Решение № 55 от 01.04.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Велико Търново, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000381 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260088 от 26.07.2021 г. по т.д. № 72/2020 г. Окръжен съд Русе е осъдил „Едисон“ ЕООД да заплати на „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност сумата от 67645 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на складове №№ 23, 25, 26, 28, склад – гаражи № 10, производствени помещения №№ 13 и 14, магазин № 21, кабинетсчетоводство и административна сграда – част от сграда № 6, с обща площ 1990 кв.м., за времето от 02.05.2017 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане. С решението е отхвърлен иска за сумата над 67645 лв. до предявения размер от 169185,40 лв. обезщетение за лишаване от ползване за същия период и на други сгради с площ над 1990 кв.м. до 2963 кв.м. и 120 кв.м. открита площ. Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение в частта, в която е уважен иска 1 до размер на сумата 67645 лв. е постъпила въззивна жалба от „Едисон“ ЕООД с наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че уведомлението на наемодателя за прекратяване на наемните правоотношения и освобождаване на заетите от страна на наемателя помещения е достигнало до наемателя, тъй като подписалото се лице като получател на уведомлението не е служител на ответното дружество. Въз основа на това е неправилен извода, че се дължи обезщетение за лишаване от ползването на имотите на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Неправилно е прието, че заповедта на синдика за ограничаване на достъпа до територията на дружеството в несъстоятелност не може да се разглежда като оправдание на ответника да изнесе своите движими вещи. Този извод се явява необоснован.

Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в обжалваната част, вместо което бъде отхвърлена изцяло исковата претенция.

В срока за отговор ответникът по жалба „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност заема становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Предявените искове са правилно уважени в частта, в която ответникът е осъден да заплати обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в уговорения с договора за наем размер.

Против постановеното решение е постъпила насрещна въззивна жалба от „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 67645 лв. до предявения размер от 169185,40 лв. обезщетение за лишаване от ползване за процесния период и на други сгради с площ над 1990 кв.м. до 2963 кв.м. и 120 кв.м. открита площ. Оспорва се изводът на съда за недоказаност на обстоятелството, че в процесния период ответникът е ползвал без основание закрити помещения в повече от 1990 кв.м. до пълния претендиран размер от 2963 кв.м. и открити площи от 120 кв.м. В тази връзка се поддържа твърдението, че съставеният протокол от 20.05.2017 г. от синдика представлява официален свидетелстващ документ, предвид на това, че е съставен в писмена форма от длъжностно лице – синдика на дружеството, в кръга на неговите правомощия, в частност в изпълнение на правомощието по чл. 658, ал. 1, т. 5 ТЗ да издирва и уточнява имуществото на длъжника. С оглед на това жалбоподателят счита, че документът доказва отразените в него обстоятелства, включително и онези от тях, имащи значение за разрешаването на правния спор. Същото важи и за 2 съставения протокол № 1/16.04.2019 г., с който купувачът „Дион Трейд“ АД е въведен във владение на придобитите недвижими имоти и в който протокол се съдържа и волеизявление на третото лице, че приема описаните в него имуществени права в състоянието, в което се намират към момента на въвода, а това състояние е описано и включва обстоятелството, че процесните недвижими имоти са заети от ответното дружество и се ползват от него. От тези доказателства, както и от разпитаните свидетели са установява, че в процесния период ответникът е ползвал без основание закрити помещения на ищеца с обща площ от 2963 кв.м. и открити площи от 120 кв.м., т.е. ползвал е закрити помещения в повече от признания за установен размер от 1990 кв.м. до пълния претендиран размер от 2963 кв.м. и открити площи от 120 кв.м.

Отправено е искане решението в тази обжалвана част да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което искът бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

По насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от „Едисон“ ЕООД, с което се заема становище за нейната неоснователност. Поддържа се обстоятелството, че причината ответникът да не изпълни задълженията си е недопускането му на територията на предприятието от страна на синдика.

Оспорват се констатациите в съставения протокол от 20.05.2017 г. Не са конкретизирани движимите вещи, в кои помещения се намират, за да се установи дали същите са били собственост на ответника или на други юридически лица, каквито е имало в предприятието.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна 3 проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства, посочени в исковата молба, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Ищецът "Изкуство-ДВ" - в несъстоятелност, чрез синдика си И. Г. излага обстоятелства, че с Решение № 130/08.07.2013 г., постановено по т.д.

№ 145/2013 г. на Окръжен съд Русе, е открито производство по несъстоятелност на „Изкуство-ДВ“ ЕООД. С Определение № 397/05.08.2013 г., постановено по същото дело, Гъчков е назначен за постоянен синдик на дружеството, а с Решение № 243/03.12.2013 г. по делото на основание чл. 710 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност и е започнало осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. С Постановление за възлагане № 6/09.05.2016 г., издадено по т.д.

