Решение № 7124 от 18.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7124 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110125265 по описа за 2022 година

Л. П. С. е предявила срещу Фирма /в несъстоятелсност/ положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се в г/административен адрес/, с площ 68 кв. м., при съседи: улица, зелена площ, вход „Б“, етажен коридор, апартамент № 14, заедно с мазе № 9, с площ от 2 кв. м., при съседи: мазе на апартамент № 14, коридор, зелена площ, както и съответните идеални части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който съгласно схема № ************08.10.2020 г., издадена от АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № **********/27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, намира се на етаж пет в сграда с идентификатор ***************, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***************, *****************, под обекта: *************, над обекта *************.

Ищецът твърди, че на 10.12.2002 г. с Фирма бил сключил договор в обикновена писмена форма за покупко-продажба на недвижим имот апартамент № 15, находящ се в г/административен адрес/, с идентификатор ****************. Посочва, че продажната цена е била 6000 лв., която цена е била заплатена на два пъти, като второто плащане е била на 09.01.2003 г., от която дата било предадено владението на процесния недвижим имот.

Посочва, че 09.01.2003 г. упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота, като имотът бил деклариран в общината на името на ищцата. Посочва, че през 2020 г. установила, че договорът от 10.12.2002 г. нямал вещно транслативен ефект и със заявление до областния управител 1 поискала да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост на процесния недвижим имот, като със заповед № ************/30.07.2021 г. на областния управител това било отказано. Излага твърдения, че Фирма /в несъстоятелсност/ били правоприемник на Фирма, което дружество било придобило собствеността на бл. 17. Твърди че, била придобила собствеността въз основа на давностно владение продължило повече от 10 години. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в която оспорва предявения иск. Посочва, че не била спазена нотариалната форма за действителност на сделката. Оспорват се представените доказателства за плащане на цената. Оспорва се ищцата да е упражнявала давностно владение върху процесния имот. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за покупко-продажба от 10.12.2002 г., сключен между Фирма в качеството на продавач и Л. П. С. като купувач, съгласно който продавачът се задължавал да прехвърли на купувача собствеността си върху следния недвижим имот: двустаен апартамент, находящ се в /административен адрес/. В чл. 2 от договора е предвидено, че цената, която купувачът следвало да плати била 6000 лв. с ДДС, като следвало да се направи авансова вноска в размер на 2400 лв. при сключване на настоящия договор, а остатъкът от договорената цена в размер на 3600 лв. следвало да се изплати в срок до 10.01.2003 г. Съгласно чл. 4 от договора собствеността на недвижимия имот преминавала върху купувача в момента на изплащане на последната дължима вноска.

По делото е представена квитанция към приходен касов ордер от 10.12.2002 г. издадена от Фирма за получена от Л. П. С. сума в размер на 2400 лв. с основание закупуване на апартамент бл. 17, /населено място/“.

Представен е и фискален бон от 10.12.2002 г. за сумата от 2400 лв.

По делото е представена квитанция към приходен касов ордер от 09.01.2003 г. издадена от Фирма за получена от Л. П. С. сума в размер на 3600 лв. с заплащане по договор за покупко-продажба от 10.12.2002 г, като е представен е и фискален бон от 09.01.2003 г. за сумата от 3600 лв.

Представена е схема на самостоятелен обект в сграда № ************ от 08.10.2020 г., с идентификатор ****************, с г/административен адрес/, ап. 15, предзначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент.

Представено е удостоверение издадено от Фирма /в несъстоятелсност/ по молба на ищцата , в качеството й на купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 10.12.2002 г. с Фирма, в 2 уверение на това, че апартамент № 15, находящ се в г/административен адрес/, който е предмет на договора и представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № **********/27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, намира се на етаж пет в сграда с идентификатор ************, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***************, *****************, под обекта:

*************, над обекта *************, е включен в масата на несъстоятелността на дружеството, което е правоприемник на Фирма.

Представена е молба-декларация от 19.08.2020 г., от Л. П. С. до нотариус, чрез кмет на район „Кремиковци“ за признаване правото на собственост върху процесния недвижим имот, като е представено удостоверение от 16.10.2020 г. от сектор „Общински имоти“ при район „Кремиковци“, с което се удостоверява, че процесния имот не бил актуван за държавен /общински/ и нямал държавен и общински характер.

По делото е представено удостоверение № ********** от 02.11.2020 г. от Областния управител на област София, в което е посочено, че по отношение на процесния имот нямал съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС, като същият представлявал част от имотите предмет на АДС № *******/21.01.1992 г. и № ****/27.05.1993 г. на ТОА „Кремиковци“.

По делото е приета преписка с вх. № **** г. областния управител на област София, от която е видно, че във връзка с подадено заявление от 01.04.2021 г. от ищцата с искане за деактуване на процесния имот е издадена заповед № ************ от 30.07.2021 г., с която е отказано да се отпише от актовите книги за държавна собственост процесния недвижим имот.

Представен е по делото акт за държавна собственост № ******* от 21.01.1992 г., съгласно който същият е съставен по отношение на жилищен блок № 17 със сто апартамента ведомствен на Фирма, като в акта е посочено, че бил предоставен за оперативно управление на държавна организация Фирма.

