални вреди. Действително, сам по себе си двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по 2 делото – уведомлението за щета при ...., показанията на свидетеля М. М., който непосредствено е възприел фактите, за които разказва, доколкото е бил водач на единия от участвалите в ПТП-то автобуси, както и заключението по съдебно-автотехническата експертиза. В показанията си свидетелят М. М. сам признава, че при извършване на маневра за паркиране на заден ход на плаца в гаража на „.... е проявил невнимание и с лявата задна част на управлявания от него автобус е ударил предната дясна част на паркирания друг такъв. Изрично свидетелят заявява, че не е имало предмети и/или препятствия, които да са ограничавали видимостта му, както и, че по това време другият автобус е бил паркиран и не е имало водач в него. Нещо повече, макар да не е възприел непосредствено самия факт на настъпване на процесното ПТП, при разпита си свидетелят А. А. също е описал по идентичен начин местоположението на двете превозни средство след съприкосновението помежду им, както и детайлите, които се били засегнати вследствие на него. В случая, при така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза, според която всички щети по автобус „Ивеко Кросуей“, с рег.

№ ...., отразени в описа на застрахователя – ищец, безспорно се намират в причинна връзка с процесното ПТП от 03.05.2023 г. Съдът намира, че последното е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – М. М., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид собствените му показания като свидетел по делото, които установяват, че при извършване на маневра на заден ход е допуснал съприкосновение с паркирания зад него автобус. Също така в тази насока са и показанията на свидетеля А. А., който изрично заявява, че се касае удар при връщане назад от страна на водача на другия автобус. От друга страна съдът взима предвид и изводите на експерта по съдебно-автотехническата експертиза, който също е приел, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на автобус „МАН А21“, с рег. № ...., който при извършване на маневра за паркиране на заден ход, не е оставил достатъчно странично разстояние до паркирания зад него от дясната му страна автобус „Ивеко Кросуей“, с рег. № ...., при което е реализирал съприкосновение с него. Нещо повече, така описаното поведение на водача М. М. напълно съвпада и с отразения в схемата към протокола за ПТП и описания в уведомлението за щета от 04.05.2023 г. механизъм на настъпване на процесното ПТП, който той е потвърдил и при разпита си в качеството си на свидетел по делото, признавайки, че е допуснал невнимание по време на предприемане на маневра за паркиране назад. В случая, така установеното поведение на застрахования при ответника водач несъмнено представлява нарушение на чл.

40, ал. 1 ЗДвП, тъй като преди да започне маневра за движение назад, не се е убедил, че пътят зад управляваното от него превозно средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, което съдът възприема като единствената техническа причина за настъпване на процесното ПТП. Това е така, тъй като не се доказва с поведението си водачът на застрахования при ищеца автомобил също да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. От една страна това е така, тъй като по делото не се установява той изобщо да е бил в процес на движение, доколкото и двамата свидетели изрично заявяват, че към момента на удара А. А. изобщо не е бил в автобуса, а от друга страна не се твърди и не се доказва, че същият го е паркирал на забранено за целта място. Точно обратното, по делото се установява, че инцидентът е настъпил на предназначен за целта паркинг на дружеството, в който местата за пркиранене са били ясно обозначени.

Следва да се отбележи още, че допълнителен аргумент в подкрепа на възприетия по-горе извод относно изключителната вина на застрахования при ответника водач на автобус „МАН А21“, с рег. № .... за настъпване на процесното ПТП е и фактът, че водачът му М. М. е потвърдил това обстоятелство, подписвайки се в протокола за ПТП от 03.05.2023 г., в който е признал вината си.

Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от 3

15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 03.05.2023 г., а той изключва участието на поведението на водача на автобус „Ивеко Кросуей“, с рег. № .... в причиняването на удара. Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените погоре писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца такъв. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.