Акт от 22.07.2022, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 10072/2022
- Подписан
- 22.07.2022
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, пр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63, ал.1, пр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
Р
Е Ш Е
Н И Е
N 137
Гр.Велико Търново 22.07.2022г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йорданка Матева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Данаилова
Ивелина Янева при секретаря М. Н. и с участието на прокурора Кърчева като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10072 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 28
/ 17.01.2022г., постановено по АНД № 20214110201343 по описа на ВТРС за 2021г., с което е отменено наказателно постановление № 497290-F507268 / 27.02.2020г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности” Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на ЕТ „В.П.” е наложена имуществена санкция в размер на 700лв. на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 / 2006г. във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Касационното производство е образувано по жалба от ЦУ на НАП, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения за неправилното тълкуване на установените по делото факти, въз основа на които е достигнато до неправилния извод за липса на административно нарушение. Моли се за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението.
В хода на въззивното производство са установени следните факти – органи по приходите извършват проверка след прикючване на работното време на търговски обект – магазин за продажба на детски обувки, стопанисван от ЕТ „В.П.”. При проверката е извършена контролна покупка на един брой цвички на стойност 10лв., за които не е издаден фискален касов бон. Регистрираните продажби са на стойност 20,40лв., а наличните парични средства са в размер на 28,50лв. – разлика в повече от 8,10лв. От показанията на свидетелите се установява, че контролната покупка е с уговорка за замяна или връщане на стоката поради неизвестност на правилния размер на цвичките и тяхната необходимост, като продавачката приела сумата от 10 лв. за капаро, а очаква на следващия ден уточняване и оформление на покупка.
Административнонаказващият орган приема наличието на нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 / 2006г. във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на дружеството е наложена имуществена санкция.
Въззивният съд приема, че липсва соченото административно нарушение, тъй като липсва продажба на стока и съответно задължение за издаване на фискална касова бележка, поради което и наказателното постановление е отменено.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за незаконосъобразността на наказателното постановление за съответни на събраните доказателства, процесуалния и материалния закони.
Неоснователно е възражението на касатора за неправилно интерпретиране на фактите и приложение на материалния закон. Очевидно двете страни по сделката я възприемат по различен начин. Купувачът приема, че е закупил стока с възможност за замяна или връщане, а продавачът приема, че е предоставил мостра за проба с получена гаранция при липсата на връщане. За последното говори и обстоятелството, че получените 10лв. не са сложени в касата. Разликата между наличните парични средства и отчетените по касов апарат парични средства е приета за 8,10лв., но в действителност е 7,65лв. В описа на паричните средства в касата е допусната сборна грешка и паричните средства са 28,05лв. /след като има 3 монети по 5 стотинки на обща стойност 0,15лв. очевидно сборът следва да завършва на 5/. При внимателен преглед на вида на купюрите, формирали този оборот е видно наличието на две банкноти по 10лв., една монета от 1 лв. и останалото са стотинки от 0,50, 0,20, 0,10 и 0,05лв. Този опис е съответен на показанията на свидетелката Д. – продавач в обекта – за наличие на клиент закупил стока на стойност 20,40лв., за което е издадена касова бележка след приключване на работното време. Останалите парични средства във вид на стотинки са необходими за нормално протичане на работата. Следователно сумата от 10лв. – заплатена стойност на цвичките не е постъпила в касата на търговския обект и липсва надлежно плащане на цена и следователно липсва един от съществените елементи на продажбата – получаване на цената от търговеца.
Отделно от изложеното следва да бъде отбелязано и наличието на Решение № 13051 / 21.10.2020г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 64 / 09.03.2020г. на Административен съд Велико Търново, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10513 / 04.09.2019г., с която е запечатан търговски обект, магазин за детски обувки, стопанисван от ЕТ „В.П.”. Тази принудителна административна мярка е издадена въз основа на същата проверка и за същото нарушение. В мотивите на съдебните решения изрично е посочено липсата на продажба и липсата на осъществено административно нарушение неиздаване на фискална касова бележка. Съгласно АПК решенията, с които се отменя административен акт, са задължителни за всички, т.е. съдът при произнасянето си следва да се съобрази с вече постановените съдебни актове и изразеното в тях становище за липса на административно нарушение.
Съобразно изложеното решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените пред тази инстанция разноски, съобразно представен списък с разноските и доказателства за действителното им изплащане.
Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 /
17.01.2022г., постановено по АНД № 20214110201343 по описа на ВТРС за 2021г., ОСЪЖДА Националната агенция по приходите гр.София да заплати на ЕТ „В.П.” с ЕИК ********* и адрес за управление гр.Велико Търново, ул.Средна гора № 4 сумата от 300лв. / триста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.