Определение № 888 от 19.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 888 гр. София, 19.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002901885 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД със седалище в гр. София - чрез процесуален пълномощник юрисконсулт, срещу решение № 50 от 06.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 494/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 79 от 04.05.2023 г. по гр. д. № 332/2022 г. на Окръжен съд - Габрово дружеството - касатор е осъдено да заплати на основание чл. 432 КЗ на Д. А. Й. допълнително обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 19.04.2022 г., в размер на 10 000 лв. (разлика над присъдените от първоинстанционния съд 25 000 лв. до определените като дължими от въззивния съд 35 000 лв.), ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. до окончателното плащане и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.

В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, като се прави искане за неговата отмяна и за отхвърляне на иска в уважената от въззивната инстанция част, евентуално - за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и необосновано е завишил обезщетението за неимуществени вреди над сумата 25 000 лв., което не е съобразено с характера 1 и степента на получените от ищеца увреждания, с интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, с отсъствието на категорични доказателства за преживени от ищеца психични травми по повод на инцидента, с икономическите условия и с жизнения стандарт в страната по време на настъпване на вредите. Позовава се и на допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на всестранна и обективна оценка на събраните доказателства и в кредитиране на показания на заинтересовани свидетели.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото и че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с посочена практика на ВКС по чл.290 ГПК, а също и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „1. Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП; 2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях; 3. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено - икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението“. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация Д. А. Й., представляван от процесуален пълномощник адвокат, изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

2

В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК е подадена насрещна касационна жалба от ответника по касация Д. А. Й. срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението по гр. д. № 332/2022 г. на Окръжен съд - Габрово в частта за отхвърляне на предявения срещу „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД пряк иск с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над сумата 35 000 лв. до претендираните с исковата молба 65 000 лв. (част от вземане с общ размер 100 000 лв.). В жалбата се сочат основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и по изложени в нея съображения се иска отмяна на решението и уважаване на исковата претенция в пълен размер с присъждане на разноски. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК, обосновани в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Касаторът „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД не е заявил становище по насрещната касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба на „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Велико Търново е съобразил, че първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която ответникът „ЗАД ДаллБогг : Живот и здраве“ АД е осъден на основание чл. 432 КЗ да заплати на ищеца Д. Й. обезщетение в размер на 25 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 19.04.2022 г. по вина на водач на превозно средство със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Във въззивното производство спорът между страните се е свел до справедливия размер на дължимото от ответника - застраховател обезщетение и до приноса на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, определен от първоинстанционния съд в размер на 50 %.

Въззивният съд е обсъдил заключенията на назначените от първоинстанционния съд съдебни експертизи - автотехническа и медицинска.

От заключенията на автотехническата експертиза съдът е приел за доказано, че произшествието е настъпило поради превишена скорост от страна на 3 застрахования в ответното дружество водач и несвоевременно възприемане или заобикаляне на пострадалия пешеходец (ищецът Д. Й.), както и че пешеходецът е имал възможност да предотврати произшествието при изчакване на преминаващия автомобил. Въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза въззивният съд е счел за установено, че в резултат на произшествието ищецът е получил счупване на дясната раменна кост, частично изкълчване на ставата между дясна ключица и раменна става, счупване на външна горна част на големия пищял на дясна подбедрица, травми на меките тъкани на лицето и дланите; Нараняванията са наложили две оперативни интервенции с поставяне на метална остеосинтеза на дясната раменна кост, с оздравителен период 3-4 месеца, и поставяне на метална остеосинтеза на горна част на големия пищял на дясна подбедрица, с оздравителен период 4-6 месеца. По време на извършения преглед за целите на експертизата вещото лице е констатирало, че ищецът има белези на дясната мишница и на дясната подбедрица, които не представляват тежък козметичен дефект, но са довели до невъзможност за вдигане на ръката до нивото на раменния пояс, а също и до изтръпване на трети и четвърти пръст на дясната ръка, като е нарушена и сетивността на кожата на пръстите; Увреденият при инцидента десен долен крайник се движи в пълен обем, с лека ротация на дясното стъпало; По отношение на травмата на раменната кост има известно възстановяване, няма влошаване на състоянието по повод травмата на нерва.

