Решение № 271 от 13.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000501735 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 12.02.24г. /с участието на секретаря Богомилова/ въззивно гражданско дело № 1735/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-9 състав от 27.01.23г. по г.д. № 16733/19г. е уважен ревандикационен иск /по чл. 108 от ЗС/ на Р. А. и С. А. против Т. Г. и А. Г. /спрямо втория ответник – искът е уважен само в установителната му част/.

Решението на СГС се обжалва от Т. Г. /спрямо ответника А. Г. – атакуваният съдебен акт е влязъл в сила като необжалван/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищците поддържат, че са собственици на процесните недвижими имоти /описани подробно в исковата молба, в представените по делото писмени доказателства и в диспозитива на първоинстанционното решение/ и, че ответницата Т. Г. упражнява без основание фактическа власт върху обектите на собственост. С оглед това: Р. А. и С. А. претендират /при условията на чл. 108 от ЗС/ ревандикация на имотите.

Жалбата е неоснователна /искът е основателен; обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните в процеса доказателства/:

Първоинстанционният съдия е изложи конкретни /и подробни/ съображения, с които е обосновал основателността на иска /в установителната му част/. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС в тази насока. В допълнение:

Правото на собственост на ищците /по отношение на спорните недвижими имоти/ е установено /спрямо ответниците; в това число и при условията на чл. 298, ал. 2, предл. 1-во от ГПК/ надлежно – с влязъл в сила съдебен акт /постановен в рамките на процес по Глава 31-ва от ГПК по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД/. Правото на 1 ответниците да анулират този съдебен акт /при условията на чл. 362, ал. 2 от ГПК/ е отречено /също с влязло в сила съдебно решение/. Тези две обстоятелства /преценени в съвкупност/ доказват пряко /категорично и еднозначно/ установителната част на процесния ревандикационен иск. Релевантното за спора обстоятелство /с оглед правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК/ е това, че посочените два съдебни акта са били влезли в сила – към момента на /преди/ постановяване на атакуваното съдебно решение.

Първоинстанционният съдия е изложи конкретни /и подробни/ съображения, с които е обосновал основателността на иска и в осъдителната му част /спрямо Т. Г./.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС в тази насока. В допълнение:

Обстоятелството – дали ответницата е била изрично поканена /преди завеждане на настоящото производство/ да предаде владението на процесните имоти в случая /и в подобни хипотези/ се явява ирелевантно /самата искова молба по естеството си и предвид правната квалификация на иска - представлява такава покана/. Независимо от това /в същата връзка/: събраните по делото писмени доказателства /които удостоверяват проведено нотариално производство – завършило с констативен протокол от 11.12.19г./ сочат, че ответницата Т. Г. /и Г. Г. - праводател на ответника А. Г./ са били поканени /изрично; преди образуване на настоящото производство/ да предадат владението на спорните имоти в полза на ищците.

Обстоятелството /касаещо упражняването на фактическа власт по отношение на процесните имоти/ не е било спорно нито към момента на депозиране на писмения отговор на исковата молба /съобразно конкретното съдържание на този отговор/, нито към момента на първото открито съдебно заседание /съобразно направените там изявления на процесуалния представител на ответниците/. Обект на оспорване /от страна на ответниците/ е бил друг факт /попадащ в хипотезата на чл. 362, ал. 2 от ГПК/. В тази насока е и съдържанието на посоченият по-горе констативен нотариален протокол от 11.12.19г. /във финалната част на същия е посочено, че – ответниците отказват да предадат владението върху спорните имоти единствено с довод за несвоевременно плащане на цената по сделката от страна на купувачите - ищци/.

Фактът, че ответницата Т. Г. упражнява реално фактическа власт върху процесните имоти се явява удостоверен надлежно със събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства. На последните следва да бъде дадена вяра – в контекста на правилото по чл. 172 от ГПК /независимо, че свидетелят е баща на ищеца С. А./ доколкото показанията не се опровергават /от една страна/ от други доказателства по делото /в това число и от насрещни свидетелски показания/, а /от друга страна/ показанията се подкрепят от текстовете на приетите от СГС писмени доказателства /писма на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и „Софийска вода“ АД; съгласно съдържанието на последните – именно ответницата е осигурявала достъп на служители на посочените дружества в процесните имоти/.

В обобщение на изложеното: лисват доказателства друго лице /различно от бившия собственик на процесните имоти, а именно ответницата Т. Г./ да упражнява /да е упражнявало/ фактическа власт спрямо обектите на собственост.

На последно място:

Ако друго лице /а не Т. Г./ действително упражнява /и е упражнявало/ фактическа власт върху спорните имоти, то настоящият съдебен акт /макар и позитивен за ищците/ не би защитил надлежно правата им /предвид постановките по т. 1 от ТР № 3 от 17г. на ВКС/.

Предвид изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция – в полза на ищците следва да бъдат присъдени съдебни разноски /за производството пред САС/.

Възражението /по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ на процесуалния представител на ответницата е неоснователно – заявеният от ищците адвокатски хонорар не надвишава 2 минимума по Наредба № 1 /изчислен на база – данъчните оценки на процесните имоти/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваната част/ решение на СГС 1-9 състав от 27.01.23г. по г.д. № 16733/19г.

ОСЪЖДА Т. В. Г. да плати на Р. Д. А. и на С. К. А. 8 900 лева – съдебни разноски за производството пред САС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3