Определение № 13068 от 02.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13068 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110169260 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Ищецът е подал молба за изменение на решение №2453/10.02.2026г., постановено по гр.д. №69260/2024г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага доводи, че съдът неправилно е намалил размерът на адвокатското възнаграждение от 1000 лева на 200 лева, като сочи, че при неоценяем иск, съгласно Наредба №1/2004г. минималното възнаграждение е в размер на 1000 лева. Моли съдът да присъди в цялост адвокатското възнаграждение.

Ответникът по молбата е взел становище за нейната неоснователност, като е изложил, че не е дал повод за завеждане на делото.

Постъпила е молба от „Макроадванс“ АД за изменение на решението в частта за разноските, като е изложил, че не е дал повод за завеждане на делото, като моли разноските, сторени от ищеца да бъдат оставени в негова тежест, като на ответника бъдат присъдени сторените от него разноски.

Ответникът по молбата е взел становище за нейната неоснователност Молбите са подадени в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, поради което са процесуално допустими.

Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните становище, намира, че същите са неоснователни по следните съображения:

Съдът е изложил подробни съображения във връзка с претенцията страните за разноски, като не намира основание същите да бъдат преразглеждани. Съдът изрично е посочил, че възнаграждението е определено с оглед актуалната практика на СЕС и ВКС и се дължи за всички предявени искове, които са два на брой, но е съобразил фактическата им и правна сложност, както и обстоятелството, че не се е налагало да се провежда отделна защита по всеки иск, доколкото всеки от тях се основава на едни и същи твърдения, както и че цената на иска няма отношение към проведената защита, 1 доколкото същата не зависи от дължимите суми по договора, а се основава на други уговорки в него и специалните изисквания, въведени в закона за този вид договори. По спорните въпроси е формирана значителна непротиворечива съдебна практика, което допълнително намалява фактическата и правна сложност на спора. Следва да се отбележи, че предявеният иск не е неоценяем, доколкото се иска прогласяване нищожността на договор за кредит, задълженията по който са общо в размер на 638,88 лева, което е и цената на иска, съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК.

Съдът намира, че възражението от страна на ответника относно присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение, на ищеца е неоснователно. Съдът е изложил подробни съображения защо намира, че не е приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК в случая. Съдът е приел, че дружеството ответник предлага сключването на договор, съдържащ неравноправни клаузи, като неотносимо е дали е претендирало заплащането на суми въз основа на тези неравноправни клаузи, доколкото до прогласяване на договора за нищожен, за него съществува такава правна възможност. Не са налице основания за преразглеждане на изводите на съда.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от адв. В. Б., като процесуален представител на И. В., за изменение на решение №2413/09.02.2026г., постановено по гр.д. №76766/2024г. по описа на СРС в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Макроадванс“ АД за изменение на решение №2413/09.02.2026г., постановено по гр.д. №76766/2024г. по описа на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2