Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 518 от 02.03.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3456/2020
Вид
Протокол № 518
Подписан
02.03.2021
В сила
02.03.2021
Състав
Атанас Василев Славов

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 165, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 91а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 29 · Закон за наследството
  • § 4, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

ПРОТОКОЛ

№ 518 гр. Варна , 01.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20203100103456 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 16:06 часа се явиха:

Ищцата П. М. Ж., редовно призована, не се явява, представлява се от процесуалния си представител по пълномощие адв. М.Д., редовно упълномощена от по-рано и приета от съда от днес.

Ответницата Е. М. А., редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Д.П., редовно упълномощен от по-рано и приет от съда от днес.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Делото е в първо съдебно заседание.

Съдът с Определение № 169 от 13.01.2021 г. е приел проекто-доклада по делото, в който е изложил фактическите твърдения на страните, определил е правната квалификация на предявения иск, допуснал е приемането на писмени доказателства.

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по проектодоклада на делото.

АДВ. Д.: Предвид отговора на исковата молба от ответницата Е.М., моля да приемете следното становище на доверителката ми. Оспорваме фактическите и правни твърдения, възражения и доводи на ответницата, че договора за прехвърляне на недвижим имот, сключен на 10 август 2018 г. е привиден, като прикриващ дарение и нищожен, поради липса на основание за сключването му, а действителен е нотариален акт за дарение № 25/2018 г.

Оспорваме възраженията, че през периода от 1980 г. до 10 август 2018 г. ищцата не е престирала грижи и издръжка на майка си Д. И. И., както и че за същият период майката не се е нуждаела от издръжка и гледане. Оспорваме възраженията на ответницата, че същата е трето лице и договора за прехвърляне на недвижим имот, сключен на 10.08.2018 г. е съставен единствено с цел да бъде лишена от възможността да иска възстановяване на запазената й част, която е нарушена с договора за дарение, тъй като същата следва да прихване даренията в нейна полза преди да иска намаляване на чужди дарения. Твърдим, че Д. И. И. за посочения период от 1980 до 10.08.2018 г. и след това до смъртта си е имала нужда от издръжка и гледане, както и че ищцата и нейната дъщеря П. М. Ж. е предоставяла необходимите грижи и издръжка. Във връзка с изложените твърдения за фактите в абзац 4, 5, 6 отгоре надолу на страница втора и абзац 1 и 2 на страница 3 отгоре надолу от отговора на исковата молба, твърдим и възразяваме, че в периода 2003-2006 г. родителите на ищцата са отсядали през зимните месеци в жилището на ул****; в периода 2006-2015 г. след смъртта на баща й 2006 г., майка и е живяла при нея също през зимните месеци в жилището на ул****, а в периода 2015-2017 г. през зимните месеци е живяла в жилището на улица „**********” № 9, ет. 3, ап. 3 и на ул. ****” № 28, ет. 2, ап. 8. Д. И. И. се пенсионира на 28.02.1991 г. и от тогава получава пенсия, а след смъртта на съпруга си получава 20 процента от неговата пенсия. В последните години нейната пенсия е в размер на 360 до 390 лева. Интересуват ни твърденията, че не се извършени тези грижи и издръжка от доверителката ни, както и твърдения за факти, които са изложени от самите ответници, поради което аз оспорвам в частта, която искаме да оспорим. Недостигащите й средства са били поемани от ищцата, както и всички разноски по завършване на сградата на ул.

„**********” № 9. От 2017 г. майка й Д. И. И. живее в жилището на ул. „**********” № 9, ет. 3, ап. 3, заедно с внука си М. Ж. и с ищцата, когато здравословното й съС.ие е налагало непрекъснати грижи. Последните два месеца от нейния живот в периода от 01.08.2019 г. до смъртта си – **** г. същата е настанена и обгрижвана в дом за стари хора „Свети Николай Чудотворец” гр. Варна, местност „Траката“, ул. „Осма” № 168, поради необходимостта от поС.ни денонощни медицински грижи, заради тежкото си съС.ие, след прекаран инсулт през юли 2019 г., след което същата е абсолютно обездвижена и парализирана изцяло в лявата част на тялото си, което е наложило адекватна медицинска грижа, която и е предоставена в дома. Разноските и необходимите консумативи и таксата за социалната услуга са поемани от 2 ищцата. От 2017 г. Д. И. И. страда от сърдечна недостатъчност и на всеки период от 3 до 4 месеца се налага нейното лечение в МБАЛ „Света Анна – Варна” АД и/или в МБАЛ „Света М.а” АД. Оспорваме твърдението, че родителите на ищцата са получавали 300 лева обезщетение от строителя в периода 2005-2010 г., като твърдим, че уговорената сума в договора е 100 щ. д. и са били предоставени за период не по-голям от една година от сключване на предварителния договор от 20.02.2003 г. със строителя Д. Ж. П..

