Решение № 512 от 31.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 14607/2021
- Вид
- Решение № 512
- Подписан
- 31.01.2023
- Състав
- КОНСТАНТИН НИКОЛОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.185,ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- параграф 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 512 гр. С., 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20211110214607 по описа за 2021 година и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М. 2“ ЕООД, ЕИК ************ против Наказателно постановление № 555639-0346359 от 14.01.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-С. в ЦУ на НАП , с което на М. 2“ ЕООД, ЕИК ************, на основание чл.185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите.
С жалбата „М. 2“ ЕООД, ЕИК ************ оспорва посоченото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по мотиви, изложени в жалбата.
Моли то да бъде отменено. В хода на делото по същество адв. К., представляваща дружеството претендира присъждането на разноски в размер на 120 лева, посочени в адвокатското пълномощно.
Въззиваемата страна, ТД НАП, редовно призована се представлява от 1 юрисконсулт Г., която счита депозираната жалба за неоснователна. Моли съдът да потвърди изцяло атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на възнаграждение в размер на 120 лева.
Актосъставителят С. М. П., редовно призована, се явява лично.
О т показанията на актосъставителя С. М. П. и материалите по административно- наказателната преписка, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Н а 22.07.2020г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0346359 о т актосъставителя С. М. П. в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението и връчването на акта за това, че на 22.07.2020г. в 16.20 часа е извършена проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- студио „М.“ за фризьорски и козметични услуги, находящ се в гр.С., кв.“М.“-4, бл. 404, магазин № 4 до вх. 2, стопанисван от „М. 2“ ЕООД, ЕИК ************.
Установено е, че в обекта има функциониращо и регистрирано фискално устройство, модел „ Deisy PERFECT S01-KL„ с ИН на ФУ №DY501873 и ИН на ФП №36660346. Установено е, че разчетената касова наличност в момента на проверката е в размер на 63.00 лева, платени в брой, съгласно дневния финансов отчет №000696/ 22.07.2020г. Фискалното устройство притежава и са активирани операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми за регистриране на извършената промяна в касовата наличност, за които няма въведени суми. Установената фактическа наличност в касата на обекта е в размер на 105.00 лева, съгласно описа на наличните пари в касата към момента на започване на проверката от 22.07.2020г. Установената положителна разлика е в размер на 42.00 лева между фактическата касова наличност в касата и отчетената от ФУ. Представлява въвеждане на пари в касата, което не е било регистрирано във фискалното устройство на 22.07.2020г., като „служебно въведена“ сума в касата извън случаите на продажби, видно от дневния финансов отчет №000696/ 22.07.2020г.
С оглед горното е констатирано, че „дружеството -жалбоподател не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
2
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено и Наказателно постановление № 555639-0346359 от 14.01.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-С. в ЦУ на НАП, с което на М. 2“ ЕООД, ЕИК ************, на основание чл.185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите.
В съдебно заседание е разпитан актосъставителят С. М. П., която заявява, че е извършила проверката заедно с нейния колега, който е и свидетел при установяване на нарушението. С показанията си потвърждава констатираното нарушение. Показанията на този свидетел се подкрепят от писмените доказателства по преписката, включително и от приложения дневен „Х“ отчет и описа на фактически намерените и описани парични средства в касата на търговския обект.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по- голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП , са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от 3 неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечния преклузивен срок. Поради това съдът счита, че са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 о т ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Не са налице основания на чл.28 от ЗАНН. В настоящия случай са били застрашени обеществените отношения, свързани с отчетността, като сумата е намерена в касата на търговския обект и тя следва да се разглежда като постъпление от търговска дейност, поради което нарушението води до неотразяване на приходи и обуславя неговата висока степен на обществена опасност. Това е довело до предвиждането на административно- наказателна отговорност за извършването му. В тази връзка съдът намира, че законосъобразно е ангажирана административно- наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, като същото е било санкционирано с размер на имуществената санкция към минимума съгл. чл.185,ал.2 от ЗДДС.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно . Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение от 120 лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на дружеството- жалбоподател.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 555639-0346359 от 14.01.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-С. в ЦУ на НАП, с което на М. 2“ ЕООД, ЕИК ************ , на основание чл.185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 4
/хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите.
ОСЪЖДА „М. 2“ ЕООД, ЕИК ************ да заплати на ТД- НАПС. направените по делото разноски в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Настоящото решение може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна жалба пред Административен съд – гр. С., по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5