Решение № 19528 от 18.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19528 гр. София, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. И. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110155735 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗК „Л.И.” АД против ЗЕАД „Б.В.И.Г.", с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл.411 от КЗ за заплащане на сумата от 460.55 лева представляваща регресно вземане за платено обезщетение по щета № ******************-*****, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считаното от датата на исковата молба – 19.12.2025 г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 170.64 лева за периода от 10.02.2023 г. до 11.12.2025г.

Ищецът ЗК „Л.И.” АД твърди, че на 08.05.2022г., около 10:40 часа, в гр. Р, на паркинг на магазин „М" водачът на лек автомобил марка „П“, модел „***", с рег. № ** ****** при излизане от паркинг реализира пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „А“, модел „**", с рег. № ******, собственост на П.И.С.. От транспортния инцидент били причинени щети на лек автомобил марка „А“, модел „**", с рег. № ******. За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил изготвен Двустранен констативен протокол за ПТП, от който ставало ясно, че водачът на лек автомобил марка „П“, модел „***", с рег. № ** ****** бил виновен за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Към датата на събитието лек автомобил марка „А“, модел „**", с рег. № ****** бил застрахован по застраховка „Каско" в ЗК „Л.И." АД, застрахователна полица № ***********, със срок на валидност от 23.08.2021 г. до 22.08.2022г. На основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закона за задълженията и договорите за ЗК „Л.И.” АД възниква правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 170.64 лева за периода от 10.02.2023г. до 11.12.2025г. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на другия участник в процесното ПТП е застрахована при ответника, който, след отправена покана за заплащане на платеното обезщетение, не 1 заплатил претендираната сума. Поради това ищецът претендира заплащане на обезщетение в размер на 460.55 лева представляваща застрахователно обезщетение, доколкото за причинените вреди отговоря другият участник в процесното ПТП (и съответно застрахователят на гражданската му отговорност), както и мораторна лихва върху главницата в размер на 170.64 лева за периода от 10.02.2023г. до 11.12.2025г. Претендира разноски.

Ответникът ЗЕАД „Б.В.И.Г." в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Оспорва механизмът на ПТП, вината, както и всички обстоятелства по настъпване на ПТП. Оспорва иска по основание и размер. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл.411 от КЗ.

Предмет на производството е иск с правна квалификация чл.411 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по договор за имуществено застраховане встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест за установяване на всички елементи от горния фактически състав в условията на пълно и главно доказване, с изключение на онези факти, за които е предвидена законова презумпция, а именно наличието на вина у причинителя на вредата /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.

В тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже правоизключващите, правонамаляващите и правопогасяващите си възражения, в това число, да проведе обратно доказване /което винаги трябва да е пълно/ досежно ползващата ищеца оборима презумпция 2 за вината на делинквента.

По делото не е спорно, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „П“, модел „***", с рег. № ** ****** е била застрахована при ответника, както и, че за определяне на размера на застрахователното събитие ищецът е направил ликвидационни разходи в размер на 20 лв. да обработване на щетата.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с процесното ПТП е била образувана застрахователна преписка по щета № по щета № *********-*********-***** при ищеца. Застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото застрахователна полица е видно, че при включена рискова клауза "Каско", както е в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща обезщетение.

От свидетелските показания на свидетелите Д. А. и А. М. безпротиворечиво се установява механизмът на настъпване на пътното произшествие, което се случило на паркинг пред един магазин. Свидетелят Д. А. управлявал лек автомобил марка „А“, модел „**", с рег. № ******, който непосредствено след събитието продал. Другият водач А. М. управлявал лек автомобил марка „П“, модел „***", с рег. № ** ****** и при излизане на заден ход от паркинга по негова вина ударил движещия се лек автомобил марка „А“, модел „**", с рег. № ******. Съставили ДКППТП и той признал вината си.

Изнесеният от свидетелите механизъм на настъпване на ПТП съответства на Протокола за ПТП от 08.05.2022 г. посочените като настъпили щети по автомобила – като вид и локализация, както и като начин на причиняване – на данните от приетите по делото опис-заключение, както и от приложения снимков материал.

С поведението си свидетелят А. М. е допуснал нарушение на чл.25 от ЗДвП, който предвижда водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и на чл.40 от ЗДвП, който повелява преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

Съдът, при преценка на заключението на изслушаната съдебно - автотехническа експертиза, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като 3 е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установяват обстоятелства от които да се направи извод, че вещото лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор. От изслушаната по делото заключение на допуснатата съдебно автотехническа експертиза се установява, че на 08.05.2022 г. в гр. Р е настъпило застрахователно събитие с участието на лек автомобил „П ***", с рег. № ********* и лек автомобил „А **", с рег. № **********. За събитието е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП (лист №6 от делото) от 08.05.2022 г. Обстоятелствата и причините, при които е настъпило произшествието, отразени в Двустранен констативен протокол за ПТП и Уведомление за настъпило застрахователно събитие (лист №6 от делото - задна част), са следните: На 08.05.2022 г., гр. Р, около 10:40 часа, на паркинга на магазин „М“, водачът на лек автомобил „П ***", с рег. № ******** предприема маневра за излизане от паркомясто, вследствие на което настъпва съприкосновение с движещия се от дясно наляво, лек автомобил „А **“, с рег. № **********. От така представените механизми на ПТП в отговора на първа задача, сравнението на щетите в Описа на застрахователя и отразените в Двустранен констативен протокол за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек автомобил „А **“, с рег. № **********, се намират в причинно – следствена връзка с настъпилото на 08.05.2022 г. произшествие в гр. Р. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „А **“, с рег. № **********, изчислена на база средни пазарни цени, към датата на застрахователното събитие е 1286,16 лв. с ДДС или 657,60 евро.

За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. Размерът на причинените вреди се установява от изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, 4 което съдът изцяло кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Вещото лице е посочило, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, към датата на ПТП е в размер н**57,60 €, поради което искът подлежи на уважаване в цялост.