Определение № 285 от 03.04.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. Шумен, 03.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500076 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 817/26.01.2026 г. при НПРС, депозирана от „Юробанк България“ АД гр. София, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш., действащо чрез пълномощника си адв. Г. И. от САК, против разпореждане № 50/09.01.2026 г. по ч.гр.д. № 35/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците И. С. Ш. и М. А. Ш. за плащане на следните суми: 9,00 евро, представляваща дължими такси и 122,71 евро – разходи за обявяване на предсрочна изискуемост.

Частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно. На първо място, сочи, че по отношение на процесния договор за кредит, който бил за закупуване на недвижим имот, разпоредбите на цитирания от НПРС ЗПК са неприложими. Дори и да се приемело, че са приложими, то заповедният съд не дал указания на заявителя да конкретизира претенцията си за такси, а приел, че същите са свързани с усвояване и управление на кредита. Неправилно било разпореждането и в частта му, с която било отказано издаването на заповед за направените от заявителя разходи за обявяване на предсрочната изискуемост.

Предвид изложеното, моли за отмяна на разпореждането и вместо това съдът да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците и изпълнителен лист за всички отхвърлени от заповедния съд суми.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Нови пазар по ч.гр.д. № 35/2026 г. е образувано 1 въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от „Юробанк България“ АД гр. София, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш., действащо чрез пълномощника си адв. Г.

И. от САК срещу И. С. Ш. с ЕГН ********** и М. А. Ш. с ЕГН **********. Претендирало се солидарно плащане на следните вземания: за сума в размер на 14711,33 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението – 08.01.2026 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 220,64 евро, представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2025 г. до 19.11.2025 г.; за сума в размер на 408,19 евро, представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 15.11.2025 г. до 07.01.2026 г.; за сума в размер на 9,00 евро, представляваща такса, за сума в размер на 122,71 евро, представляваща разходи за обявяване на предсрочна изискуемост.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжниците, страна по сключен между тях и „Българска пощенска банка“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 19645/09.05.2007 г., както и подписано допълнително споразумение към договора от 29.06.2020 г.

Към заявлението са приложени цитирания договор за кредит, ведно с приложенията му и извлечение от счетоводните книги на банката към 07.01.2026 г. Представени са доказателства за извършени разходи за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

С разпореждане № 50/09.01.2026 г., НПРС разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу посочените длъжници за солидарно плащане на сумите, представляващи главница в размер на 14711,33 евро, договорна лихва в размер на 220,64 евро, обезщетение за забава в размер на 408,19 евро, както и за разноски, от които 306,81 евро – държавна такса и 1071,70 евро – адвокатско възнаграждение. С това разпореждане, заповедният съд отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците за следните суми:

9,00 евро, представляваща такса, за сума в размер на 122,71 евро, представляваща разходи за обявяване на предсрочна изискуемост.

Приел е, че заявлението съдържа искане за присъждане на суми, които представляват нарушение на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК. Съгласно посочената норма кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и това, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Изискуемостта на един кредит включвала в себе си и действията на кредитора по неговото управление. Исканите разходи противоречали и на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи. Така, с уговарянето на такъв вид такса било налице заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е 2 свързана с хипотеза на забава на длъжника. Счел е, че и трите вида такси по чл. 4 от процесния договор противоречат на забраната на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, поради което са нищожни съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК и претендираните въз основа на тях суми следва да се отхвърлят на основание.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а според т. 3 на същия текст/ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай.

В конкретният случай е видно, че искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на сключен между заявителя и длъжниците договор за кредит за покупка на недвижим имот. Според клаузите в същия, изпълнението на задълженията на кредитополучателите е обезпечено с договорна ипотека върху придобития недвижим имот.