Строителството на сградата на ул. „**********” № 9 не е завършено в уговорения срок, нито в цялост от строителя, поради което собствениците на апартаменти са довършили сами сградата, в това число са я узаконили и са я въвели в експлоатация през 2018 г. с удостоверение № 0-19/02.07.2018 г. Всички разноски, съответстващи на ап. 3 в размер на 1981 лева - разходи за издаване на разрешение за ползване на сградата, са платени от ищцата. Всички довършителни работи извън описаната степен на завършеност в предварителен договор от 20.02.2003 г. на апартамент № 3 на нейните родители са извършени и платени от ищцата в периода 2008-2010 г., в това число и обзавеждане на помещенията с необходимите електрически уреди и мебели. Всички местни данъци и такси за апартамента са плащани от ищцата. Ищцата е получавала, заедно със съпруга си Ж Ж. трудови възнаграждения, които са и позволявали да поема нуждите на майка си, като последния при пенсионирането си през 2001 г. е получил като обезщетение сумата от 8 хиляди лева, а впоследствие същият е продължил да работи. Ищцата и съпругът й не са теглили кредити, а само са обезпечили такива, взети от сина им Д. Ж.. Това е нашето уточнение във връзка с изложените конкретни обстоятелства, както и доводи в отговора на исковата молба. Представям писмена молба с изложеното току-що.

В определение № 169/13.01.2021 г., на 6 страница, предпоследен абзац, сте указали на ищеца, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, че в негова тежест е да установи каква е действителната воля на страните, като в случая следва да докаже, че те самите по сделката не са целяли настъпване на правните последици на покупко-продажбата вместо дарението.

Дарението трябва да се напише, а са целели извършването на възмездната сделка, издръжка и гледане за минало време. Моля да се поправи. Във връзка с указаната на ответната страна доказателствена тежест - фактите, от които черпи благоприятни за себе си последици, включително наведените твърдения за нищожност, тъй като ние посочихме във възраженията си и предвид искането за допускане на свидетелски показания, което е възможно и допустимо на основание чл. 165, ал. 2, последно изречение, моля в доказателствената тежест да добавите конкретно, освен благоприятни за себе си последици и ние считаме, че ответницата трябва да докаже, че е наследник с накърнена запазена част.

Само в този случай е допустимо допускането на свидетелски показания, тъй като тя само в този случай ще бъде третото лице, което ще оспори сключена без нея сделка.

Благоприятната за нея последица представлява, че тя е наследник с накърнена запазена част, защото само такъв наследник може да направи искане за допускане на свидетелски показания, при условията на чл. 165, ал. 2 от ГПК. Само когато обратното писмо я уврежда, тогава такива наследници, които в този случай стават трети лица могат да доказват основанието си за привидност на договора. Само в този случай те могат да се ползват от такова доказателствено искане. В случая закона посочва в чл. 29, че действително ответницата е такъв наследник, който има право на запазена част. При нейното искане, в този случай трябва да се направи прихващане на всички извършени към нея дарения. Тези дарения са от 1984 г. и от 2003 г.

3

Това дело беше предявено пред Варненски районен съд, като трите иска, които са за делба, оспроване по чл. 30 от моята доверителка за накърнената й запазена част и този иск за обявяване на нищожност и прогласяване на действителния договор. Тъй като делото в момента вече е извън кориците на другите, където ще се изследва въпроса дали тя е наследник, който може да поиска по своето си възражение за допълване на запазената й част, тук, по това дело следва да й се укаже, че тя трябва да докаже, че е такъв наследник, на който му е накърнена запазената част. В случая тя, при изследването на това обстоятелство, ще трябва да се прихванат направените в полза на ответницата две дарения.

АДВ. П.: Въпросът ще се постави само ако се признае по това дело, че е налице договор за дарение. Едва тогава ще се постави въпроса в производството по делба дали е нарушена запазената част или не.

