Решение № 1792 от 28.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1792 гр. Бургас, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №

20252120100235 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ”Топлофикация-Бургас” АД, със седалище и адрес на управление *, ЕИК *, представлявано от * против И. Я. В., ЕГН ********** от * за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 352.74 лева, представляваща ½ от стойността на незаплатена топлоенергия за периода м. септември 2023г. – м. юни 2024г., ½ лихва за забавено плащане в размер на 22.40 лева за периода от 01.11.2023г. до 27.08.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на основание чл.150 ЗЕ между него и длъжниците Г. Я. В. и И. Я. В. са възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия в жилище на адрес *, собственост на двете лица, които имат по наследство равни квоти. Предмет на делото са вземанията на ищеца спрямо длъжника И.

Я. В.. За процесния период ищецът е начислил посочените суми за топлоенергия, ползвана от ответника, които представляват суми за битово-горещо водоснабдяване, за отопление, за сградна инсталация и за дялово разпределение. Тези задължения обаче не са били заплатени в установения в общите условия срок – 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.

Задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за съответната сума. С тези мотиви ищецът счита претендираните суми за главници и лихви за дължими и изискуеми и моли исковете да се уважат.

Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответникът, представляван от особен представител, е представил отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Няма доказателства, че ответникът е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване относно апартамента за целия процесен период, 1 поради което не се доказва и качеството на потребител. Следва да се докаже и че обектът е топлоснабден и че е доставяна топлинна енергия за периода. Няма доказателства как са фактурирани сумите и от какви компоненти се състоят.

Първоначално ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение против длъжниците Г.

Я. В. и И. Я. В., като всеки от тях е осъден със заповедта да заплати по 352.75 лева главница за потребена топлинна енергия и по 22.40 лева лихва за забава. Заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена по чл.47 ГПК на длъжника Г. Я. В., който живее на адреса и е издал изпълнителен лист против него. По отношение на длъжника И. Я. В., който не живее на адреса, е указано да се предяви настоящият установителен иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и наличните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен протокол от заседание на общото събрание на етажната собственост, проведено на 04.11.2010г., с който е взето решение да се сключи договор с ”Топлофикация Бургас” ЕАД като топлоснабдителен агент, който да извършва услугата дялово разпределение в сградата.

С договор от 23.12.2010г. между ”Топлофикация – Бургас” ЕАД и етажната собственост, “Топлофикация – Бургас” ЕАД се е задължила да разпределя изразходваната топлинна енергия за отопление и гореща вода между отделните потребители, да отчита показанията на водомерите за гореща вода и на топлинните разпределители, монтирани във всеки имот, да изготвя и предоставя общ отчет за извършеното разпределение, а така също индивидуални отчети за консумираната топлинна енергия от всеки потребител.

От страна на ищеца са представени справка за отчетите на показанията на водомера и топломера на абонатната станция, отделно справка за потребената топлинна енергия за процесния имот в *. Начислявани са суми за топла вода, отоплителни тела с уреди и сградна инсталация за процесния период.

С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 1988г. е бил продаден на И.ка И. В.а имот, представляващ двустайно жилище в *. Видно от удостоверение за наследници, И.ка е починала на *, а нейни синове са Г. Я. В. и И. Я. В..

Според изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, за процесния период абонатната станция, обслужваща жилището на ответника, е работела на отопление и на битово-горещо водоснабдяване. Топлинният счетоводител е отчитал ежемесечно водомерите за топла вода в отделните апартаменти. В имота на ответника подлежи на отчет един водомер за топла вода. Топлинната енергия за отопление от отоплителни тела се разпределя по отопляемия обем на помещенията с отоплителни тела. За имота има щранглира в банята и този обем е 8 куб.м. Топлинната енергия за сградна инсталация също се определя по обема на жилищата, като за процесния имот обемът е 145 куб.м. За релевантния период в жилището на ответника не е отчитано, поради неосигурен достъп за отчет и начисленията за служебни – общо за процесния период 41.06 куб.м. Съгласно методиката за дялово разпределение при неосигурен достъп за отчет се начисляват служебно по 140 литра в денонощие на обитател. Така следва да се разпределят 42.42 куб.м. В интерес на ответника са начислени по-малко от регламентираните количества. Според вещото лице, задължението на ответника е формирано от суми за БГВ, за отопление, за сградна инсталация и за отчет и дялово разпределение. Цялата главница е на стойност 352.74 лева. Лихвата за забавено плащане се равнява на 22.40 лева. Абонатната станция е била действаща през целия отчетен период, като са спазени нормативните разпоредби и правила, както и утвърдените от КЕВР цени при индивидуалното разпределение на топлинната енергия. В интерес на потребителя са начислени по-малко количества от регламентираните при неосигурен достъп за отчет.