Представен е и акт за държавна собственост № **** от 27.05.1993 г., съгласно който същият е съставен по отношение на жилищен блок № 17 със сто апартамента ведомствен на Фирма, като в акта е посочено, че било отстъпено право на строеж на Фирма

Съгласно удостоверение от 21.01.1991 г. издадено по ф.д. № 15912/1990 г. по описа на СГС се установява, че на основание чл. 11, ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност с решение № 1 от 28.12.1990 г. по фирмено дело № 15912/1990 г. е вписал в регистъра за държавни и общински фирми и фирми на обществени организации Фирма.

Съгласно заповед № 192 от 16.11.1990 г. на министъра на икономиката и планирането е разпоредено образуване на фирма с държавно имущество с наименование Фирма, като Фирма поемал активите и пасивите на прекратената организация СУ „Заводски строежи“ – Кремиковци по баланса им към 30.09.1990 г., както и другите права и задължения.

Съгласно разпореждане № 39 на МС от 06.07.1991 г. е разпоредено 3 образуването на еднолично дружества с държавно имущество, като под номер 16 в списъка към решението е Фирма – Кремиковци.

По делото е представено решение по ф. д. № 3126 от 1992 г. по описа на СГС, съгласно което се регистрирала като еднолично дружество с ограничена отговорност – с държавно имущество с наименование Фирмас капитал шест милиона седемдесет и пет хиляди лева разпределение в 6075 дяла по 1000 лв., като Фирмапоемал всички активи и пасиви на държавната фирма Фирма – Ботунец.

Съгласно заповед № **** от 18.12.1995 г., на министъра на териториалното развитие и строителство е наредено преобразуването на Фирмаот еднолично дружество с ограничена отговорност в еднолично акционерно дружество с държавно имущество с наименование Фирма ЕАД, като капиталът на дружеството в размер на шестдесет и един милион седемдесет и пет хиляди лева се разпределял в 61487 поименни акции с номинална стойност по 1000 лв. всяка, като дружеството поемало активите и пасивите на Фирмапо баланс към 30.06.1995 г.

По делото е представено решение № 4 от 04.03.1996 г. по ф. д. № 3126 от 1992 г. по описа на СГС, съгласно което се вписвали преобразуване на еднолично ООД Фирма , в еднолично АД с държавно имущество с фирма Фирма ЕАД, като дружеството поемало активите и пасивите на Фирмапо баланс към 30.06.1995 г.

Представено е и решение № 14 от 14.03.2006 г. по ф. д. № 3126 от 1992 г. по описа на СГС, съгласно което е вписана промяна на наименованието на Фирма на Фирма.

Представени са и десет броя приходни ордери за платени задължения към Столична община по отношение на процесния имот от страна та ищцата за периода от 2008 г. до 2020 г.

От представеното удостоверение за съпруг/ и родствени връзки с изх. № ******* от 29.01.2024 г. от Столична община се установява, че Л. П. С. е разведена със син Д.Р. Х. роден през 2004 г., баща Петър Иванов Стойнев починал на 19.05.2016 г., и майка Надежда Рускова Илиева починала на 06.02.2016 г.

Като свидетел по делото е разпитван Р.Х., чийто показания настоящият състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същият се явява бивш съпруг на ищцата. Свидетелят посочва, че познава ищцата от 1996-1997 г. и бил живял с ищцата повече от 15 години, като първо живеели на семейни начела, след това сключили брак и след това се развели. Твърди, че бащата на ищцата през втората половина на 2002 г. предложил като служител на „Кремиковци “, че имало възможност да се закупи имот от ФирмаАД на преференциални условия. Ищцата закупила имот от Фирма, като за целта трябвало да плати сумата на две вноски, като договорът се сключил от ищцата, като баща й бил говорил с ръководството тя като негова дъщеря да придобие собствеността. Свидетелят твърди, че първото плащането било в размер на 2600 лв., от цялата сума 6000лв., първата вноска била платена от ищцата и нейния баща в края на 2002 г., а втората вноска се платила през 4 януари 2003 г. Свидетелят посочва, че лично присъствал на плащането на втората вноска, което станало в сградата на Фирма, която се намирала близо до община Ботунец, като ищцата получила квитанция за втората вноската, договор за покупко-продажба, както и ключовете от имота. Посочва, че след като получили ключовете се преместили след около 2-3 месеца след покупката и го направили годен за живеене, като до развода живели там, като разводът бил през 2007 г. Посочва, че след закупуването на имота бил направен основен ремонт, тъй като бил в лошо състояние, сменена била входната врата, ремонт на водопровода, подови покрития, изолация на апартамента. Ремонтните дейности били започнали един или два дни след подписването на договора. Посочва, че след развода ищцата заедно с тяхното дете останала да живее в имота, като след навършване на пълнолетие от детето ищцата се била преместила в апартамента на родителите й, което било станала преди 2-3 години. Посочва, че никой от Фирма не бил имал претенции към собствеността и тя чувствала жилището като свое. Посочва, че ищцата не била работила в Фирма, като нейния баща работел в „Кремиковци“, но не си спомнял в кой отдел. Посочва, че техния син бил роден през 2004 г.