Заповедният съд се позовава на нормите на ЗПК, обн. ДВ бр. 18/05.03.2010 г., който е неприложим спрямо обсъждания договор, сключен на 09.05.2007 г. Към тази дата е действал Закон за потребителския кредит, обн. ДВ бр. 53/30.06.2006 г. Според чл. 3, ал. 5, т. 1 от същия, обаче, разпоредбите на закона, с изключение на чл. 15, не се прилагат за договори за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот. Поради това, мотивите на първоинстанционния съд за противоречие с норми на ЗПК са неправилни. Към 09.05.2007 г. все още не е бил приет Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители. През 2007 г., обаче, е бил в сила Закон за защита на потребителите, като забраната за неравноправни клаузи вече е действала. По смисъла на закона неравноправни клаузи в договор са тези, които не са индивидуално уговорени, създават значителен дисбаланс във вреда на потребителя и противоречат на добросъвестността.

Относно искането за присъждане на такса в размер на 9,00 евро: действително, в заявлението не е конкретизирано за какъв вид такса се отнася искането и заповедният съд е следвало да остави заявлението без движение. Независимо от това, следва да се отбележи, че в процесния договор се съдържа клауза, предвиждаща плащане от длъжниците на такси – в чл. 4 от същия, като съдът констатира, че претендираната от заявителя такса не съответства на нито една от изброените в клаузата такси. Поради неконкретизиране в договора на такъв вид такса, то и същата не се дължи.

Предвид изложеното, атакуваното разпореждане, с което заявлението за плащане на такса в размер на 9,00 евро е отхвърлено, макар и с други мотиви, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Досежно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сума в размер на 122,71 евро, представляваща направени разходи във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост на кредита: в тази сума са включени разходи на банката за адвокатско възнаграждение и за такси за ЧСИ. Същите представляват разходи, свързани с упражняване 3 на права от страна на заявителя при неизпълнение, а не разходи по предоставяне на кредита.

Съдът констатира, че такива разходи са действително направени, установимо от представените фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ЗЗД, разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, като банката не ги претендира въз основа на неравноправна клауза.

Ето защо, разпореждането, в частта му, с която заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК по искането за присъждане на разходи, направени за обявяване на предсрочна изискуемост лихва е отхвърлено, се явява неправилно и следва да бъде отменено.

Вместо разпореждането, в отменената част, следва да бъде разпоредено издаването от НПРС на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, по заявлението на „Юробанк България“ АД гр. София, представлявано от представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш. срещу И. С. Ш. и М. А. Ш. за солидарно плащане на сума в размер на 122,71 евро, представляваща разходи, направени за обявяване на предсрочна изискуемост на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 19645/09.05.2007 г.

Съдът не следва да се произнася по искането за разноски, направено в настоящото производство, тъй като същите ще бъдат предмет на обсъждане в евентуалното исково производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 50/09.01.2026 г. по ч.гр.д. № 35/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД гр. София, представлявано от представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК солидарно срещу И. С. Ш. с ЕГН ********** и М. А. Ш. с ЕГН ********** за сума в размер на 122,71 евро, представляваща разходи, направени за обявяване на предсрочна изискуемост на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 19645/09.05.2007 г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ и И. С. Ш., и М. А. Ш., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по заявлението на „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано по закон от П.Н.Д. и Д.Б.Ш., представлявано по пълномощие от адв. Г. И. от САК солидарно срещу длъжниците И. С. Ш. с ЕГН ********** и М. А. Ш. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. София, жк. „МЛАДОСТ 2“ бл. 257А, вх. 1, ет. 6, ап.

2, ателие 2 за сумата 122,71 евро, представляваща разходи, направени за обявяване на предсрочна изискуемост на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 19645/09.05.2007 г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ и И. С. Ш., и М. А. Ш..

4

ВРЪЩА делото на НПРС за техническото издаване на заповедта за изпълнение и извършване на процедурата по връчването й.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 50/09.01.2026 г. по ч.гр.д. № 35/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в останалата обжалвана част, а именно в частта, с която заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е отхвърлено за сумата 9,00 евро, представляваща такса по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 19645/09.05.2007 г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ и И. С. Ш., и М. А. Ш..

Определението е окончателно.