Решение № 1597 от 28.11.2025, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1597

Габрово, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - III състав, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА ГИШИНА

При секретар РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ГИШИНА административно дело № 20257090700278 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Делото е образувано по жалба на О. Б. М. от гр. Севлиево против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, при допуснати нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, като е и нецелесъобразна. Навеждат се доводи за неправилно установена фактическа обстановка, като се отрича фактът на предоставяне на таксиметрови услуги; липса на констатации относно субективния елемент при извършване на вмененото деяние, размер на заплащането, маршрут и др., несъответствие в изписването на марката и модела на автомобила; липса на подпис и печат на оспорената заповед, наличие на текстове на английски език и създадено впечатление, че заповедта е издадена от 2 лица, като всичко гореизложено рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на оспорващия; нецелесъобразност поради противоречие с целта на ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. В жалбата се сочи, че макар и да не се явява лице с правен интерес, жалбоподателят оспорва в заповедта и по отношение на отнемането на предна регистрационна табела и свидетелство за регистрация, като се твърди, че се ограничават правата на трето лице – собственик на автомобила, като заповедта е връчена на жалбоподателя. Прави се искане за отмяна на заповедта. Заявява се претенция за присъждане на сторените по делото разноски.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са наложени следните принудителни административни мерки:

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил Дачия Лоджи от категория М1, собственост на Б. О. М. с посочен ЕГН, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца;

2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, предл. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление № ********* на водача О. Б. М., с посочен ЕГН и адрес, до отстранявате на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

По отношение на налагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил Дачия Лоджи от категория М1, собственост на Б. О. М. с посочен ЕГН, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца /т. 1 от заповедта/, оспорващият не е адресат на заповедта в тази ѝ част, като не е оправомощен да защитава частни интереси на трети лица, които са адресати на оспорената заповед в частта ѝ на т. 1. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, за която съдът следи служебно. Тя следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като доказателствената тежест се носи от оспорващия. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Интересът следва да е правен, личен и пряк. В настоящия случай жалбоподателят не е адресат на акта в горепосочената част на т. 1, нито ангажира доказателства за пряко и непосредствено засягане на негови права, свободи или законни интереси, като дори сам признава липсата на правен интерес. Изложените в жалбата обстоятелства не могат да обосноват извод за наличие на правен интерес от провеждане на производство по осъществяване на съдебен контрол върху акта в тази му част. По изложените съображения жалбата срещу процесната заповед в частта на наложената ПАМ по т. 1 от заповедта следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати в тази му част.

Видно от Разпореждане № 1055 от 01.08.2025 година /л. 30/ за разглеждане в открито съдебно заседание е допусната процесната жалба само в частта на наложената с процесната заповед ПАМ по т. 2, чийто адресат е жалбоподателят.

В открито съдебно заседание жалбоподателят О. Б. М. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа се жалбата, искането по същество и претенцията за разноски, за които се представя списък /л. 48/.

Ответната страна Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се явява лично в открито съдебно заседание, оспорва жалбата; в придружаващо преписката писмо се прави искане заповедта да бъде потвърдена и се заявява възражение за прекомерност на претендирания от оспорващата страна адвокатски хонорар /л. 15/.

Съдът намира жалбата в разгледаната в открито съдебно заседание част за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя О. Б. М. лично срещу подпис на 29.07.2025 година /л. 17 от делото/, а жалбата срещу заповедта е депозирана в съда на 30.07.2025 година /л. 1/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на жалбоподателя О. Б. М. е наложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, предл. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление № ********* на водача О. Б. М., с посочен ЕГН и адрес, до отстранявате на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че при извършена съвместна проверка на 25.07.2025 година от служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Габрово към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и на Сектор ИП при ОДМВР – Габрово, на посочена улица в гр. Севлиево, било установено, че жалбоподателят О. М. извършва с лек автомобил, подробно описан в заповедта, собственост на трето лице, нерегламентиран таксиметров превоз на пътник, индивидуализиран с три имена и ЕГН, срещу заплащане, без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници /установено от снети обяснения на пътника и водача/.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност. Принудителната административна мярка няма за елемент от фактическия състав вината – ирелевантно за нейната приложимост, и законосъобразност, е дали противоправното деяние е извършено виновно /умишлено или небрежно/, достатъчно е да е противоправно. Принудителната административна мярка се прилага не само за административни нарушения, но и при престъпления, граждански правонарушения, други противообществени прояви, предотвратяване или отстраняване на последици от събития.

По смисъла на чл. 106а от ЗАвтП принудителните административни мерки се налагат за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 106а от ЗАвтП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма нарушение на ЗАвтП.

За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя О. М., е съставен АУАН № 00317 от 25.07.2025 година /л. 18/, в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП.

От представената административна преписка се установява, че от пътника, превозван от жалбоподателя, са дадени писмени сведения /л. 19/, според които на 25.07.2025 година в 20:43 часа лицето се обадило на посочен в обяснението мобилен номер, за да си извика такси, дошъл автомобил Дачия с рег. № ЕВ8576, за да закара лицето до бензиностанция Ромпетрол и върне отново на посочен адрес в гр. Севлиево, за което лицето платило 8 лева, които му били поискани.

Писмени обяснения са снети и от жалбоподателя, който заявява, че по принцип работи като пекар; към 21:10 взел момиче и я върнал у тях, като управлявал лекия автомобил на баща си Дачия Лоджи с рег. № [рег. номер]; колата имала лепенки на Севлиево такси с № 32244, като жалбоподателят не знае кой ги е залепил, а колата не е оборудвана с радиостанция.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗАвтП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция. Ангажираните от жалбоподателя свидетелски показания на Д. Т., с която жалбоподателят съжителства, и Д. М., приятел на жалбоподателя, съдът не кредитира с доверие, тъй като намира, че поради посочените връзки с жалбоподателя, свидетелите са заинтересовани от изхода на делото, като поддържаната от тях версия, че жалбоподателят по молба на неустановен приятел закарал момичето, без да вземе пари за това, е създадена с цел да обслужи защитната версия на жалбоподателя, но не се подкрепя от нито едно друго доказателство. Следва да се посочи, че и двамата свидетели не са очевидци на извършената на жалбоподателя проверка.

В хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, като съгласно чл. 106а, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП налагането на ПАМ се осъществява от органите по контрол чрез отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.