Решение № 8301 от 05.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8301 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20221110123369 по описа за 2022 година

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. 51, ал.

1 Закон за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ и чл. 86 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. София, бул. „АС“ № 118 твърди, че по ч. гр. д. № 51564/2020 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Н. Н. Б. за сума в размер на 509,68 лв., представляваща незаплатени разходи за поддържане на етажната собственост за ап. 9 за периода 01.08.2019 г. – 11.10.2020 г., ведно със законната лихва от 22.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и за сума в размер на 13,05 лв. лихва за забава за периода 01.09.2019 г. – 11.10.2020 г. Поддържа, че вземането произтича от решения на Общото събрание /ОС/ на Етажната собственост /ЕС/, а именно: решение от 30.01.2017 г. за цялостно реновиране на общите части в сградата, решение от 17.09.2020 г., с което сумата за боядисване на общите части — стълби и площадки — е разпределена между собствениците съразмерно на идеалните им части, като за ап. 9 е начислена сума в размер на 301,68 лв. по решение на ОС на ЕС от 28.06.2016 г., във връзка с предходно решение от 01.05.2015 г., за месечна вноска от 5 лв. за всеки обект за „Професионален домоуправител“, по което за ап. 9 се претендират 65 лв., както и решение от 15.02.2018 г., с което е определена месечна такса „Текуща поддръжка“ от 6 лв. на месец, като за ап. 9 се претендират 78 лв. ищецът Сочи, че ответникът е бил многократно канен да изпълни задълженията си, но не е погасил дължимите суми.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 509,68 лв., представляваща обща сума, сборувана от задължения за професионален домоуправител, текуща поддръжка и сума за боядисване на общите части в конкретен размер от 301,68 лв., представляваща незаплатени разходи към етажната собственост за собствения му ап. 9 за периода 01.08.2019 г. – 11.10.2020 г., заедно със законната лихва от 22.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 13,05 лв. обезщетение за забава, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.06.2021 г. по ч. гр. дело № 51564/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 142 състав. Претендира разноски.

Ответникът Н. Н. Б. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Навежда възражения за липса на надлежна активна процесуална легитимация и представителна власт, 1 за това, че към датата на вземане на решението за боядисване вече не е бил собственик на ап. 9, както и за недоказаност на размера на претендираните суми. Сочи, че ответникът е прехвърлил собствеността върху ап. 9 на 31.08.2020 г., а решението за индивидуализиране на сумата за боядисване е от 17.09.2020 г. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По отношение възражението за недопустимост на производството.

Установява се, че ищец по делото е Етажната собственост на ***, а не търговците „Триумф Консулт 2000“ ЕООД или „Дом Мениджър“ ЕООД. Професионалният домоуправител не е титуляр на вземането, а действа като представител или лице, натоварено с управление и събиране на вземанията на етажната собственост. Самото вземане за разходи по управление, поддръжка и общи части принадлежи на общността на етажните собственици, респективно се предявява от името на етажната собственост.

Възражението на ответника за липса на активна процесуална легитимация е неоснователно. В него се поставят два въпроса: кой е носителят на спорното вземане и кое е лицето, което упражнява процесуално представителство от името на този носител.

Носителят на спорното вземане е Етажната собственост. Дори да е съществувала неяснота относно това дали към датата на подаване на исковата молба представителството е упражнявано чрез „Триумф Консулт 2000“ ЕООД или чрез последващия професионален управител „Дом Мениджър“ ЕООД, тази неяснота касае представителната власт, а не принадлежността на материалното вземане.

По делото са приети като писмени доказателства договори за управление и поддръжка, сключени между Етажната собственост и „Триумф Консулт 2000“ ЕООД от 01.07.2016 г. и 30.01.2017 г., както и анекс от 01.10.2020 г. към договора от 30.01.2017 г., с който срокът на договора е продължен. Представен е и протокол от заседание на управителния съвет от 25.09.2020 г., с който е потвърден съставът на управителния съвет и е отразена волята за продължаване на отношенията с професионалния управител.

Представен е и Договор за управление и поддръжка от 01.10.2021 г., сключен между етажната собственост и „Дом Мениджър“ ЕООД, както и приемо-предавателен протокол от 26.05.2022 г., с който „Триумф Консулт 2000“ ЕООД е предало на „Дом Мениджър“ ЕООД първични документи, баланси и месечна справка за задълженията на собствениците.

Тези доказателства сочат на последователност в управлението на етажната собственост и на предаване на документацията между стария и новия професионален управител. В проведеното открито съдебно заседание с дата 02.04.2026 г. процесуалният представител на ищеца изрично поддържа, че действащият договор към 2022 г. е договорът с „Дом Мениджър“ ЕООД, като искът продължава да се поддържа от името на Етажната собственост.

При това положение съдът приема, че процесуалните действия са извършени от името на надлежния ищец — етажната собственост, а евентуалната първоначална непълнота или неяснота относно конкретното лице, чрез което е упражнена представителната власт, е отстранена и потвърдена в хода на производството. Липсва твърдение или доказателство, че етажната собственост е оттеглила иска, че го оспорва, или че лицето, което към релевантния момент е упражнявало управлението, не го поддържа. Напротив, искът е поддържан последователно от името на същата етажна собственост.

