Решение № 4934 от 23.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8280/2023
- Вид
- Решение № 4934
- Подписан
- 23.08.2024
- В сила
- 23.08.2024
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Цветина Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 230, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4934 гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100508280 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20078841/12.02.2023 г., постановено по гр.д. № 19 197/2015 г. на СРС, ГО, 37 състав, е осъден ответникът Б. С. П. да заплати на ищеца „С.Д.“ АД на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 797,92 лв. - дължима съгласно чл. 3, ал. 2 от договор за наем от 12.10.2013 г. стойност на направени подобрения в имота, обект на договора, находящ се в гр. София, бул. „Цар Б. III“ **, магазин № 1, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 08.04.2015 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за сумата над 797,92 лв. до 865,92 лв. като погасен чрез възражение за прихващане със сумата от 68 лв. – дължима на осн. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за наем за периода 01.03.2015 г. - 07.03.2015 г. по посочения договор за наем, и за сумата над 865,92 лв. до пълния предявен размер от 1 633,42 лв. като неоснователен.
С решението по предявения насрещен иск от Б. С. П. против „С.Д.“ АД дружеството „С.Д.“ АД е осъдено да заплати на Б. С. П. на осн. чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД сумата от 5 985 лв. – обезщетение за вредите, причинени при ползването на отдадения под наем с договор от 12.10.2013 г. имот, находящ се в гр. София, бул. „Цар Б. III“ **, магазин № 1, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 03.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 25016384/13.04.2023 г. на „С.Д.“ АД / к а т о правоприемник на ищеца и ответник по насрещните искове „С.Д.“ ЕООД/ срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на 1 друго, с което:
Главният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД на въззивника „С.Д.“ АД като ищец да бъде уважен за горницата над 865,92 лв. до пълния предявен размер от 1 633,42 лв., като решението бъде отменено в тази отхвърлителна част;
Насрещният иск, предявен от Б. С. П. срещу въззивника „С.Д.“ АД като ответник, да бъде отхвърлен за горницата над 2 812 лв. до пълния предявен размер от 5 985 лв., като решението бъде отменено в тази част, а искът отхвърлен;
„С.Д.“ АД излага в жалбата, че със съгласие на ответника по главния иск – наемодателя, в отдаденото под наем помещение магазин, който да се използва от въззивника за офис, въззивникът е поставил мокет. Поради липсата на конкретно посочен в договора начин на поставяне на мокета, то въззивникът – наемател поставил мокета чрез залепването му върху съществуващата подова настилка, а именно върху гранитогрес. Сочи се във въззивната жалба, че по силата на чл. 3, ал. 2 от договора за наем наемодателят се е съгласил с поставянето на този мокет на стойност от 767,50 лв., който да бъде заплатен като подобрение след прекратяване на договора. Излага се в жалбата, че неправилно главният иск за стойността на подобренията в имота е бил отхвърлен за горницата над 865,92 лв. до пълния предявен размер от 1 633,42 лв. или за сумата от 767,50 лв. - стойност на мокета, поради това че същият е наличен в имота след прекратяване на договора за наем и остава в полза на наемодателя /ответник по главния иск/. Въззивникът наемател оспорва към момента на прекратяване на договора на 07.03.2015 г. мокетът да е бил влажен и мухлясал. Оспорва като наемател да е отговорен за състоянието на мокета. Сочи, че от показанията на свид. Л. не се установявала пълната негодност на мокета, както е прието в решението, а единствено леко замърсяване до вратата, което представлявало обичайно овехтяване на мокета от обикновеното ползване на вещта. Също така СТЕ относно състоянието на мокета била изготвена две години след прекратяване на договора. Въззивникът наемател твърди, че дори да се приеме, че мокетът към момента на изготвяне на СТЕ е бил мухлясал, то това се дължало на поведението на наемодателя след момента на прекратяване на договора на 07.03.2015 г.
Решението се обжалва от наемателя „С.Д.“ АД и в частта, с която насрещният иск на наемодателя срещу наемателя с пр. осн. чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вредите по наетата вещ е уважен за горницата над 2 812 лв. до пълния предявен размер от 5 985 лв. В тази част решението се обжалва относно приетите в решението СМР, необходими за премахване на процесния мокет, обработка на пода и стените на наетото помещение с препарати против мухъл, полагане на нова гипсова мазилка по стени и таван и възстановяване на гранитогреса, за който ответникът – наемодател е претендирал, че би се увредил при премахване на мухлясалия мокет, направо залепен върху плочките. Въззивникът наемател обжалва решението относно насрещния иск относно избрани от него СМР, предмет на насрещния иск. В тази връзка въззивникът – наемател излага на първо място, че наетата вещ – магазин № 1, не е била изначално годна да се ползва за посоченото в договора предназначение – за офис, понеже строителството е лошо, хидроизолацията е лоша и освен това не са предвидени достатъчно отваряеми прозорци. В тази връзка сочи, че макар да е сключил договора за наем именно за тази вещ, то тя е негодна да се ползва за посоченото в договора предназначение – за офис. На второ място, оспорва вещта да му е била предадена в надлежно състояние; оспорва поведението му като наемател да е в причинна връзка с появата на мухъла – той бил установен още през 2
2014 г. според показанията на свид. Бакърджиев. На трето място, поради липсата на конкретни уговорки в договора, то наемодателят и ищец по насрещния иск по чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се бил съгласил да се постави мокет и то направо върху съществуващата настилка – гранитогрес, поради което наемателят въззивник не дължи обезщетение по горепосочените пера.
