Определение № 1302 от 17.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1302 гр. София, 17.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20231000500996 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. А. Ч., подадена чрез процесуалния представител адв. Д. А. срещу Разпореждане № 18304/30.10.2022г. на СГС, ГО, 2с-в, с което се връща исковата молба поради това, че не са представени доказателства, че искът за съществуване на вземането по чл.422, ал.1 ГПК е предявен в срока по чл. 415, ал.4 ГПК.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно по съображения изложени в частната жалба, поради което моли САС да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на П. А.

Ч. срещу С. И. Ч. с искане да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на С. И. Ч., че дължи сума в размер на 30 000 евро, представляваща предоставен паричен заем по издаден на 11.10.2018г. запис на заповед, с падеж на плащане 15.11.2018г. и лихва в размер на 6602 евро за периода от 23.10.2019г. до 19.12.2021г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата.

С разпореждане № 6989/05.05.2022г. първоинстанционният съд е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да ангажира доказателства, че е довнесла по сметка на СГС още 4 лева държавна такса, както и че е подал исковата молба в законния срок – до 20.12.2021г.,вкл. Изрично е указано, че при неизпълнение съдът ще върне исковата молба.

1

С обжалваното разпореждане съдът след като е констатирал, че не е налице цялостно изпълнение на дадените указания- да се представят доказателства, че искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК е разпоредил връщането на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.

Така постановеното разпореждане като краен резултат е неправилно.

Съгласно разясненията дадени с ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото подаденото в срок възражение срещу заповедта за изпълнение има за последица възникване на интерес от предявяване на иск за установяване на вземането по чл.422 ГПК, на общо основание исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.

В настоящия случай установява се от преписката по заповедното производство,че възражението срещу заповедта е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

С оглед подаденото възражение заповедният съд на основание чл. 415, т.1 ГПК с Разпореждане от 21.09.2021г. е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта.

Видно е също така от представеното по делото на л. 87 съобщение на 19.11.2021г. заповедният съд е уведомил молителя П. Ч., чрез процесуалния й представител адв. Д. А., че следва в срока по чл.414, ал.2 ГПК да предяви иска си за установяване на вземането си и съответно искът е бил първоначално предявен пред Софийски районен съд, като с определение № 3568/09.02.2022г. е прекратено производството пред СРС и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

Тъй като последният ден от едномесечния срок по чл.414, ал.2 ГПК, считано от 19.11.2021 е неприсъствен-19.11.2021г., то съобразно правилото на чл.60, ал.6 ГПК срокът изтича в първия следващ присъствен ден, т.е на 20.12.2021г. В настоящия случай видно от представената по делото обратна разписка- адв. Д. А. е предала на служител на Еконт пощенска пратка с ш.№ 5300351381960 до Софийски районен съд, включваща искова молба с предявен установителен иск по ч.гр.дело № 64991/2019г. на СРС. Съгласно чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, какъвто случай е именно и настоящият. Следователно налице е предвидената от процесуалния закон абсолютна процесуална предпоставка за допустимото предявяване на иска за съществуване на вземането по чл.422 ГПК, поради което и изводът в обратния смисъл на първоинстанционния съд не може да бъде споделен от настоящия съдебен състав.

Предвид горното обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба като краен резултат се явява неправилно и като такова то подлежи на отмяна и делото следва да се върне обратно за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 18304/30.10.2022г. на СГС, ГО, 2с-в, с което се връща исковата молба поради това, че не са представени доказателства, че искът за съществуване на вземането по чл.422, ал.1 ГПК е предявен в срока по чл. 415, ал.4 ГПК.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3