Определение № 32082 от 02.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32082 гр. София, 02.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110143650 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Т. К. против Г. Б. Д. и адв. Ц. Д. П., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземане на адв. Ц. Д. П. срещу Г. Б. Д. в размер на 2 030 лв., равняващи се на 1 037,92 евро, представляващо адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ,,,,, по ч. гр. д. № 37/2022 г. по описа на СРС, 145 състав, за което е издаден изпълнителен лист № 4202/08.03.2022 г. и въз основа на което адв. П. е присъединена като взискател по изп. д. № 2246/2017 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова.

С молба от 21.09.2023 г., подадена в изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 102418/18.08.2023 г., ищецът е уточнил фактическото основание и петитума на иска.

Изрично е посочил, че оспорва спрямо двамата ответници съществуването на вземането на присъединения взискател адв. Ц. П. срещу длъжника Г. Д. за сумата от 2 030 лв., включена в разпределението от 17.06.2022 г. по изп. д. № 2246/2017 г.

С Определение № 460/04.01.2024 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 4372/2022 г. по описа на Софийския градски съд.

От постъпилото по делото писмо от Софийския градски съд и приложените заверени преписи от постановените съдебни актове се установява, че производството по гр. д. № 4372/2022 г. е приключило с окончателно решение на Върховния касационен съд от 05.05.2026 г. по гр. д. № 2804/2025 г.

С решението на ВКС е оставено в сила Решение № 280/12.03.2025 г. по в. гр. д. № 3150/2024 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 4118/09.07.2024 г. по гр. д. № 4372/2022 г. на Софийския градски съд относно несъществуването на вземането на ,,,,, срещу Г. Б. Д. за главницата от 100 000 лв. по запис на заповед, издаден на 16.10.2020 г.

В частта относно вземането от 2 030 лв. по чл. 38 ЗА ВКС е обезсилил въззивното и първоинстанционното решение и е прекратил производството, тъй като носител на това 1 вземане е адв. Ц. Д. П., която не е била конституирана като страна по гр. д. № 4372/2022 г.

Следователно спорът относно съществуването на вземането на адв. П. срещу Г. Д. за сумата от 2 030 лв. не е разрешен със сила на пресъдено нещо спрямо адв. П. и продължава да бъде предмет на настоящото производство, по което тя и длъжникът са конституирани като ответници.

С оглед окончателното приключване на преюдициалното производство основанието за спиране е отпаднало и производството по настоящото дело следва да бъде възобновено на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.

При извършване на проверката по чл. 140, ал. 1 ГПК съдът намира исковата молба, ведно с уточнението от 21.09.2023 г., за редовна.

За окончателната преценка относно наличието на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск и относно надлежния вид искова защита е необходимо да бъде установено дали сумата от 2 030 лв., определена за адв. Ц. П. с разпределението от 17.06.2022 г., продължава да се намира по сметка на съдебния изпълнител, или е предадена на взискателя.

Предявяването на иска извън едномесечния срок по чл. 464, ал. 1 ГПК не погасява правото на оспорващия взискател на искова защита и не обуславя само по себе си недопустимост на иска. Видът на защитата обаче зависи от местонахождението на сумата, предназначена за взискателя с оспорено вземане. Когато сумата продължава да се намира по сметка на съдебния изпълнител, защитата се осъществява чрез отрицателен установителен иск. Когато сумата е предадена на взискателя с оспорено вземане, надлежната защита е чрез осъдителен иск за нейното връщане.

По делото липсват актуални данни дали процесната сума е задържана по сметка на ЧСИ Виолета Матова, или е изплатена на адв. Ц. П.. Поради това следва да бъде изискана целева справка от съдебния изпълнител, без да се изисква изпълнителното дело в цялост.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен следният проект за доклад:

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I. ТВЪРДЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА ИЩЕЦА

Ищецът Б. Т. К. твърди, че с влязла в сила на 26.04.2006 г. присъда по НОХД № 10910/2001 г. по описа на СРС, 14 състав, ответникът Г. Б. Д. е осъден да заплати на брата на ищеца – ,,,,., сумата от 17 700 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.05.1999 г. до окончателното изплащане.