Като относими към спорните факти по делото въззивният съд е преценил показанията на разпитания по делото свидетел А. П., очевидец на инцидента, който е обяснил, че произшествието е станало на прав участък, на който няма пешеходна пътека, в светлата част на денонощието, при мокра пътна обстановка. Съобразени са и показанията на свидетелите Й. (син на ищеца) и К. (познат на ищеца), които са изяснили, че непосредствено след инцидента ищецът е бил приет за лечение в болнично заведение и е имал нужда от постоянни грижи, не е можел да се обслужва сам, имал е загуба на памет, изпитвал е силен дискомфорт от позицията, в която е лежал на болничното легло, а в резултат на залежаването е получил рана на петата на левия крак, която наложила лечение поради настъпила инфекция; След като бил изписан от лечебното заведение, ищецът също се нуждаел от ежедневни грижи и помощ, продължил да използва бастун.

След съвкупна преценка на събраните в хода на делото доказателства 4 въззивният съд е формирал извод, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, което ищецът има право да получи като паричен еквивалент на претърпените по повод на произшествието неимуществени вреди, съобразно критериите в ППВС № 4/68 г., възлиза на 50 000 лв. Размерът на обезщетението е мотивиран с характера на увреждащото събитие, с естеството на увреденото благо - телесната неприкосновеност на пострадалия, с тежестта на увреждането, с претърпените по повод на него болки, страдания и неудобства, както и с възрастта на ищеца към момента на настъпване на вредите - 78 години. Въззивният съд е посочил, че при определяне на обезщетението са взети предвид и обществено - икономическите условия в страната към датата на увреждащото произшествие.

При разрешаване на спора за принос на пострадалия ищец въззивният съд е изходил от установените по делото факти, че ищецът е пресякъл пътното платно на необозначено с пешеходна пътека място, без да се съобрази с приближаващите пътни превозни средства, и е приел, че с това поведение е нарушена разпоредбата на чл. 113 ЗДвП. Изразил е виждане, че преценено в контекста на обстоятелството, че инцидентът е настъпил на прав участък и при добра видимост за водача на автомобила, поведението на ищеца е допринесло за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат в степен 30 %. В зависимост от така определения принос въззивният съд се е произнесъл, че дължимото от ответника обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД съразмерно на приноса - с 30 %, и като краен резултат ищецът да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000 лв.

В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е присъдил на ищеца допълнително обезщетение в размер на 10 000 лв. (общо 35 000 лв.), ведно със законните последици от това, като е потвърдил решението в останалата обжалвана от ищеца част за отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ до предявения частичен размер от 65 000 лв.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от ответника - касатор основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение.

Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с което 5 касаторът е обосновал искането си за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не кореспондира с мотивите към обжалваното решение. Въззивният съд е бил сезиран с иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП. За да се произнесе по размера на дължимото обезщетение, съдът е съобразил критериите, които според Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС имат значение за прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за определяне на възможно най-точния паричен еквивалент на понесените неимуществени вреди. Икономическите параметри от загубата на работоспособност биха били от значение при разглеждане на искова претенция за обезщетяване на имуществени вреди, а доколкото не е бил сезиран с такава претенция, въззивният съд не ги е обсъждал и не е формирал решаващи изводи относно тяхното значение за размера на претендираното с иска по чл. 432 КЗ обезщетение. Съобразяването на икономическите параметри от загуба на работоспособност при определяне на обезщетение за неимуществени вреди не е изведено като изискване в задължителната практика на ВС и ВКС и в константната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, с оглед на което по отношение на обсъждания въпрос не е изпълнено и специфичното за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнително изискване.