Решение № 215 от 20.07.2026, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 1955/2025
- Вид
- Решение № 215
- Подписан
- 20.07.2026
- Състав
- Огнян Христов Гълъбов
Цитирани разпоредби
- чл.299 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 предл.1 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 215 гр. гр. Димитровград, 20.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610101955 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит.
Ищецът Р. Х. К. твърди в искова молба, че е сключила с ответника „Профи Кредит България“ЕООД Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №5001459948 от 27.04.2012г. По този договор тя била кредитополучател, като имала качеството на потребител по смисъла на парагр.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Същевременно, ответникът се явявал търговец по смисъла на парагр. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съгласно така сключения договор, на ищеца бил предоставен заем в размер на 2000 лева, който тя трябвало да върне в срок от 48 месеца. Размерът на дължимата вноска бил 167 лева, като общото задължение възлизало в размер на 8037,46 лева. Годишният процент на разходите бил 153,80%, а ГЛП- 97,91%.
Заявява, че не оспорва, че е сключила с ответника процесния Договор. Счита ,че същия е нищожен, тъй като неговите клаузи нарушавали разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Твърди ,че не е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като Договора не съдържал ГПР и общата сума, дължима от потребителя, начислена към момента на сключване на договора за кредит. Липсвало съгласие от страна на ищеца за размера на ГПР, ГЛП и общодължимата сума в края на периода, тъй като нямало изразена от нейна страна воля за приемането им.
Клаузите които ги регламентирали били неравноправни и създавали презумпция за сключен договор при положение, че потребителя не е изразила съгласие и не е отправила предложение по отношение на ГПР и ГЛП, от които параметри се определяла възнаградителната лихва. Разпоредбата на чл.4.4 от ОУ не била индивидуално уговорена, като за лихвените проценти ищеца узнала едва при получаване на договора. Така размерът на възнаградителната лихва бил едностранно определен от страна на търговеца и налице била неравноправност на клаузата за нея. В конкретния случай, ищецът, като потребител, 1 трябвало да заплати на ответника възнаграждение в троен размер на получената в заем сума.
Посочва, че съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва. Поддържа, че съгласно парагр.6 от ЗИД на ЗПК, ГПР не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.България.
Оспорва изцяло дължимостта на сумата, предмет на договора за револвиращ заем по основание и размер, като твърди ,че кредитора не е предоставил по пълен и разбираем начин преддоговорна информация, необходима за сключване на договора за кредит. Не е представил и Стандартен европейски формуляр. На ищеца била предоставена празна бланка, върху която тя положила подпис, след което кредитора попълнил договора с конкретните параметри на заема. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за недействителен Договор за револвиращ заем №5001459948/27.04.2012г., сключен между страните, поради противоречие на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът ,,Профи кредит България“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който посочва, че между страните по същия спор вече има постановено арбитражно решение. В тази връзка, единствено компетентен съд по исковете за отмяна на арбитражно решение бил Върховния касационен съд. С оглед на това, счита предявения от ищеца иск за нищожност на Договор за револвиращ заем № ********** за недопустим, поради наличието на сила на пресъдено нещо с постановеното между страните по спора арбитражно решение №177/16.05.2013г. по описа на ** ***. Арбитражно решение № 221 от 16.05.2013г. по арб.д.
№ 221/2013 г. по описа на ** ***, постановено срещу ищеца в настоящото производство представлявало процесуална пречка за съществуване правото на иск, т.е. за допустимостта на инициираното производство. Повторно решение по спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, било недопустимо. Силата на пресъдено нещо погасявало правото на иск и било пречка за повторен процес между същите страни относно същия спор.
На следващо място, поддържа, че всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на процесния договор за кредит, както и на отделни негови клаузи са необосновани, неоснователни и недоказани.
Безспорно било, че ответното дружество е в договорни отношения с ищеца по силата на сключения между страните договор за кредит. Оспорва възраженията на ищеца, че не са спазени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от 3ПК, с оглед на което процесния договор за кредит бил изцяло недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит бил придружен от общи условия и съставлявал сделка при общи условия, предвидена в разпоредбата на чл.298 от Т3. Съгласно тази разпоредба, установените отнапред от търговеца общи условия за сключваните от него сделки, стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема. Полагайки подписа си под текста на ДРЗ и конкретно под клаузата на б.„Б“, заемополучателят удостоверил волеизявлението си за приемане на договора, ведно с общите условия към него. Последните били неразделна част от самия договор за револвиращ заем. Поддържа, че с изменението на Закона за потребителския кредит, в сила от 23.07.2014г., бил въведен максимален размер на годишния 2 процент на разходите, изразяващ общите разходи по кредита (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид) и който не можел да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което е 50%. Този максимален процент на ГПР предполагал лихвен процент от максимален размер също 50%, който надвишава размера на законната лихва. Не можело да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Поради това счита, че добрите нрави при лихвените равнища на небанковото финансово кредитиране не следва да е размерът на законната лихва, двукратния или трикратния размер на същата. Към датата на сключване на процесния договор неговото съдържание напълно съответствало на предвидените в разпоредбата на чл.7 от ЗПК (отм.) изисквания. Липсвало нарушение на изискването на чл.7, т.7, т.8, т.9, т.10 и т.12 от ЗПК (отм.). Сключеният договор за потребителски кредит напълно отговарял на изискванията за форма и съдържание на договорите за потребителски кредит, установени в ЗПК (отм.).