Въз основа на присъдата бил издаден изпълнителен лист и образувано изп. д. № 29/2007 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов.

Асен К. починал на 12.01.2012 г., като ищецът твърди, че е негов единствен наследник и е встъпил в правата му на кредитор. Първоначалното изпълнително производство било прекратено поради перемпция, след което ищецът образувал изп. д. № 2598/2015 г. по описа 2 на ЧСИ Милен Бъзински, а след прекратяването и на това производство – изп. д. № 2246/2017 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова.

Ищецът излага, че ответникът Г. Д. извършил откази от наследствата на своите родители Б. и ,,,,. Отказите били унищожени по предявени от ищеца искове по чл. 56 ЗН с влязло в сила решение по в. гр. д. № 10952/2019 г. на Софийския градски съд.

След унищожаването на отказите от наследство изпълнението било насочено върху притежаваните от Г. Д. идеални части от апартамент № 85, находящ се в гр. София, ж.к.

„Надежда II“, бл. 216, вх. Г, ет. 3.

Имотът бил изнесен на публична продан, приключила на 12.05.2022 г., на която ищецът бил обявен за купувач.

На 17.06.2022 г. на ищеца било предявено разпределението по изпълнителното дело. От него той узнал, че адв. Ц. П. е присъединена като взискател за сумата от 2 030 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ,,,,, в заповедното производство по ч. гр. д. № 37/2022 г. на СРС, 145 състав.

За това вземане в полза на адв. П. бил издаден изпълнителен лист № 4202/08.03.2022 г.

Заповедното производство било образувано по заявление на ,,,,,, която е сестра на ответника Г. Д., въз основа на запис на заповед, издаден от Г. Д. на 16.10.2020 г., с падеж 16.10.2021 г., за сумата от 100 000 лв.

Ищецът поддържа, че между Г. Д. и ,,,,, не е възниквало действително правоотношение, по силата на което първият да дължи на втората сумата от 100 000 лв. Твърди, че сумата не е била действително предоставена от ,,,,, на Г. Д., а записът на заповед е привиден и съставен единствено за нуждите на изпълнителното производство.

В уточнението от 21.09.2023 г. ищецът сочи, че записът на заповед не обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя и е съставен целенасочено, за да послужи като основание за снабдяване на ,,,,, с изпълнителен лист и за присъединяването като конкуриращ взискател по изп. д. № 2246/2017 г.

Твърди, че участието на привиден кредитор в изпълнителното производство цели да намали степента на удовлетворяване на вземането на ищеца.

Посочва, че Г. Д. е лице с нисък социален статус, не е работил, не е разполагал с доходи и от 2019 г. живее в социален дом. ,,,,, също живеела в тежко материално положение и не притежавала имущество или доходи, от които да може да предостави на брат си сумата от 100 000 лв. Като допълнителен довод ищецът изтъква обстоятелството, че самата ,,,,, е била представлявана безплатно по реда на чл. 38 ЗА.

Ищецът поддържа, че последователното поведение на ответниците и на ,,,,, разкрива съгласувани действия за създаване на привидни изпълняеми вземания, които да участват в разпределението и да препятстват удовлетворяването му като действителен кредитор.

Твърди, че вземането на адв. П. за сумата от 2 030 лв. е акцесорно и обусловено от твърдяното вземане на ,,,,, по записа на заповед. Тъй като основното вземане не съществува 3 и записът на заповед е привиден, според ищеца не съществува и вземането на адв. П. за адвокатско възнаграждение.

Сочи, че адв. П. е участвала както в снабдяването на ,,,,, със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, така и в присъединяването на вземанията по изпълнителното дело.

