Решение № 133 от 13.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Велико Търново, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря М. Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20264100500030 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№1602/21.11.2025г. по гр.дело№1617/2025г. ВТРС е: -oсъдил Н. Д. П. - родена на ***, гражданин на ***, с адрес гр. В.Т. ул.„М.", да заплати на И. Т. П. с ЕГН**********, с адрес: гр.

В.Т. ул.„М.": сумата 1002.48лв. - главница, представляваща вземане по договор за заем от 21.02.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2025г. до окончателното и изплащане; сумата 1955.83лв. - главница, представляваща вземане по договор за заем от 11.07.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2025г. до окончателното и изплащане; сумата 2004.96лв. - главница, представляваща вземане по договор за заем от 11.07.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.05.2025г. до окончателното и изплащане; сумата 1008.42лв., представляваща направени по разноски по гр.дело№1617/2025г. на ВТРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх.№26557/12.12.2025г. от Н. Д.

П.(чрез адв.М. М.Г. от ВТАК) против Решение№1602/21.11.2025г. по гр.дело№1617/2025г. на ВТРС.

Жалбоподателя навежда оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Съдът не бил взел предвид и не е анализирал обстоятелствата по продължително фактическо съжителство, последвано от граждански брак. По делото било безспорно установено, че страните са живели като семейство в продължение на години - още преди 2019г., когато се ражда детето им И. и продължили съвместния живот и след това. През 2021г. страните се установяват в Р.Б., а на *** сключват граждански брак. Това дългогодишно 1 съжителство, общо домакинство, общо дете и последващ брак - формирало семейна общност, която функционирала не чрез търговско разплащане между двама „кредитор“ и „длъжник“, а чрез солидарно участие в общите грижи, домакинството и издръжката. Показанията на свидетелите установили последователния модел на отношения: ищецът-въззиваем доброволно поемал финансовата издръжка на общото домакинство - жилище, сметки, храна, облекло, грижи за децата.

Същият настоявал ответницата-въззивница да не работи, за да се грижи за семейството. Това било семейно решение, основано на разделението на ролите в домакинството, а не заемно правоотношение. Твърди, че извършваните преводите по банков път били част от семейния бюджет, а трите превода, които ВТРС приел като „заеми“, представлявали част от регулярните средства, които ищецът-въззиваем предоставял за издръжка на домакинството - независимо дали са били пари в брой, плащане на разходи или преводи по сметка на ответницата-въззивница.

Едностранното вписване на основание „заем“ от страна на наредителя не доказвало възникване на договор за заем, тъй като липсвало насрещно волеизявление за поемане на задължение за връщане.

Основанието на банковия превод нямало обвързващо действие - представлявало вътрешна квалификация на наредителя, без съгласието на получателя. В случая нямало никаква уговорка за заем, в т.ч. уговорка за връщане, определен падеж, срок, воля на въззивницата да поеме заем или е признала задължение. Св.П.(приятел на ищеца-въззиваем) заявил, че никога не е чувал Н. Д.П. да казва, че дължала пари. Ищецът-въззиваем твърдял пред него, по това не било доказателство за действителна двустранна уговорка. Счита, че била направена неправилна оценка на свидетелските показания, като съдът е кредитирал изцяло показанията на майката на ищеца-въззиваем(същата не била пряк участник в отношенията между страните), чиито интереси очевидно съвпадали с неговите. Св.П. описвал единствено общи житейски впечатления и потвърждавал финансовото участие на ищеца-въззиваем, но не и заемни отношения. Счита, че не бил доказан фактическият състав при заемното правоотношение. Престациите между фактически съжители и съпрузи представляват изпълнение на нравствен дълг - чл.55 ал.2 от ЗЗД и даденото не подлежало на връщане. Две от процесните суми(юли 2022г. и октомври 2022г.) били получени след сключването на гражданския брак и следвало да се вземат предвид чл.12, чл.14, чл.21 и чл.32 от СК. Моли въззивния съд да отмени изцяло решението на ВТРС и да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноските пред двете инстанции. В съдебно заседание въззивницата Н. Д. П.(чрез адв.М. М.Г. от ВТАК) поддържа изложеното в жалбата. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна И. Т. П.(чрез адв.Р. Д.К. от САК), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата.

Безспорните доказателства по делото обосновавали извод, че първоинстанционният съд събрал всички относими към предмета на правния спор доказателства, като на съда бил даден отговор на всеки един от горепосочените въпроси. Безспорно било, че: -въззиваемият превел по банков път сумите предмет на делото; -страните по делото са били или в брак или във фактическо съжителство по време на тези банкови преводи; -ищецът-въззиваем осигурявал цялостната издръжка на всички и то с едни ежемесечни суми в пъти над средната издръжка за едно 5-членно семейство и семейството е имало всичко необходимо; -ответницата-въззивница получила покана за доброволно изпълнение и нямало ответна реакция на тази покана. Твърди, че средствата за издръжка на семейството били осигурявани от И. П., като били превеждани по банков път с основание 2

