Решение № 4787 от 27.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4787 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110111429 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1

ЗЗД.

Ищецът *** е предявил установителни искове против С. И. Б. ЕГН: ********** ***, общ. Столична, обл. София (столица) за главница от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. в размер на 3 263,81 лева /три хиляди двеста шестдесет и три лева и 81 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 04.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.12.2018г. до 21.10.2021 г. в размер на 468,61 лева /четиристотин шестдесет и осем лева и 61 стотинки/, главница от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 23,16 лева /двадесет и три лева и 16 стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 04.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.12.2018г. до 21.10.2021 г. в размер на 4,68 лева /четири лева и 68 стотинки/.

Ответникът, не е подал писмен отговор. Във възражението си сочи, че с решение на СРС е приела наследството на ***, след което неколкократно е ходила при ищеца, за открИ.не на партида за имота, което й било отказано, защото не само тя е наследник. Сочи, че ищецът начислява сума за 4 души, което е неверно.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че имотът е закупен от ***, който е починал на 8.4.2008г., като е оставил свои наследници по закон [1]преживяла съпруга С. Б.. В представеното по делото удостоверение за наследници, са вписани и *** и *** – деца на починалия преди *** брат ***.

По делото от третото лице – помагач са представени доказателства, от които е видно, 1 че дяловото разпределение е извършено въз основа на неосигурен достъп до имота за отчет.

От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че за период 2017-2020г., за имот е начислявана енергия за щранг – лира на база инсталирана мощност в размер 420,320В, умножена по МСРС, по една дялова единица.

Вещото лице сочи изчислените стойности. За ТЕ от сградната инсталация, начислената енергия за имота е начислявана въз основа пълен отопляем обем на имота от 143 куб.м.

Вещото лице – топлотехник сочи, че служебно начислената ТЕ за БГВ се изчислява от третото лице на база два броя потребители, при служебно определен разход от 140л/ денонощие. Доколкото на вещото лице не е представен документ за 2 броя потребители, вещото лице е изготвило преизчисление, като сочи, че количеството топла вода е завишено.

Изравнителната сметка е разделена – до 8.2017г. е на Цветан Балчев, от 9.2017г. до 4.2018г.

– на Цветан Балчев. СТЕ счита, че количеството вода е завишено с 1899,84 лева, доколкото е начислявана на база 2 броя потребители. В останалата част, дяловото разпределение е изготвено правилно, в съответствие с техническата част на Наредба № 16-334/2007г., включително в съотвествие с изменението от 2020г.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.не на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

По делото, от представените официални документи – нотариален акт и удостоверение за родствени връзки, е видно, че през 2003г. *** е придобил в собственост, по силата на договор за замяна, сключен с ***, правото на собственост върху топлоснабдения имот. *** е 2 починал през 2008г., към която дата е бил в граждански брак с ответницата С. Б.. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, към датата на открИ.не на наследството, братът на *** – Цветан Балчев е бил починал. Разпоредбата на чл.10 от Закона за наследството, починалите преди смъртта на наследодателя, негови братя и сестри, се заместват по право само от своите деца и внуци. Ето защо, наследници по заместване на ***, са неговите племенници *** и ***. Разпоредбата на чл.9 от Закона за наследството, предвижда наследяването на роднини по съребрена линия, заедно с преживелия съпруг. За целите на настоящото производство, и предвид липсата на оспорване на качеството на ответницата на клиент на ищеца, въпросът колко време е продължил бракът между *** и С.

Б., не е бил изследван. Разпоредбата предвижда, че когато бракът е продължил повече от 10 години, преживелият съпруг наследява 2/3 от наследството, а ако е по – малко от 10 години – ½ от наследството. Това обстоятелство следва да се съобрази от ищеца при бъдещи спорове с наследниците, относно правото им на собственост.

Видно е, че цялата начислена от ищеца ТЕ се претендира от ответницата, което е неправилно, с оглед горната констатация.

