Определение № 4721 от 21.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4721 гр. София, 21.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20248002104334 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на В. К. К. и А. И. П., както и на С. И. Б. срещу въззивно решение № 256 от 20.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 167/2024 г. на Пернишкия окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 144 от 12.07.2023 г. по гр. д. № 208/2022 г. на Радомирския районен съд в частта, с която по предявените от К. А. К. и П. Г. К. против касаторите искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство и давностно владение на неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на [населено място] село, [община], област П., махала „Д.“, с площ от 542 кв. м, съставляващ имот с проектен пл. № * по представеното геодезическо заснемане на имота, при посочени граници, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 84/2021 г., с който ответницата В. К. К. е призната за собственик на имота на основание давностно владение.

След частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, ищците са осъдени да заплатят на основание чл. 72 ЗС на С. И. Б. сумата 1100 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в процесния имот, като за разликата до пълния предявен размер от 8000 лв. искът е отхвърлен. Въззивният съд е обезсилил решение № 144 от 12.07.2023 г. по гр. д. № 208/2022 г. на Радомирския районен съд в частта, в която съдът е признал на основание чл. 72, ал. 3 ЗС на С. И. Б. право на задържане на имота и е оставил възражението му без разглеждане.

1

По делото е прието за установено, че ищците в първоинстанционното производство К. К. и П. К. са преки низходящи на Г. Б. К., починал на 23.02.2018 г. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 55/2016 г., придобит по покупко-продажба и давностно владение, същият е признат за собственик на неурегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на [населено място] село, [община], област П., в махала „Д.“, с площ от 2365 кв. м, при посочени граници, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв. м и две стопански сгради. Ищците са изложили твърдение, че наследодателят им е бил собственик на основание наследствено правоприемство и давностно владение, продължило повече от 30 г., и на процесния имот, на който ответницата В. К. К. е призната за собственик на основание давностно владение с нот. акт № 84/09.09.2021 г. Съгласно заключението на приетата във въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза двата имота не са идентични. С договор за покупкопродажба, обективиран в нот. акт № 137/03.11.2021 г., В. К. е продала процесния имот на А.

И. П., който от своя страна го е продал на С. И. Б. (нот. акт № 57/01.03.2022 г.). От показанията на разпитаните свидетели е установено, че процесният имот е ползван от Г. К. и впоследствие от сина му П. К., като в него те са паркирали автомобилите си. Ответницата В.

К. К. е придобила съседен имот преди по-малко от десет години, след което е започнала да почиства и процесния имот. Същият е ограден от ответника С. Б. през 2022 г., като осъществяваното от ответниците владение върху имота общо е за период, по-малък от десет години.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищците са доказали, че същите са собственици на процесния имот на твърдяното от тях основание – наследствено правоприемство и давностно владение. Процесният имот е бил ползван от общия наследодател на ищците Г. К., като след смъртта му ползването е продължено от неговия син П. К.. Ангажираните от страна на ответницата В. К. К., както и от последващите приобретатели писмени и гласни доказателства не установяват непрекъснато владение в продължение на десет години на първата или на пет години по отношение на вторите, респ. общо в продължение на десет години. С оглед на това е обоснован извод за основателност на предявения иск за собственост.

По предявения иск за подобрения и искането за признаване на право на задържане по чл. 72 ал. 3 ЗС, съдът е приел, че съществуването на правото на задържане е обусловено от наличието на непогасено вземане за подобрения или разноски и последиците от упражняването му са две - отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на цялото съдебно признато вземане и дава привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД за предпочтително удовлетворяване от стойността на задържаната вещ. След като възражението за подобрения и свързаното с него право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС е акцесорно, обезпечително право, чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта, като при основателност съдът постановява условен диспозитив, с който осъжда задържащия да предаде имота на собственика, след като собственикът му заплати конкретно посочена сума за необходими разноски или подобрения, то същото може да бъде предявено само като защитно средство по иск за предаване владението на съответната вещ.

2

Правото на задържане отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на съответните разноски за вещта, съответно правен интерес от предявяване на възражение за задържане е налице само по предявен осъдителен иск за връщане на тази вещ.