АДВ. Д.: Да, но допустимостта на свидетелските показания в настоящото производство не са просто, че всеки наследник може да разпитва и да иска свидетели по възражението за симулативност на обратния документ, а когато само в случай, че договорът е накърнил нейните права. Накърняване може да има след като се изследва, защото в нейна полза са направени две дарения през 2003 и през 1984 г. за същата тази сграда преди построяването и преди събарянето й по време на съществуването й през 1984 г. Аз казвам, че може, ако се установи, че тя е наследник на запазена част, не просто по законовото предложение на чл. 30, а защото от нейните запазени части ще се прихванат даренията, които са извършени в нейна полза и чак тогава ще се изследва чуждото дарение дали е накърнена нейната запазена част. Ако трите дела бяха в едно производство, то щеше да бъде предмета на чл. 30, ако имаше възражение, срещуположно към нас от ответницата за намаляване.

Не възразявам в началния момент да допуснете свидетели, но допустимостта да се слушат свидетелски показания, е именно предложението на чл. 165, ал. 2 от ГПК – това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. Тя ще бъде насочена само в случай, че тя има накърнена запазена част.

При тази преценка на изследването дали е накърнена ще трябва да се прихванат нейните дарения от наследството на Д., на същата тази наша наследодателка, да бъдат прихванати и тогава да се направи тази преценка. Т. е. дори в началото съдът да е допуснал свидетелски показания, те ще бъдат взети предвид при изследването, т. е. при писането на съдебния акт, само след като се установи дали ответницата има накърнена запазена част. Затова правя искане да допълните това основание, т. е. че това изрично следва да бъде доказано. В случая, ако се окаже, че ответницата няма накърнена запазена част, свидетелските показания се явяват недопустими.

4

АДВ. П.: От името на моята доверителка поддържам отговора на исковата молба. Ще направя следната корекция - в отговора на исковата молба е наведено твърдение, че на наследодателката Д. И. са били заплащани месечно по 300 лева обезщетение вместо дължим наем за изграждане на сградата. Права е колегата Д., че са изплащани само по 100 щ. д. на месец. Сумата обаче е плащана на М. И., който е баща на страните, а не на съпругата му Д. и не за период от една година, а за периода от започване на строителството до приемането на строежа с документ за ползване. Ще представя доказателства в тази насока. По отношение на твърдението, че П. М. Ж. и съпругът й Ж Д. Ж. са разполагали с достатъчно парични средства, това твърдение е неоснователно. П. М. Ж. и Ж Д. Ж. не са разполагали с достатъчно парични средства. Една от причините е била, че системно са злоупотребявали с алкохол. Ж Д. Ж. е починал на 50 годишна възраст, именно в резултат на злоупотребата с алкохол. Това е налагало не те да издържат наследодателката Д. И. И., а тя да бъде издържана от своите родители, а той от своята майка. Относно обстоятелствата, които се наведоха за случилото се след 25.08.2018 г. за здравословното съС.ие на Д. И., за това къде е починала, тези обстоятелства са ирелевантни, тъй като дарението е сключено на 25.10.2018 г., а тези неща са станали след това. Моята доверителка във всички случаи се явява трето лице и свидетелските показания са допустими, тъй като на 25.08.2018 г. е сключен един договор за дарение. Безспорно е, че тя като низходящ на дарителката има право на запазена част. Дали тази запазена част обаче е нарушена или не, този въпрос ще се реши едва след влизане в сила на решението по настоящото дело. Ако се приеме, че е сключен не договор за дарение, а договор за издръжка и гледане, безспорно е, че нарушаване на запазената част по отношение на този имот няма как да има. Но ако отхвърли иска за прогласяване нищожността на договора за дарение и приеме, че е налице договор за издръжка и гледане, тогава изобщо няма да става въпрос за нарушаване на запазената част. Безспорно той е трето лице, защото той не е страна по сделката и безспорно е, че когато има извършено разпореждане между възходящ и низходящ, с цел да се увреди до възходящ, за този възходящ, който не е страна по делото, в случая моята доверителка, е налице правен интерес и свидетелските показания са допустими. Оспорваме също така твърдението, че през зимните месеци наследодателката Д. И. е живеела при дъщеря си П.. Същата през цялото време е живеела в имота в ****, като само две или няколко години след смъртта на своя съпруг, през зимните месеци за месец-два е отивала да живее при сестра си в село, което се намира в община ****. Единственото, по отношение на доклада, което съдът би могъл да допълни в тежест на моята доверителка - първия абзац на последната страница, включително за наведените твърдения за нищожност на договора за издръжка и гледане, защото ние твърдим, че договорът за издръжка и гледане е нищожен, а е действителен договора за дарение. Няма какво да изследваме тук дали ни е нарушена запазената част или не.