Решение № 134 от 04.07.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Ловеч, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20224310200288 по описа за 2022 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № ЛЧ-ЗМВР-4 от 29.03.2022 г. на Златин Михайлов Началник на РУ на МВР Ловеч, е наложено на А. М. М. от гр.************* ЕГН :

**********, административно наказание на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР – глоба в размер на 500 лева, за нарушение на същия текст от закона.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал. Моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление, като изтъква, че е незаконосъобразно и необосновано, а при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че след съставянето и подписването на акта му е било връчено копие писано под индиго, което е било абсолютно нечетливо. Това обстоятелство му е попречило да се запознае със съдържанието на акта и съответно да организира адекватно защитата си. На следващо място изтъква, че не е извършил деяние, за което следва да носи административнонаказателна отговорност и изтъква доводи в тази насока. Сочи, че в АУАН и издаденото НП не е отразено какво точно нарушение на обществения ред е извършил, за да може да се прецени дали действията на служителите на реда са били адекватни, както и не е посочено с какво е попречил на органите на МВР да изпълняват задълженията си по служба. Изтъква, че не е конкретизирано с какви точно действия е попречил те да изпълнят задълженията си и това е нарушило правото му на защита.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат Р.К. от АК Ловеч, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорваното наказателно постановление, като незаконосъобразно издадено. Счита, че описаните в 1 жалбата обстоятелства са се потвърдили от представените по делото доказателства, като акцентира, че дадените от свидетелите показания са противоречиви и взаимно се опровергават. Изтъква доводи в тази насока. Представя писмена защита, в която подробно развива изложените в жалбата възражения и анализира събраните по случая доказателства.

Изтъква, че по никакъв начин жалбоподателят М. не е попречил на полицейските служители да вършат задълженията си.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо алтернативно, в случай, че съдът уважи жалбата са направили възражение за прекомерност на претендираните разноски.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.

П. П. и Д. Д. Ц., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 09.03.2022 г., в сградата на РУ на МВР Ловеч свидетелят Д. П. – старши полицай при РУ на МВР Ловеч съставил на жалбоподателя А. М. М. АУАН № 4 /л.8 и 36/, бланков № 112516, за това, че на същата дата, около 12:40 часа, в гр.***********, пред хранителен магазин „П.“, след надлежно отдадено устно полицейско разпореждане да преустанови нарушението на обществения ред и да остане на място на полицейската проверка, М. съзнателно пречил на орган на МВР да изпълнява задълженията си по служба, като напуснал проверката и продължил с нарушението на обществения ред.

Актосъставителят П. приел, че с това А. М. нарушил разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗМВР. Като свидетел очевидец по акта се подписал Д. Ц..

В графата за възражения жалбоподателят М. вписал, че няма възражения. Подписал акта и получил препис от него.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е представил писмени възражения пред началника на РУ на МВР Ловеч /л.10/.

Въз основа на така съставения АУАН, на 29.03.2022 г. началникът на РУ на МВР Ловеч издал обжалваното наказателно постановление, в което изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка и също квалифицирал нарушението като такова по чл.264, ал.1 от ЗМВР, като на основание същата разпоредба наложил на А. М. предвидената санкция „глоба” в минималния предвиден размер от 500 лева.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи /л.19/ и удостоверение рег.№ 295р-5659/12.04.2022 г. на ОД на МВР Ловеч /л.20/.

Административнонаказателното производство в значителна степен е строго 2 формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица, чрез санкционирането им с определените в закона видове административни наказания. В този смисъл, предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. Поради това и съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление – аргумент от чл.14, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН. В този смисъл е и даденото тълкуване в т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, съгласно което съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. Ето защо, в настоящето производство на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В обсъжданият случай атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено на формално основание, поради наличието на допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, довело закономерно до накърняване правото на защита на жалбоподателя М..

С ДВ бр.81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.267, ал.1 ЗМВР, че актове за установяване на административни нарушения по ЗМВР могат да се съставят не от всички полицейски органи, а единствено от тези, които са оправомощени изрично от министъра на вътрешните работи. По делото няма спор, че към датата на изготвяне на процесния АУАН свидетелят Д. П. е заемал длъжността "старши полицай" в РУ на МВР Ловеч, но същевременно наказващият орган не е ангажирал доказателства за оправомощаване на посоченото лице, въпреки посоченото в съпроводителното писмо, че е представена цялата административнонаказателна преписка, което пък мотивира извод, че полицейският орган не е разполагал с правомощия да констатира нарушения на обсъдения нормативен акт. Органите на изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова, доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Напускайки тези рамки, действията им се окачествяват като незаконосъобразни и представляват неправомерно вмешателство в чужда правна сфера.

Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН, т.е. той представлява абсолютна процесуална предпоставка за образуването на такова производство. В разглеждания случай, липсата на доказателства и категорична установеност, че свидетелят П. е бил компетентен да съставя АУАН по ЗМВР се приравнява на това, че въобще липсва съставен акт за установяване на административно нарушение, но въпреки това е започнало административнонаказателно производство срещу жалбоподателя М., което е приключило с издаването на обжалваното НП и налагането на санкция. Ясно е, че разглежданият казус не попада в предвидените в чл.36, ал.2 от ЗАНН изключения и административнонаказателното производство срещу М. е започнало в нарушение на ал.1 от същия текст. Изложеното представлява грубо процесуално нарушение, довело до опорочаване на цялото административнонаказателно производство и с краен резултат – издаване на 3 незаконосъобразно наказателно постановление.

Визираният драстичен процесуален порок представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а това поначало не налага аналитичното обсъждане на доказателствените материали и последващата преценка по същество дали твърдяното административно нарушение е налице. Така съставеният незаконосъобразен акт не би могъл да констатира вмененото нарушение, да повдигне обвинение за неговото извършване и не на последно място - да сезира валидно административнонаказващия орган.

Обжалваното НП, макар и издадено от компетентен орган, следва да бъде отменено, тъй като липсва годен обвинителен титул. Нарушението е от такова естество, че не може да бъде преодоляно по силата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

На следващо място – от прочита на АУАН и НП е видно, че актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си по чл.42, т.4 от ЗАНН, съответно по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, за детайлно описание на вмененото нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. За настоящия съдебен състав не става ясно какво е естеството на твърдяната от административните органи деятелност, доколкото в акта и НП отсъства информация по какъв начин, с какви действия или бездействия А. М. е пречил на полицейските служители да изпълняват задълженията си по служба. Единствено е отразено, че М. напуснал проверката и продължил с нарушението на обществения ред. Преди това също е посочено, че „…след надлежно отдадено устно полицейско разпореждане да преустанови нарушението на обществения ред….“. Така описани обстоятелствата при извършване на нарушението навеждат на извод, че с действията, които нарушават обществения ред (неясно какви) всъщност са пречили на полицейските служители да изпълняват задълженията си. Така констатираните непълноти при словесното описание на „обвинението" в АУАН и издаденото въз основа на него НП не могат да бъдат запълнени от анализа на събрания по делото доказателствен материал, тъй като е рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо него административнонаказателна отговорност. Още повече, както основателно сочи в пледоарията си и в представената писмена защита процесуалният представител на жалбоподателя, че свидетелските показания на разпитаните полицейски служители са противоположни и противоречащи си. А и преценени поотделно, отново не става ясно с какво описаните от свидетелите действия на жалбоподателя М. са попречили те да изпълнят полицейските си задължения. А и следва да се има предвид, че дори и напълно да си кореспондират свидетелските показания е абсолютно недопустимо едва с НП или в хода на съдебното му оспорване да се вменяват фактически положения, нефигуриращи в съставения АУАН, който всъщност определя рамките на "административното обвинение" и фиксира параметрите на реципрочната функция, свързана с упражняване правото на защита на въззивника. В ЗАНН не са уредени институти за изменение на обвинението и за отстраняване на допуснати очевидни фактически грешки, поради което всяко подобно несъответствие рефлектира неблагоприятно върху правото на жалбоподателя да узнае 4 пределите на търсената спрямо него отговорност. Така обсъденият порок също представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП като незаконосъобразно.

Предвид на тези съображения, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Тъй като разноски не са претендирани от страната, в чиято полза е решението, то присъждането на такива не следва да бъде обсъждано.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ЛЧ-ЗМВР-4 от 29.03.2022 г. на Златин Михайлов - Началник на РУ на МВР Ловеч, с което е наложено на А. М. М. от гр.************* ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР – глоба в размер на 500 лева, за нарушение на същия текст от закона, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.