Доколкото обаче в настоящия случай е предявен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК, релевираното искане за задържане е недопустимо. По отношение на искането за присъждане на извършените от страна на С. Б. подобрения в процесния имот съдът е посочил, че същото е основателно за сумата от 1110 лв. – стойността на направеното подравняване и почистване на имота с багер и извозване на боклук.

Оградата е поставена без строително разрешение и реално пречи на установените по делото собственици на имота. С оглед на това съдът е приел, че на ищците не следва да се вмени заплащане на обект, който им пречи на ползването на имота и следва да бъде премахнат, тоест веднъж да заплатят за поставянето му, а впоследствие да заплащат и неговото премахване.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите В. К. К. и А. И. П. се посочва, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, както и следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, като посочи фактите, които се установяват с тях, респ. не се установяват твърдените от страните такива; 2. Следва ли в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума ищците, позоваващи се на давностно владение като правопораждащ факт за собствеността върху недвижим имот, да конкретизират периода на фактическото упражняване на владението; 3. Следва ли докладът по чл. 146 ГПК да съдържа посочване на обстоятелства, от които произтичат правата и възраженията на ответника, като в случай на пропуск на такова посочване, дължи ли въззивният съд допълване на доклада по делото, в случай че предявеното от ответника възражение не е включено в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146, ал. 1 ГПК; 4. Може ли да се приеме, че е доказано правото на собственост, основано на давностно владение, в случай че в съдебното производство не е установена идентичност между имота, върху който се твърди, че е установено владението, и процесния имот; 5. При извършване на преценка дали е осъществен обективният елемент на владението, трябва ли съдът да изследва установения начален момент на фактическата власт и трябва ли този начален момент да бъде посочен в мотивите на решението; 6. При осъществен фактически състав по чл. 79, ал. 1 ЗС само по отношение на един от владелците, правото на собственост придобива ли се и от останалите съвладелци, по отношение на които не са установени предпоставките за придобиване правото на собственост по давност. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът С. И. Б. сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал.

1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат 3 изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, както и следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, като посочи фактите, които се установяват с тях, респ. не се установяват твърдените от страните такива; Следва ли изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора, да съответстват на събраните по делото доказателства; 2. Следва ли докладът по чл. 146 ГПК да съдържа посочване на обстоятелства, от които произтичат правата и възраженията на ответника, като в случай на пропуск на такова посочване, дължи ли въззивният съд допълване на доклада по делото, в случай че предявеното от ответника възражение не е включено в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146, ал. 1 ГПК; Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 и т. 5 ГПК; 3. При предявен положителен установителен иск по чл.

124, ал. 1 ГПК, чия е доказателствената тежест за установяване правото на собственост, ако ответникът се легитимира с констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК;

Какъв вид доказване следва страните да проведат в случай на предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в случай че ответникът се легитимира с констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК; 4. Неправилно ли е решението на съда, с което той се е произнесъл по ненаведени от страна по делото факти, твърдения и възражения, или е приел за установени обстоятелства, различни от тези, за които между страните не съществува спор;

Нарушава ли съдът принципите па равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са твърдени от страна в процеса; 5. Следва ли в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума ищците, позоваващи се на давностно владение, като правопораждащ факт за собствеността върху недвижим имот, да конкретизират периода на фактическото упражняване на владението; 6. Дължат ли се на добросъвестен владелец подобренията за строеж, който не подлежи на премахване и установените собственици не са заявили, че им създава пречки при упражняването на правото им на собственост; 7. Може ли да се приеме, че е доказано правото на собственост, основано на давностно владение, в случай че в съдебното производство не е установена идентичност между имота, върху който се твърди, че е установено владението и процесиия имот; 8. При извършване на преценка дали е осъществен обективният елемент на владението, трябва ли съдът да изследва установения начален момент на фактическата власт и трябва ли този начален момент да бъде посочен в мотивите на решението; 9. При установителен иск, предявен от двама ищци с предмет право на собственост върху недвижим имот, придобито на основание давностно владение, следва ли за всеки от ищците да са налице и всички елементите от фактическия състав, свързани с придобиване на собствеността по давност. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.