Ето защо възражението за недопустимост поради липса на активна процесуална легитимация се оставя следва да бъде оставено уважение.

По основателността на иска.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че ответникът е бил 2 собственик на ап. 9 в сградата на *** до дата 31.08.2020 г. Това обстоятелство е отразено и в обсъждания по делото протокол на общото събрание от 17.09.2020 г., където за ап. 9 е посочено, че Н. Б. е бил собственик до 31.08.2020 г.

Следователно ответникът отговаря за доказаните текущи задължения към етажната собственост, възникнали през периода, в който е бил собственик на самостоятелен обект в сградата. Той не отговаря за задължения, които са възникнали и са били индивидуализирани след прехвърлянето на собствеността, освен ако не е доказано, че основанието и размерът им са възникнали спрямо него преди това.

По отношение на твърдението за неплатени месечни такси.

Същите се твърди, че се формират относно месечни вноски за професионален домоуправител и текуща поддръжка, като за ап. 9 се претендират 65 лв. за професионален домоуправител и 78 лв. за текуща поддръжка. Тези суми съответстват на период от 13 месеца, а именно от 01.08.2019 г. до 31.08.2020 г., през който ответникът е бил собственик на обекта: 13 месеца × 5 лв. = 65 лв. и 13 месеца × 6 лв. = 78 лв.

Общият размер на тези доказани месечни задължения е 143 лв.

Възражението на ответника, че тези суми са заплатени от наемателя, не се доказва.

Разпитаният свидетел Т. Т. заявява, че е живял в ап. 9 като наемател и е плащал суми от порядъка на 10–15 лв. на представители на етажната собственост, като получавал квитанции, които не пази. Същевременно свидетелят заявява, че не се е интересувал подробно за какви пера са плащанията, че според него те са били за „чистачка“, както и че не е плащал за ремонт на общите части и за професионален домоуправител.

Тези показания не установяват погасяване на процесните задължения на собственика. Те са общи, без посочване на конкретни месеци, конкретни пера и конкретни квитанции. Не са представени платежни документи, от които да се направи извод, че плащанията на наемателя са били отнесени именно към задълженията на собственика за професионален домоуправител и текуща поддръжка.

Допълнително, от изявленията на процесуалния представител на ищеца и от представеното извлечение се установява, че етажната собственост е водила отделни партиди за собственик и ползвател/наемател. Това обяснява защо евентуални плащания на наемателя не погасяват автоматично задълженията, начислени по партидата на собственика, ако няма доказателства за изрична уговорка или за отнасяне на плащането към тези задължения.

Ето защо искът е основателен за сума в размер на 143 лв., представляваща неплатени месечни вноски за професионален домоуправител и текуща поддръжка за периода 01.08.2019 г. – 31.08.2020 г.

По отношение на искането за присъждане на разходи за боядисване.

От данните по делото се установява, че през 2017 г. общото събрание е обсъждало цялостно реновиране на общите части, включително боядисване, събиране на оферти и начин на финансиране. Същевременно индивидуализирането на конкретните суми за 3 отделните самостоятелни обекти във връзка с боядисването е извършено с решение на общото събрание от 17.09.2020 г. Към 17.09.2020 г. ответникът вече не е бил собственик на ап. 9, тъй като собствеността е прехвърлена на 31.08.2020 г. Това е отразено и в самите документи, на които ищецът се позовава. Следователно решението, с което конкретната сума за боядисване е разпределена и индивидуализирана спрямо ап. 9, е взето след отпадане на качеството на ответника като собственик. Не се установява и че към момента на прехвърляне на собствеността е бил налице окончателно определен размер на задължението на ап. 9 за боядисване.

Поради това съдът приема, че задължението за сумата от 301,68 лв. не е доказано спрямо ответника нито по основание, нито по размер. То следва да бъде отнесено към лицето, което е собственик на самостоятелния обект към момента на валидното индивидуализиране на разхода, доколкото не е доказано друго.

Ищецът претендира сума в общ размер на 509,68 лв., но в исковата молба и в доклада по делото изрично индивидуализираните пера са: 301,68 лв. за боядисване, 65 лв. за професионален домоуправител и 78 лв. за текуща поддръжка. Сборът на тези суми е 444,68 лв., а не 509,68 лв. Това разминаване е изрично посочено и в съдебния доклад по делото като спорен и недоказан въпрос. Представената месечна справка съдържа данни за начисления, но сама по себе си не може да замести ясното индивидуализиране на основанието на иска и не доказва надлежно допълнително вземане извън изрично посочените месечни такси от 65 лв. и 78 лв. В тази част съдът не може да присъди сума, чието основание не е достатъчно конкретизирано в исковата молба и не е доказано с решение на компетентния орган на етажната собственост.

Ето защо искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 143 лв. до пълния претендиран размер от 509,68 лв., включително за сумата 301,68 лв. за боядисване.

Върху уважената главница от 143 лв. се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение — 22.10.2020 г., до окончателното изплащане.

По отношение на претенцията за обезщетение за забава съдът приема, че същата е основателна само съразмерно с уважената част от главницата и само за вземанията, които са доказани като изискуеми. С оглед периодичния характер на месечните вноски и посочения в материалите период на забавата, съдът намира, че върху доказаните месечни задължения се дължи обезщетение за забава в размер на 8,75 лв., а за разликата до претендираните 13,05 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.