№ 145/2013 г. на Окръжен съд Русе всички движими вещи от масата на несъстоятелността на длъжника, обособени в група № 1, и представляващи дълготрайни материални активи и материални ценности, находящи се в складове 03, 04, 05, 06, 08, 90 и 1001, съгласно инвентаризационните описи, са продадени по реда на чл. 717ж ТЗ на купувача „Едисон“ ЕООД. След влизане в сила на постановлението за възлагане с Протокол за предаване на имуществени права № 2/02.06.2016 г. вещите са предадени на „Едисон“ ЕООД със задължението последният в срок от един месец да ги вдигне и да бъдат освободени заетите с тях сгради и части от сгради от масата на несъстоятелността. Тъй като в дадения срок купувачът не вдигнал вещите и не освободил заетите с тях сгради, постигнали договореност за сключване на договор за наем на заетите помещения със срок от шест месеца. За целта бил сключен договор за наем от 01.11.2016 г., по силата на който на „Едисон“ ЕООД били предоставени за временно и възмездно ползване производствени помещения, както следва: склад № 23, склад № 25, склад № 26, склад № 28, склад – гаражи №10, производствено помещение № 14, производствено помещение № 13, магазин № 21, кабинет-счетоводство в административна сграда, част от сграда № 6, с обща площ от 1990 кв.м., находящи се в производствената база на наемодателя „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност в гр. Русе, като сградите са индивидуализирани във въззивното производство с посочване на идентификаторите им. Договорът за наем не бил подновен и след изтичане на неговия срок, считано от 02.05.2017 4 г. наемното правоотношение било прекратено, за което наемателят бил изрично уведомен с писмено уведомление, получено от него на 16.05.2017 г., като му бил даден тридневен срок за освобождаване на заетите имоти. След изтичане на срока ответникът не освободил заетите сгради и части от сгради, като с протокол от 20.05.2017 г., изготвен от синдика, след извършен оглед, били установени имотите, подробно описани в исковата молба в 20 пункта, с обща площ от 2963 кв.м., в които „Едисон“ ЕООД съхранявал движимите си вещи. Освен това синдикът констатирал, че върху открити площи на производствената база били разположени без съгласието на синдика 120 бр. палети, заемащи общо 120 кв.м. открити площи. По този начин заетите с движими вещи на ответника сгради, части от сгради и открити площи са ползвани от него без основание за времето от 02.05.2017 г. до 18.03.2019 г., когато с постановление за възлагане № 5/18.03.2019 г., издадено по т.д. № 145/2013 г. на Окръжен съд Русе, цялата производствена база – поземления имот с построените в него производствени, складови и административни сгради, е продадена на трето лице. При въвеждането му във владение с Протокол № 1/16.04.2019 г. са констатирани отново заетите от ответното дружество сгради. За времето, през което „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност е било лишено от възможността да ползва собствените си имоти, същото има право на обезщетение за лишаването от ползването в размер на средния месечен наем за такъв вид имоти, изчислено от синдика в размер на 169185,40 лв. за периода 02.05.2017 г. – 18.03.2019 г., за която сума е предявен настоящият иск, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба са наведени следните възражения: оспорени са констатациите в протокола от 20.05.2017 г., в който не са индивидуализирани движимите вещи, в кои конкретно помещения са се намирали, били ли са собственост на ответника, тъй като там е имало вещи и на други юридически лица; със заповед на синдика от 19.12.2017 г. е бил забранен достъпа на ответника до недвижимия имот, както и изнасянето на движими вещи, поради което ответникът счита, че не е ползвал имотите, за да дължи обезщетение; излага довод, че ответникът е собственик на асфалтов път, подкранов асфалтов път, ограда бетонна, площадков водопровод и външен водопровод, площадкова канализация, слаботокови мрежи, на които са били разположени, ако е имало такива чували с пластмасови детайли;

5 оспорва се връчването на уведомление от 16.05.2017 г.

В допълнителната искова молба са изложени съображения, че заеманите площи от ответното дружество са установени от съставените протоколи от 20.05.2017 г. и от 16.04.2019 г., а твърдяните като закупени от ответното дружество асфалтов път, подкранов асфалтов път, ограда бетонна, площадков водопровод и външен водопровод, площадкова канализация, слаботокови мрежи не са придобити от него, тъй като при продажбата, извършена по реда на чл. 717ж ТЗ на купувача „Едисон“ ЕООД се възложени само движими вещи от масата на несъстоятелността, каквито сочените от него не представляват.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържат направените възражения.

С обжалваното решение първостепенният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, обсъдил е фактическият състав на този иск – наличие на договор за наем, прекратяването му, продължаваното ползване от имотите от страна на наемателя, при противопоставянето на наемодателя, приел е, че са налице предпоставките за заплащане на обезщетение, което е изчислил по реда на чл.