Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 633 от 29.09.2022, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 2671/2021
Вид
Решение № 633
Подписан
29.09.2022
В сила
19.10.2022
Състав
НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.141, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.33, ал.2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Разград, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20213330102671 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от Търговския закон и Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 79, ал.1, във вр. с чл. и чл.86, ал.1от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Първа инвестиционна банка“АД със седалище гр.София, с която са предявени обективно съединени искове срещу Д. Х. М. за установяване, че ответницата дължи на ищеца като поръчител, сумите 4 032.47 евро (четири хиляди тридесет и две евро и четиридесет и седем евроцента)- просрочена главница по претендираното вземане, 2 899.15 евро (две хиляди осемстотин деветдесет и девет евро и петнадесет евроцента) просрочена възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4. от Договора за кредит за периода от 20.09.2020г. до 20.03.2021г. включително; 2 035.82 евро (две хиляди тридесет и пет евро и осемдесет и два евроцента) обезщетение за забава за просрочените плащания, начислена съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от 20.10.2014г. до 12.03.2020г. включително, 98.33 евро (деветдесет и осем евро и тридесет и три евроцента), договорна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за кредит за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. включително, 925.02 евро (деветстотин двадесет и пет евро и два евроцента) обезщетение за забава за просрочените плащания, начислена съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от 14.05.2020г. до 13.04.2021г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2021 г. до окончателното изплащане Претендира и за разноските в настоящото, както и по заповедното производство. Твърди, че за тези суми е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на „Първа инвестиционна банка“АД по ч.гр.дело №784 по описа за 2021 г. на Районен съд - Разград срещу кредитополучателите В. И. С. и Станчо Игнатов Станчев и Солидарният длъжник и поръчител Д. Х. М. за сумата от 9 990.79 евро представляваща главница и лихви по извлечение от счетоводните книги на Първа инвестиционна банка АД София, дължима по Договор № 205LD- R1 0000**/21.03.2011r. за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението до окончателното й изплащане, на основание чл.78 ал.1 от ГПК – направените разноски в размер на 390.81 лева както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер н а 100,00 лева както и че със свое Разпореждане №3488/16.11.2021г. по ч.гр.дело №784 по описа за 2021г. на Районен съд - Разград връчено на ПИБ АД на 29.11.2021г., съдът е указал, че в едномесечен срок, съгласно чл. 422, ал.1 във вр. чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, може да предявят иск за установяване вземането срещу Д. Х. М.. Сочи, че между кредитора “Първа Инвестиционна Банка” АД и физическото лице - Д. Х. М. е подписан Договор за поръчителство от 21.03.2011г., неразделна част от Договор № 205LDR000022/21.03.2011г. за банков кредит, сключен между Банката и кредитополучателите В. И. С. и С И С, че на основание сключения договор за кредит Банката предоставила на кредитополучателите В. И. С. и С И С банков кредит в размер на 4 115 евро, че крайният срок за погасяване на кредита е 20.03.2021 г. съгласно Раздел 1, т. 3 от Договор за кредит., че срокът на договора не е продължаван и кредитът е с настъпил падеж на 20.03.2021 г.

Също така сочи, че като допълнително обезпечаване на вземанията на Банката по предоставения кредит, Банката приела поръчителството на физическото лице - Д. Х. М., като е подписан Договор за поръчителство от 21.03.2011г. между Банката и поръчителя, с който поръчителят се задължава пред Банката да отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателите В. И. С. и С И С, произтичащи от отпуснат на кредитополучателите банков кредит във връзка със сключен Договор № 205LD-R-000022/21.03.2011r. за банков кредит. Твърди, че с договора за поръчителство поръчителят Д. Х. М. се задължава спрямо кредитора на В. И.

С. и С И С да отговаря СОЛИДАРНО за изпълнение на тяхното задължение, като поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането и поръчителят остава задължен до пълното и окончателно погасяване на всички задължения на главния длъжник и след падежа на главното задължение, ако кредитора е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Твърди, че в конкретния случай, Банката - заявител се е позовала на настъпила изискуемост на кредита на падежа 20.03.2021г. и е подала заявление срещу поръчителя Д. Х. М. преди изтичане на шестмесечния срок, предвиден в чл.147 ЗЗД, като изискуемостта на вземането е с начална дата 20.03.2021г. и според ищеца 6-месечният преклузивен срок по чл.147 ЗЗД спрямо поръчителя започва да тече от дата 20.03.2021г., а Банката е подала заявлението почл.417 ГПК на дата 14.04.2021г.

Ответникът Д. Х. М. счита иска за недопустим, тъй като ответникът като поръчител не е бил уведомен в 6-месечен срок за предсрочната изискуемост на кредита, като счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем през 2016 г.

Също така счита иска за неоснователен и по основание и по размер. Твърди, че вземането е погасено по давност, т.к. последната погасителна вноска е внесена през 2016 г. и са изминали повече от пет години до предявяването на исковата претенция.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

2

На 21.03.2011 г. между ищеца „Първа инвестиционна банка“АД от една страна и В. И. С. и С И С е сключен договор за банков кредит №205LD – R – 000022/21/03/2011 г. /л.17 и сл./ за сумата 4115 евро, като ищецът се е задължил да преведе същата по конкретно посочена в договора разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит от 31.10.2008 г..Крайният срок за погасяване на кредита е 20.03.2021 г., като кредитополучателите са поели задължение да върнат сумата ведно с лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро /който към момента на сключване на договора е бил 7,99% годишно/, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. В чл.5 изрично е посочено, че към датата на сключване на договора ГПР е 20,71% и общата дължима сума от кредитополучателите е 9080,69 евро. В чл.10 от договора е уговорено, че плащания, които са дължими, но не са извършени в срок се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Към договора е приложен погасителен план, подписан от кредитополучателите.