На следващо място неоснователни били твърденията в исковата молба, че е на лице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Липсвала аргументация на ищеца защо се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. В чл.19, ал.4 ЗПК бил предвиден максимален праг на размера на ГПР - пет пъти законната лихва. В случая при сключването на процесния договор тези изисквания били спазени.
Счита за неоснователни и твърденията на ищцата, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не е действително прилагания от кредитора в кредитното отношение и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 от 33П, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Твърди, че всички клаузи по договора за кредит били индивидуално уговорени между страните. На ищецът от страна на кредитора била предоставената цялата преддоговорна информация, с която той е имал възможност да се запознае и разбере параметрите и условията на кредита още преди да бъде постигнато съгласие от двете страни за сключване на договор за кредит.
Предвид изложеното, счита за безспорно, че процесното кредитно правоотношение, възникнало между страните, отговаря на формалните изисквания за действителност, установени в ЗПК, поради което твърденията на ищеца, че целия договор за потребителски кредит е недействителен са неправилни и необосновани.
Предвид изложеното иска на първо място съдът да прекрати производството по делото като недопустимо. В случай, че съдът приеме предявения иск за допустим, иска същия да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С оглед на изложеното, иска съдът да отхвърли предявените против ответника искове.
3
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за револвиращ заем №5001459948/27.04.2012г., „Профи Кредит България“ЕООД е предоставило на Р. Х. К. револвиращ заем в размер до 2000 лева. Срокът на този заем е бил за 48 месеца, като размера на дължимата вноска за него е 167 лева. Посочен е ГПР в размер на 153,80 %%, ГЛП от 97,91% и общо задължение, което е трябвало да плати ищеца по Договора в размер на 8037,46 лева. Така представения договор е под писан от представител на ответното дружество и от ищеца.
Към Договора са представени и ОУ на „Профи Кредит България“ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица, които се явяват неразделна част към него.
Съгласно представения от ответника препис от Решение №177/16.05.2013г. по арбитражно дело №177/2013г. на ** ***, ответника Р. Х. К. е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумата от 11396,05 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението. Наред с това тя е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 80 лева – разноски по арбитражното производство и 677,92 лева юрисконсултско възнаграждение. Видно от мотивите на арбитражното решение е, че **ът е приел за установено, че на 27.04.2012г. Р. К. е сключила с „Профи Кредит България“ЕООД Договор за револвиращ заем №5001459948, с който й е бил отпуснат заем в размер на 8037,46 лева. Кредиторът е прекратил на основание чл.10.3.1 от ОУ Договора, като на основание чл.10.4 е начислил претендираната с исковата молба неустойка. Поради изложеното, **ът счита претенцията на кредитора за основателна и доказана, като постановява и горепосоченото решение.
Въз основа на така постановеното арбитражно решение, на 22.11.2013г. Софийски Градски съд издал Изпълнителен лист, с който осъдил Р. Х. К. да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумата от 11396,05 лева, ведно със законната лихва от 16.05.2013г.- датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 672,92 лева- юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80 лева разноски по арбитражното производство, както и 50 лева, представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в деня на подписване на процесния Договор 27.04.2012г. законната лихва е била в размер на 10,15%.С помощта на кредитен калкулатор вещото лице установява, че реалния ГПР по процесния Договор следва да бъде в размер на 156,30%%, като се различава от този, посочен в Договора с 2,5 пункта. Според вещото лице обаче, това представлява допустимо отклонение спрямо параметрите на договора. При посочване на ГПР в договора е включен единствено разхода за лихва. Съпоставката между размерите на ГПР и законната лихва показва, че последната е била 15,15 пъти по-малка от ГПР /153,8:10,15/.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
4
Безспорно установено по делото е, че на 27.04.2012г. между страните е бил сключен Договор за револвиращ заем №5001459948, съгласно който на ищеца е бил предоставен заем в размер на 2000 лева, който тя е трябвало да върне на ответника на 48 месечни вноски.
Размерът на дължимата сума по договора за револвиращ заем е 8037,46 лева, като освен главница от 2000 лева включва и възнаградителна лихва. Между страните няма спор, че Р.
Разпечатката съдържа 31 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0e62c2d-3d3a-4a24-94b1-59883594eb5c