Решение № 5222 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5222 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100510992 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба подадена от Т. Б. П. срещу решение № 12136/10.07.2023г. постановено по гр.д. № 786682022г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 36 състав и с което отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че М. В. С. няма право на принудително изпълнение за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 16.10.2008г. по ч.гр.д. № 37682/2008г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 57 състав въз основа на който е образувано изп.д. № 20208230400449 по описа на ЧСИ М.К., а именно: за сумата от 8274,12 лв. – главница по договор за банков кредит № 3512/26.07.2004 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 19.11.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 6635,11 лв. – лихва за забава за периода от 24.10.2005 г. до 22.08.2008 г., и 1098,18 лв. разноски по делото, както и сумата от 5294,18 лв., представляваща събрана от ищеца сума за изтеклите законни лихви от 19.11.2008 г. до момента на плащането на задължението от взискателя, ответник по настоящото производство, вкл. и сумата за юрисконсултско възнаграждение и такси, начислени и събрани в полза на взискателя, поради погасяването му по давност, както и е и осъден да заплати разноските по делото.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Въззивникът твърди, че за периода от 26.06.2015г. до 14.11.2020г. не са предприемани каквито и да са действия, които са прекъснали давността, независимо от прекратяване на едно изпълнително дело и образуване на друго такова, тъй като взискателят нито е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи, нито е упълномощил ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Твърди, че делото образувано при ЧСИ С.Я. е прекратено поради настъпила перемпция още на 12.03.2014г. и от който момент е започнала да тече нова давност, несъмнено изтекла към дата 14.11.2020г., а дори и към датата на образуване на изпълнителното дело при ЧСИ М.К. от 10.11.2020г. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателства в противоречие със забраната по чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, както и е кредитирал същите, като е приел, че същите надлежно установяват признание на ищеца, прекъснало давността през 2018г.

1

Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. В. С. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за неоснователност на направените доводи за незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Посочва, че районният съд е постановил правилно и мотивирано решение, съобразнено изцяло с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че с отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти настъпили след издаване на изпълнителното основание, въз основа на което е предприето принудително изпълнение и които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

Не е спорно между страните, че изпълнителният лист от 16.10.2008г., въз основа на който са образувани изпълнителни дела 20098440402519по описа на ЧСИ С.Я. с район на действие – СГС, № 20188380405574 по поиса на ЧСИ с рег. № 838 с район на действие СГС и № 20208230400449 по описа на ЧСИ с рег. № 823 М.К. с район на действие ОС-Пловдив е издаден след влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 37682/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО,57 състав .

Въззивният съдедебен състав споделя становището, че при влязла в сила заповед за изпълнение, се прилага 5-годишна погасителна давност, на основание чл.117 ал.2 от ЗЗД/В т. см. определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., ГК , решение №3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на IV г.о. на ВКС/.

Следва да се има предвид, че вземането на разноски, присъдени със заповедта за изпълнение, обаче е вземане, различно по характер от спорното вземане, предмет на заповедта. То има различно основание /чл.78 ал.1 от ГПК/ и същност, самостоятелно право, по отношение на което във всички случаи, е приложима 5- годишна погасителна давност /чл.117 ал.2 от ЗЗД/.

Същото в никакъв случай няма характера на вземане по чл.119 от ЗЗД, като цитираната разпоредба има предвид допълнителни вземания, които произтичат от погасеното по давност вземане /такава е връзката – главница, лихва, главница-неустойка/.

В цитирания изпълнителен лист от 16.10.2008г. страните по делото са солидарни длъжници 2 по вземането на кредитора - „ГЛОБЪЛ ТАЙМ“ЕООД.

Въз основа на изпълнителния лист от 16.10.2008г. първоначално е образувано изпълнително дело 0098440402519 по описа на ЧСИ С.Я. срещу двамата длъжници – ищеца Т. Б. П. и М. В. С., като не е спорно, а и се установява от представеното удостоверение - л.238 от изпълнителното дело, приложено в копие към първоинстанционното дело на СРС,че в хода на изпълнителното дело М. В. С.,е погасил изцяло дълга на взискателя - „ГЛОБЪЛ ТАЙМ“ЕООД чрез плащане на сумата в общ размер на 21 301.59 лв., вкл. адвокатски хонорар, авансови такси и разноски, такси по изпълнителния лист, законна лихва от 19.11.2008 г. до 09.08.2010 г., мораторна лихва и главница, поради което и с разпореждане от 18.08.2010г. по молба от 16.08.2010г., М. В. С. е конституиран като взискател по изпълнителното дело срещу Т. Б. П. в съотвествие с разпоредбата на чл.429 ал. от ГПК.

Разпоредбата на чл. 429 ал. 1 изр. 1 ГПК предвижда, че освен частните правоприемници, от издадения в полза на кредитора изпълнителен лист могат да се възползват и още една категория субекти - поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга, като проверката, която възлага закона на съдебния изпълнител /съобразявайки, че същия не може да преценява предпоставките да възвникване на материалната суброгация и регресни права/ е плащането на дълга, установени с писмени доказателства, а в случаите, когато плащането е по неговата специална сметка – констатация за извършено плащане. Горното не важи за други трети лица, които са погасили дълга на длъжника. Това е така, тъй като в случая поръчителя и солидарния длъжник са лица, които фигурират в изпълнителното основание, въз основа на което е образувано изпълнителното дело, същите имат правен интерес от погасяване на дълга спрямо взискателя – кредитор, а когато притежават регресно право срещу длъжника, се суброгират в правата на удовлетворения кредитор /чл. 74 вр. чл. 146 и чл. 127 ал. 2 ЗЗД / и имат право на законните лихви върху дълга от деня на плащането /чл. 143 изр. 2 ЗЗД /, а настъпилото правоприемство в изпълнителния лист обхваща и тях. В този смисъл изрично – решение 71/24.07.2019г. по гр.д. № 2576/2018г. на ВКС, III г.о.

Именно такава е и настоящата хипотеза, при която солидарния длъжник – ответника М. С. е заплатил целия дълг към „ГЛОБЪЛ ТАЙМ“ЕООД и е настъпило правоприемство в изпълнителния лист, съответно е конституиран като взискател по изпълнителното дело.

Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като същото съгласно чл. 130 ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че „докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.“С оглед на това извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г, постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.

Следва да се има предвид, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването 3 на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и т.н – т.

10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС.

Следователно за периода 23.10.2009г., когато е образувано изпълнително дело 20098440402519 по описа на ЧСИ С.Я. с молба на взискателя – „ГЛОБЪЛ ТАЙМ“ЕООД, с която по реда на чл.18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да предприема и извършва изпълнителни действия, до 26.06.2015г. давност не е текла по отношение на процесното вземане. Такава, нова -5 годишна е започнала да тече от 26.06.2015г., като за периода до датата на прекратяване на изпълнителното дело с постановление от 09.08.2017г. на основание чл.433 т.8 от ГПК, не е изтекъл 5-годишен срок.

Както изрично е посочено в т.3 от ТР от 2/04.07.2024г. по т.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС при изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015г., срокът на новата давност по чл.