Според ищеца правната помощ е предоставена формално и като част от съгласуваните действия за създаване на конкуриращи вземания.

Ищецът обосновава правния си интерес с качеството си на взискател по изп. д. № 2246/2017 г., участието на адв. П. като конкуриращ взискател и недостатъчността на сумата, подлежаща на разпределение, за удовлетворяване на всички кредитори.

С окончателно решение от 05.05.2026 г. по гр. д. № 2804/2025 г. ВКС е оставил в сила решението, с което в отношенията между Б. К., Г. Д. и ,,,,, е установено, че вземането на ,,,,, за главницата от 100 000 лв. по записа на заповед не съществува.

Произнасянето относно вземането на адв. П. за сумата от 2 030 лв. е обезсилено поради неучастието като страна в това производство.

Съобразно исковата молба и уточнението от 21.09.2023 г. ищецът моли да бъде признато за установено спрямо двамата ответници – адв. Ц. Д. П. като кредитор на оспореното вземане и Г. Б. Д. като длъжник, че не съществува вземане на адв. П. срещу Г. Д. за сумата от 2 030 лв., равняващи се на 1 037,92 евро, съгласно изпълнителен лист № 4202/08.03.2022 г. по ч. гр. д. № 37/2022 г. на СРС, 145 състав, за което адв. П. участва като присъединен взискател в разпределението от 17.06.2022 г. по изп. д. № 2246/2017 г. на ЧСИ Виолета Матова.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът е поискал да бъдат изискани в цялост изп. д. № 2246/2017 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова и ч. гр. д. № 37/2022 г. по описа на СРС, 145 състав.

II. СТАНОВИЩЕ НА ОТВЕТНИЦАТА АДВ. Ц. П.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата адв. Ц. Д. П. е подала писмен отговор, с който оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан.

Ответницата не оспорва, че ищецът е кредитор на Г. Д. и взискател по изп. д. № 2246/2017 г. по описа на ЧСИ Виолета Матова, че в изпълнителното производство е извършена публична продан на идеални части от недвижим имот, че ищецът е обявен за купувач и че на 17.06.2022 г. е предявено разпределение.

Не оспорва, че е присъединена като взискател в същото производство за сумата от 2 030 лв. въз основа на изпълнителен лист № 4202/08.03.2022 г., издаден по ч. гр. д. № 37/2022 г. на СРС, 145 състав.

Твърди, че между ,,,,, и Адвокатско дружество „Велинов и П.“ е сключен договор за правна защита и съдействие от 29.12.2021 г., по силата на който на ,,,,, е предоставена безплатна правна помощ поради нейното материално затруднение по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Излага, че материалното затруднение на ,,,,, е било установено с декларация за нейното гражданско, семейно, имуществено и материално състояние, удостоверение от НАП за липса 4 на регистриран действащ трудов договор и справка от ИКАР.

Посочва, че в изпълнение на възложената работа е подала от името на ,,,,, заявление по чл.

417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед за сумата от 100 000 лв., като е направила и искане за освобождаване на заявителката от държавна такса.

По заявлението била издадена Заповед № 5638/08.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Със заповедта Г. Д. бил осъден да заплати на ,,,,, главницата от 100 000 лв., а на адв. Ц. П. – сумата от 2 030 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ.

Въз основа на заповедта в полза на адв. П. бил издаден изпълнителен лист № 4202/08.03.2022 г.

Според ответницата правото на възнаграждение е възникнало непосредствено за нея по силата на чл. 38, ал. 2 ЗА вследствие на действително извършената процесуална работа и благоприятното приключване на заповедното производство за представляваното лице.

Поддържа, че твърденията на ищеца относно отношенията между Г. Д. и ,,,,, са неотносими към извършената от нея адвокатска работа и към самостоятелното право на възнаграждение.

Счита, че е предприела всички необходими процесуални действия съобразно предоставеното пълномощие, като предоставената правна помощ е действителна, а не формална.