Въззиваемият Б. С. П. оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Сочи, че поставеният от наемателя мокет е мухлясал и неизползваем; залепването на мокета направо върху плочките има за резултат тяхното увреждане при премахване на мокета. Също така поради непроветряване на помещението от наемателя въззивник мухълът се разпрострял по целия имот вкл. стените и тавана.
Оспорва да е дал съгласие след прекратяване на договора за наем в обекта да съществува мокет в подобно окаяно състояние. Излага, че не предназначението на обекта е станало причина за появата на мухъла, а начина на използване от наемателя.
Сочи и че на 27.04.2023 г. - след постановяване на първоинстанционното съдебно решение, ищецът и въззивник „С.Д.“ АД е заплатил на ответника и въззиваем сумите по решението, след извършено прихващане.
В съдебно заседание от 08.02.2024 г. въззивникът „С.Д.“ АД сочи, че действително е заплатил дължимите от него суми по решението след извършено прихващане с присъдените в негова полза суми, но поддържа въззивната жалба.
Плащането било извършено с цел предотвратяване нарастването на дължимата законна лихва. Въззивникът обаче обжалва решението като неправилно в сочените части.
Подадена е и частна жалба вх. № 250257/02/22.06.2023 г. от „С.Д.“ АД / като правоприемник на ищеца и ответник по насрещните искове „С.Д.“ ЕООД/ срещу определение № 20093188/07.06.2023 г. С това определение е оставена без уважение молба вх. № 25016089/12.04.2023 г. на „С.Д.“ АД за изменение на решението в частта относно разноските, като: 1/ му бъдат присъдени разноски на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК във връзка с частично прекратяване на делото поради оттегляне частично на насрещния иск от ищеца Б. С. П.; 2/ разноските в полза на Б. С. П., платими от „С.Д.“ АД по насрещния иск, бъдат намалени от 1 304,50 лв. на 1 168,53 лв. във връзка с частичното оттегляне на насрещния иск в с.з. от 09.06.2017 г.
С отговор от 11.07.2023 г. насрещната страна оспорва частната жалба. Оспорва във връзка с насрещния иск ответника по него и сега въззивник „С.Д.“ АД да е сторил разноски от 850 лв. – адвокатски хонорар. На второ място сочи, че сроковете по чл. 248 ГПК във връзка с прекратителното определение по чл. 214 ГПК са изтекли.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
Неоснователни са възраженията на въззиваемия Б. С. П. относно процесуалната легитимация на въззивника „С.Д.“ АД. Видно от справка в ТР е налице 3 правоприемство при ищеца „С.Д.“ АД. На 06.01.2022 г. или след даване ход на устните състезания в производството пред районния съд първоначалният ищец и ответник по насрещния иск „С.Д.“ ЕООД се преобразувало в „С.Д.“ АД. „С.Д.“ АД е подало въззивната и частната жалба. Същите са подадени от легитимирано лице и се поддържат, като за жалбоподателя „С.Д.“ АД съществува интерес от подаване на въззивната и частната жалба.
На второ място, на осн. чл. 266 ГПК в хода на въззивното производство са приети нововъзникнали писмени доказателства, а именно и-мейл от 03.04.2023 г. и платежно нареждане от 27.04.2023 г., видно от които след даване ход на устните състезания в производството пред районния съд и след подаване на въззивната жалба въззивникът „С.Д.“ АД е заплатил задълженията си по първоинстанционното решение след приспадане на дължимите нему суми. Според изрично изявление от съдебно заседание от 08.02.2024 г. въззивникът „С.Д.“ АД поддържа жалбите. Плащането било извършено с цел предотвратяване нарастването на дължимата законна лихва. За въззивника „С.Д.“ АД съществува интерес от подаване и поддържане на въззивната жалба против решението, понеже той оспорва решението като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
По доводите за неправилност на решението в обжалваните части въззивният съд намира следното.
Между страните не е било спорно, отделено е като безспорно с приетия без възражения доклад по делото, а и в този смисъл са изявленията във въззивната жалба и отговора, че между ищеца /сега въззивник/ „С.Д.“ АД и ответника Б. С. П. е сключен договор за наем от 12.10.2013 г., по силата на който на наемателя „С.Д.“ АД е предоставен за ползване собствения на наемодателя Б. С. П. магазин № 1 в гр.
София, бул. „Цар Б. III“ **.
Според посоченото в договора – чл. 1, ал. 4 от него, то магазинът се отдава под наем, за да бъде използван от ищеца като офис. С приемо – предавателен протокол от 12.10.2013 г. на наемателя е предаден за временно ползване магазинът, като в протокола е отбелязано, че имотът се предава с намиращото се в него оборудване – тоалетна, мивка и смесител, както и осветителни тела. В протокола не е отбелязано състоянието на имота да не отговоря на ползването, за което е нает. Напротив, сключвайки договора ищецът се е съгласил да използва магазина срещу месечна наемна цена като офис, като приел, че имотът е в добро състояние и ще му служи за офис. В офиса наемателят е разположил работеща техника и е имало и служители.
В протокола за предаване на имота не е посочено наемателят да е направил възражения по чл. 230, ал. 2 ЗЗД за поправяне на вещта или за намаляване на наемната цена. Напротив, наемната цена е авансирана за една година. По делото не се твърди да са правени каквито и да било възражения относно недостатъци или друго; не се установява ищецът – наемател да е правил възражения за недостатъци на вещта, опасни за здравето на работниците – наетото помещение се е използвало като офис.
Действително в отговора на насрещния иск наемателят „С.Д.“ АД твърди, че само шест месеца след сключване на договора, а именно през 2014 г., в помещението се появил мухъл вследствие на влагата. Възражението му обаче е такова за неизпълнение на задължението на наемодателя по чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора за наем.