„захранване", а средствата извън тази издръжка били обозначени като „заем“ – имало разграничаване на различните суми. Неоснователно били на възражението във въззивната жалба, че извършваните преводи били част от семейния бюджет, като твърденията на жалбоподателката не кореспондирали със събраните по делото доказателства, както и с нормалната житейска практика и логика на действията на страните. С приетите свидетелски показания на допуснатите свидетели и приетите писмени доказателства се доказвало, че става въпрос за отпуснат заем в размер на около 5000.00лв.(преведен на 3 пъти от въззиваемия на въззивницата…). Доказани били страните по договора за заем, размерът на заема - 4963.27лв., като въззивницата получила тези пари. Заемът е трябвало да се върне от ответницата-въззивница при поискване(чл.240 ал.4 от ЗЗД), за което И. П. поканил Н. Д.П. с нот.покана(получена), да му върне дадените пари, но до момента това не било станало. Така, въззивницата била в забава. Парите били дадени, за да ги ползвала извън нуждите на семейството и то за нуждите на лице извън кръга на близките и семейните познати. За разходи извън удовлетворяване на семейните нужди всеки съпруг носи индивидуална отговорност – чл.32 от СК. Моли ВТОС да остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението на ВТРС. В съдебно заседание въззиваемата страна И. Т. П.(чрез адв.Р. Д.К. от САК), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявените искoве с правно основание чл.79 от ЗЗД ввр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за връщане на заета сума, ведно с лихва за забава.

Първоначално И. Т. П. и Н. Д. П. са живели при условията на фактическо съпружеско съжителство, а на *** сключили граждански брак, прекратен с развод на *** През времето на съвместното им съжителство единствено И. Т. П. реализирал доходи и осигурявал издръжката на семейството, а Н. Д. П. полагала грижи за домакинството и за отглеждане на децата. Тъй като Н. Д.

П. нямала доходи, И. Т. П. ежемесечно осигурявал средства за покрИ.е на собствените и нужди чрез парични преводи по нейната банкова сметка с посочване на основание „захранване сметка”. За периода: ***. И. Т. П. продължил да предоставя горепосочените средства на Н. Д. П., но по нейно искане извършил и преводи на 21.02.2022г., 11.07.2022г. и 11.10.2022г., с основание „заем”, с които и предоставил съответно 512.56€, 1000.00€ и 1025,12€, за да ги даде в заем на своя приятелка. След 3 прекратяване на брака отношенията между страните се влошили като с покана от 12.03.2025г. И. Т.

П. поискал от Н. Д. П. връщане на предоставените заемни средства. На 13.03.2025 г. на въззвницата бе връчена нотариална покана с която въззиваемият е поканил доброволно да възстанови получените като заем пари.

По делото приложена банкова референция от „Банка ДСК“АД заедно с Приложение№1 и Приложение№2 към нея, като се установява,че за периода от 01.01.2019г. до 26.01.2025г. И. Т. П. е изпращал и получавал преводи към и от Н. Д. П., чрез разплащателната си сметка във валута EUR, както следва:-изпратени суми в общ размер -143356.98€; -получени суми в общ размер – 19066.24€.

По делото са изслушани свидетелски показания. Св.П. П.П. познава страните(с И. П. са приятели…). Твърди, че ищецът-въззиваем издържал семейството изцяло, като плащал всеки един разход и всяка една прищявка на децата и на жена си. Издръжката със сигурност не била малка(предполага към 10000.00лв.), като виждал стандарта на живот в семейството, коли, имоти, ходене на заведения, на почивки, осигуряване на всичко, което поискат децата... И. П. работел за М.. Ищецът-въззиваем му споделял, че превеждал сумите на Н. П. по банков път за нуждите, каквито имала тя и децата. Ищецът-въззиваем му казвал(лятото на 2022г.), че ответницатавъззивница му искала 5000.00лв. за нейна приятелка и поискал съвет какво да прави. Разбрал, че И. П. „пуснал“ тези пари по картата на Н. П.. Св.Л. М.П.(майка на И. П.) заявява, че И. П. изцяло издържал семейството Н. П. - двете и деца и неговото дете И.(плащал квартира, ток, вода, облекло, издръжка, школи…). Давал пари с хиляди левове. Твърди, че през лятото на 2022г. Н. П. поискала от И. П. първо 1000.00лв.(първоначално не казала за какво са и нужни, като впоследствие заявила, че и трябвало да ги даде на заем на нейна приятелка). После същото лято на 2022г. тя му поиска още 2000.00лв., за да ги даде заем на приятелката си, а след това поискала още 2000.00лв. пак по същата причина. Разбрала, че тези пари не са за издръжката за децата. Твърди, че присъствала на разговор на сина и с Н. П., която му казала, че цитираните суми са за нейна приятелка и затова И.

П. и дал парите, като като се уговорили, че това е заем.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства чрез разпит на петима свидетели и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и препраща своята към нея. Пред въззивния съд не са събирани доказателства, които да я променят.