На същата дата – 21.03.2011 г. между ищеца „Първа инвестиционна банка“АД и ответницата Д. Х. М. е сключен договор за поръчителство /л.19/, с който ответницата се е задължила пред ищеца да отговаря за изпълнението на задълженията на В. И. С. по договор за банков кредит №205LD – R – 000022/21/03/2011 г. в размер на 4115 евро. В договора /т.2/ е записано, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, вкл. и за лихвите и разноските, както и че задълженията на поръчителя по този договор стават изискуеми съгласно условията на договора , при които кредитополучателят се е задължил.

Със заявление от 14.04.2021 г. ищецът „Първа инвестиционна банка“АД е поискал и РС – Разград по ч.гр.д.№784/2021 г. е издал заповед за изпълнение, като е разпоредил В. И. С., ЕГН**********, адрес с.Гецово,общ.Разград, ул.“С“, №** С И С, ЕГН **********, адрес с.Г,общ.Р, ул.“С“, № и Д. Х. М., ЕГН **********, адрес гр.Р, ул.“Д Н“, №** да заплатят на кредитора “Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК 8310943931559, адрес гр.София, район “И”, бул.”Драган Цанков”, №37, законен представител С А П – изпълнителен директор, пълномощник Д. И. Д., юрисконсулт, адрес гр.Ш, бул.“С В“, №**, сумата 4 032,47 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 2 899,15 евро просрочена възнаградителна лихва за периода 20.01.2014 г. – 20.03.2021 г., сумата 2 035,82 евро обезщетение за забава по т.10 от договора за периода 20.10.2011 г. – 12.03.2020 г., сумата 98,33 евро договорна лихва за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. сумата 925,02 евро обезщетение за забава за просрочени плащания по т.10 от договора за периода 14.05.2020 г. – 13.04.2021 г,, както и сумата 390,81 лв. разноски по делото и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. При издаване на заповедта съдът е съобразил обстоятелството, че е изтекъл срока за погасяване на кредита.

В срока по чл.141, ал.2 от ГПК ответницата Д. Х. М. е депозирала възражение и в срока по чл.415 от ГПК ищецът в съответствие с дадените от съда указания е предявил иск за установяване на вземанията.

Към 23.03.2022 г. според извлечението от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“АД /л.72/ задължението по процесния договор за кредит е в размер на 4032,47 евро просрочена главница, 2 899,15 евро просрочена възнаградителна лихва за периода 20.01.2014 г. – 20.03.2021 г. , 3

2035,82 евро обезщетение за забава за просрочени вземания за периода 20.10.2011 г. – 12.03.2020 г., 98,33 евро договорна лихва за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и 925,02 евро – обезщетение за забава за просрочените плащания за периода 14.05.2020 г. – 13.04.2021 г., респ. общо 9 990,79 евро.

Според представеното удостоверение от ЧСИ Г. Стоянов/ л.87/ за погасяване на задължението по изп.д.№20219120400547, образувано въз основа на изпълнителен лист по ЧГД №784/2021 по описа на РС – Разград е постъпила сумата 2 830,96 лв., като от тях 1 901,23 лв. са постъпили от ответницата и 929,73 лв. са постъпили от кредитополучателката В. И. С.. Също така е посочено, че към НАП за погасяване на задълженията на Д. Х. М. са преведени 162,16 лв. на 09.12.2021 г., а от ЧСИ са удържани такси и разноски по ТТРЗЧСИ – 362,37 лв. с ДДС.

Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза към 22.12.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ задълженията по процесния кредит са в размер на 4 115 евро главница, от които платени са 82,53 евро, 4858,35 евро договорна лихва за периода 20.01.2014 г. – 20.03.2021 г., от които са платени 1 959,20 евро. Така са останали дължими 4032,47 евро главница, 2 899,15 евро договорна лихва , 2 035,82 евро обезщетение за забава за периода 20.10.2011 г. – 12.03.2020 г. , 98,33 евро договорна лихва за период 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и 925,02 евро – обезщетение за забава за период 14.05.2020 г. – 13.04.2021 г. Посочени са и дължими съдебни разноски в размер на 490,81 лв. Същите суми са записани като дължими в счетоводството на ищцовото дружество и към 30.08.2022 г. Според допълнителното заключение на същата експертиза внесените по изпълнителното дело суми в общ размер 2830,96 лв. са разпредели както следва: 2 306,43 лв. за ищеца, 162,16 лв. за погасяване на публични задължения на ответника и 362,37 лв. пропорционални такси за ЧСИ. Съответно сумата 2 306,43 лв. е разпределена от ищеца по следния начин: 443 лв. погасени съдебни разноски /10.09.2021 г./, 277,91 лв. погасени съдебни разноски / 11.10.2021 г./ , 19,50 лв. погасени съдебни разноски /13.12.2021 г./ и 800,49 евро – погасени лихви, от които 532,36 евро законна лихва и 268,13 евро - присъдени лихви за обезщетение за забава. Така към 22.12.2021 г. задължението по кредита е в размер на 9 573,37 евро , от които 4032,47 евро главница и 5540,90 евро възнаградителна лихва, обезщетение за забава и законна лихва и 412,23 лв. съдебни разноски. Такъв е размерът на задълженията и към 05.09.2022 г.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявените установителни искове са за задължението за заплащане на главница, договорна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава по потребителски кредит. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която поръчителят е депозирал възражение и в срока по чл.415 от ГПК са предявени установителните искове.