Решение № 208 от 21.06.2021, Административен съд - Враца

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 208 гр. Враца, 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 19.05.2021 г. /деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 606 по описа на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е образувано по жалба на ЕТ „Д.Т.“ с ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Т Т., чрез пълномощника * К.Ч. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 06/312/02636/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 46 642,01 лева.

С жалбата се претендира отмяна на атакувания административен акт като постановен в противоречие с материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че жалбоподателят е изпълнил поетите от него ангажименти, като е реализирал инвестицията при спазване на предварително известните му критерии. Поддържа се, че неоснователно в атакувания акт като основание за установяване на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане е посочен чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., тъй като цитираната разпоредба въвежда задължение единствено за представяне на бизнес план, но не и за неговото изпълнение.

Изложени са съображения за правното значение на бизнес плана като един от изискуемите документи за кандидатстване по мярката. Сочи се, че бизнес планът в приходната част може да бъде само предположение, но не и задължение и степента на изпълнение следва да се анализира с оглед постигане на целите му. Поддържа се, че представеният бизнес план доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост на проекта. Сочи се, че през 2018 г. има растеж на приходите от дейността, съответно има подобрение на финансовото състояние на предприятието. При това положение се оспорва като неоснователно установяването на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане след края на третата година от проекта, който е петгодишен и не е приключил. По отношение на критерия „устойчива заетост“ се твърди преизпълнение на бизнес плана, като вместо заложените 2 работни места, през целия проверяван период са поддържани 7 работни места за наети лица на трудов договор. На следващо място, жалбоподателят счита, че позоваването в АУПДВ на нарушения на т. 4.12 и т. 4.18 от договора е неоснователно и не може да обоснове аргумент за съществено нарушение по смисъла на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Сочи, че предмет на одобрената инвестиция е обектът на финансиране, т.е. реконструкция на масивна сграда магазин в ресторант, бърза закуска и стаи за почивка, ведно с цялостното ѝ привеждане в състояние на работа по предназначение. Поддържа, че преценката за изпълнение на одобрената инвестиция включва до каква степен са изпълнени одобрените в Таблица № 1 от бизнес плана активи. Приходите от дейността не могат да бъдат предвидени като индикатори за изпълнение, съответно реализирането на по-нисък размер на приходи в сравнение с предвидените в бизнес плана не съставлява нарушение по т. 4.12 от договора. Жалбоподателят оспорва и размера на определеното подлежащо на възстановяване публично държавно вземане.

Сочи, че Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., приети със Заповед № 03-РД/3218 от 08.08.2019 г., са обнародвани на 30.08.2019 г. в ДВ бр. 69 от 2019 г. и не са били известни на кандидата към момента на изготвяне на бизнес плана и сключване на договора за финансово подпомагане. По този начин са нарушени принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. На следващо място се твърди прилагане на формален подход от страна на ответника при анализа на фактите в оспорения акт, водещ до липса на мотиви при постановяването му. Поддържа се, че изложените обстоятелства и аргументи не доказват наличие на предпоставките за определяне на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Иска се от съда да отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира се присъждане на направените по производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния представител * Х.П., поддържа депозираната жалба. Претендира разноски съобразно представен списък. Представя писмена защита.

Ответникът по жалбата – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния представител * Н.Б., в съдебно заседание и в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага становище за законосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на направените по производството разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и приетите по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На

07.10.2014г. между ДФ "Земеделие", представляван от изпълнителния директор, и „ЕТ „Д.Т.“***, представляван от Д.Т.Т., е сключен договор № 06/312/02636 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. в размер на 320 092,19 лева, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 06/312/02636.

Според договора ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 15.09.2015 г. В договора са разписани правата и задълженията на страните. В т.

8.1 от него е уговорено в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от Наредба № 29/11.08.2008г.

Отпуснатата безвъзмездна финансова помощ е за финансиране на проект по Бизнес план „Реконструкция на масивна сграда магазин в УПИ 31, кв. 34, гр. *** в ресторант, бърза закуска и стаи за почивка“. След завършване на инвестицията е предвидено осигуряване на две постоянни работни места и реализиране на приходи от услуги за всяка година, както следва: нощувки – 16 000,00 лв., приходи от обяд – 121 500,00 лв. и приходи от вечеря – 162 000,00 лв. С писмо до ДФ „Земеделие“ вх. № 01-6500/9426 от 03.06.2014 г. ЕТ е представил изменение в бизнес плана, съгласно който за всяка една от годините е предвидено реализиране на приходи в размер на 461 500,00 лв.

При извършена проверка на място след плащане на 26.06.2019 г. по проект № 06/312/02636 е установено, че изпълнението на бизнес плана средно аритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер на 31,03 % от заложените приходи.

Във връзка с констатациите от проверката, с писмо изх. № 01-6500/8531 от 28.10.2019 г., получено от жалбоподателя на 31.10.2019 г., същият е уведомен за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.

ЕТ „Д.Т.“ е подал възражение вх. № 01-6500/8531 от 13.11.2019 г., в което е изразил несъгласие с констатациите в писмото.

След разглеждане на възражението изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ не е приел същото за основателно, като на 04.09.2020 г. е последвало издаването на оспорения АУПДВ № 06/312/02636/3/01/04/01, с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 46 642,01 лева. АУПДВ е връчен на ЕТ на 10.09.2020 г.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно - икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно изготвено.

В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че по договор № 06/312/02636/07.10.2014 г. на ЕТ „Д.Т.“ е оторизирана и изплатена финансова помощ в размер на 310 946,72 лв., в т.ч.

160 046,09 лв. авансово на 11.05.2015 г. и 150 900,63 лв. окончателно на 27.11.2015 г. От направения преглед на счетоводните документи на ЕТ е установено, че реализираните и отчетени приходи от субсидираната дейност за периода 2016 г. – 2018 г. са следните: нощувки – 5 615,42 лв. за 2016 г., 11 376,82 лв. за 2017 г. и 9 676,38 лв. за 2018 г.; приходи от обяд и вечеря – 124 920,78 лв. за 2016 г., 133 973,96 лв. за 2017 г. и 143 984,71 лв. за 2018 г. Процентът на изпълнение на бизнес плана е 28,29 % за 2016 г., 31,50 % за 2017 г. и 33,30 % за 2018 г. Средно аритметичното изпълнение на бизнес плана за трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е 31,03 %. Съгласно оборотните ведомости на ЕТ „Д.Т.“ за финансовите години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. отчетените приходи от дейността не са достатъчни да покрият разходите. За 2016 г. са отчетени приходи в размер на 130 536,20 лв. и разходи в размер на 147 841,77 лв. За 2017 г. приходите са 145 350,78 лв., а разходите – 168 509,39 лв. За 2018 г. са отчетени приходи от 153 661,09 лв. и разходи в размер на 200 396,25 лв. Съгласно справка от НАП, за периода от 01.01.2016 г. до 29.03.2021 г. наетите лица по трудов договор са: за 2016 г. – 13 бр., за 2017 г. – 13 бр., за 2018 г. – 16 бр. и към 29.03.2021 г. – 3 бр.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

В нормата на

§1, т.13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.

В чл. 11 на ЗПЗП е регламентирано, че функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие“.

Съгласно чл.

27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Съгласно чл.

20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като той може да делегира със заповед тези си правомощия на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.