Трябвало е да се начислят 42.42 куб.м., а са начислени 41.05 куб.м. Експертизата не е установила несъответствие при разпределената топлинна енергия.

2

В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че в жилището няма работещи радиатори. В банята има щранг лира и тя не подлежи на отчитане. Топлинната енергия се начислява спрямо обема, където е лирата.

При горните обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са основателни.

Доказва се от представения договор за покупка-продажба, че майката на ответника е станала собственик на топлоснабдения имот. След нейната смърт през 2012г., имотът е наследен от нейните синове Г. и И. при равни квоти. Следователно, ответникът има ½ ид.ч. от апартамента, като е неоснователно възражението, че собственическите му права не се установяват. Ответникът, като съсобственик на апартамент, находящ се в сграда, свързана към топлоподаването, се явява потребител на ”Топлофикация” по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ.

След като той е собственик, следва да заплаща всички суми, дължи във връзка с потребяваната от него топлинна енергия.

Ищецът търси от ответника суми за отопление от щранг лира, за изразходена топла вода, за сградна инсталация и за дялово разпределение. Видно от експертизата, за топлата вода е нямало реално отчитане, поради неосигуряван достъп, ето защо начисленията за потребената топла вода са били служебни. Това е допустимо от нормативната база и от общите условия на ищеца. За процесния период са служебно начислени общо 41.06 куб.м., при положение, че според методиката е трябвало да се начислят 42.42 куб.м. Получава се, че в интерес на ответника са начислени по-малки количества. Ето защо вземанията за топла вода се доказват по делото. Служебните им начисления са правилно извършени. За отопление се дължат суми само за щранг лирата в банята, която не подлежи на отчитане, а топлинната енергия се разпределя и изчислява съгласно обема на помещението, който в случая е 8 куб.м. Топлинната енергия е била правилно отчитана и разпределяна.

Следователно доказва се потреблението на топла вода и на отопление в посочените количества. След като това е така, следва заключение, че сумите за БГВ и за отопление се дължат. Според експертизата, за БГВ се дължи сумата от 274.40 лева, а за отопление – 16.88 лева. Следователно претенцията в тази част е доказана.

Дължат се и сумите за сградна инсталация, т.е. за количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение. Според закона, когато клиентите в сграда – етажна собственост прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, те остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Що се отнася до претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение, съдът намира, че и тези суми се дължат. Според чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Ето защо такива вземания са начислени от топлоснабдителното дружество.

Експертизата сочи, че извършването на дяловото разпределение е на стойност 1.14 лева, а за сградна инсталация се дължи 57.66 лева.

Ето защо следва извод, че ищецът доказва по несъмнен начин дължимостта на всички претендирани суми, всяка от които е част от главницата в общ размер от 352.74 лева.

Това е сумата, дължима от ответника за неговата 1/2 от имота. Искът за главницата е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Искът за мораторната лихва също се доказва по делото. Няма данни, нито твърдения ответникът да е заплатил на ”Топлофикация” дължимите суми за потребената 3 топлинна енергия. Следователно той е изпаднал в забава с изтичане на срока за заплащането им. Експертизата е дала заключение, че мораторното обезщетение възлиза на 22.40 лева.

По горните съображения следва да се постанови решение, с което установителният иск по чл.422 ГПК се уважи като се признае съществуването на вземанията от 352.75 лева главница, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода м. септември 2023г. – м. юни 2024г., 22.40 лева лихва за забавено плащане за периода 01.11.2023г. – 27.08.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на задължението.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 687.50 лева.

По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е уважен, ответникът следва да се осъди да заплати разноски в размер на 112.50 лева.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Я. В., ЕГН ********** от * , че дължи на ”Топлофикация – Бургас” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от * сумата от 352.74 лева /триста петдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ главница, представляваща стойност на незаплатена топлоенергия за периода м. септември 2023г. – м. юни 2024г., сумата от 22.40 лева /двадесет и два лева и четиридесет стотинки/ мораторна лихва за периода 01.11.2023г. – 27.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2024г. до окончателното изплащане, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 3072/03.09.2024г. на БРС по ч.гр.дело № 5997/2024г.

ОСЪЖДА И. Я. В., ЕГН ********** от * да заплати на ”Топлофикация – Бургас” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от * сумата от 687.50 лева /шестстотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ разноски по делото и сумата от 112.50 лева /сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/ разноски в заповедното производство.