Отделно от това, по делото не са представени никакви доказателства първоначалният титуляр – ***, да е декларирал повече от един потребител за този имот. Следователно, третото лице не доказва основанието си да начисли служебно начислената ТЕ за БГВ на база два броя потребители, при служебно определен разход от 140л/ денонощие, поради което и начислената ТЕ за БГВ е завишена със сумата 1899,84 лева, за която дяловото разпределение е изготвено неправилно. Видно от таблица по т.4 към СТЕ, по прогнозни фактури, за период м.5.2017г.- м.4.2018г., ТЕ за сградна инсталация възлиза на сумата от 244,21 лева, за БГВ – на 699,86 лева, като след изготвяне на дяловото разпределение, начислените от ФДР суми възлизат на, съответно – сумата 127,30 лева за Те от сградна инсталация, сумата от 128,61 лева за отопление на имот и сумата 375,74 лева за БГВ.

Общо дължимата ТЕ за отоплителен сезон 2017-2018г. възлиза на 631,65 лева, при изчисляване на ТЕ върху един потребител, а не двама.

Видно от таблица по т.4 към СТЕ, по прогнозни фактури, за период м.5.2018г.м.4.2019г., ТЕ за сградна инсталация възлиза на сумата 281,50 лева, за БГВ – на 1146,24 лева, като след изготвяне на дяловото разпределение, начислените от ФДР суми възлизат на, съответно – сумата 150,76 лева за ТЕ от сградна инсталация, сумата от 154,95 лева за отопление на имот и сумата 409,19 лева за БГВ. Общо дължимата ТЕ за отоплителен сезон 2018-2019г. възлиза на 714,90 лева, при изчисляване на ТЕ върху един потребител, а не двама.

Видно от таблица по т.4 към СТЕ, по прогнозни фактури, за период м.5.2019г.м.4.2020г., ТЕ за сградна инсталация възлиза на сумата 287,19 лева, за БГВ – на 912,84лева, като след изготвяне на дяловото разпределение, начислените от ФДР суми възлизат на, съответно – сумата 59,26 лева за ТЕ от сградна инсталация, сумата от 111,31 лева за отопление на имот и сумата 409,19 лева за БГВ. Общо дължимата ТЕ за отоплителен сезон 2019-2020г. възлиза на 579,76 лева, при изчисляване на ТЕ върху един потребител, а не 3 двама.

. Общо дължимата ТЕ за трите отоплителни сезона възлиза на 631,65+714,90+579,76 лева – общо, сумата от 1926,31 лева, доколкото се изчислява въз основа на реалното потребление, изготвено от ФДР, при изчисляване на ТЕ върху един потребител, а не двама.

Върху тази главница, за целия исков период, дължимата лихва за забава възлиза на 276,57 лева, а не претендираните от ищеца 468,61 лева.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.

По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на ищеца е за главници по фактури от м.10.2018г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..

Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно, доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното отчитане на показанията. Следователно, ищецът доказва вземането си за сумата 23,16 лева главница за дялово разпределение и начислена лихва от 4,68 лева. Ответната страна е представила доказателства за плащане, както следва: сумата от 1305, 19 лева, платена на 8.7.2022г., като във фискалния бон е вписано, че се плаща сумата 242,53 лева от главницата, сумата от 473,29 лева мораторна лихва, сумата от 365,76 лева съдебни разноски, сумата 224,61 лева законна лихва. Във фискалния бон е вписано, че се плаща по съдебно дело.

На 15.8.2022г са извършени две плащания – на сумата от 60,17 лева, с която ищецът е 4 погасил вземане по фактура от 31.1.2007г., както и сумата 52,42 лева, с която е погасено вземане по фактура от 28.2.2007г. Видно от неоспореното от страните и прието от СРС, заключение на ССЕ, с плащанията на 8.7.2022г, ищецът е погасил именно посочените вземания във фискалния бон, с изключение на юрисконсултско възнаграждение от 50 лева, като счита за непогасена сумата от 3045,44 лева главница.