Определение № 1370 от 11.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1370 гр. Варна, 10.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20243100500689 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, с вх. № 21632/15.03.2024 г. подадена от Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева, чрез юрисконсулт Нели Георгиева Пенчева Атанасова срещу Разпореждане № 9634 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1915/2024 г., по описа на Районен съд, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М. Л. С. за разликата над сумата от 147.14 лв. до претендирания размер на вземането за обезщетение за забава от сумата 224.87 лв.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че са изпълнени всички необходими реквизити на чл. 410 от ГПК. Изтъква, че заповедното производство е факултативно и едностранно, като основната му цел е бърза и опростена съдебна процедура. Излага, че чл. 410 от ГПК не изисква да се предоставя доказателства, досежно размера на претендираните суми или да се правят доказателствени искания за това. В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение по чл. 411, ал. 2 от ГПК да следи дали искането на заявителя не противоречи на закона и на добрите нрави, включително и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице вероятност за това. Преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, 1 съдържаща се в заявлението. Твърди, че в заповедното производство съдът не може да проверява по същество основанието на което е възникнало вземането, поради което не може да проверява правилността на претендираната законна лихва и да я преизчислява, а това следва да стане в рамките на евентуално исково производство. Счита, че при наличие на твърдения за изпадане в забава на длъжника по договор за паричен заем и претендиране на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за конкретно посочен начален и краен период, то не е налице основание за даване на указания за уточнение и/или отхвърляне на заявлението в тази му част, само защото според съда размерът на обезщетението е друг. Този въпрос не подлежи на изследване в заповедното производство, чиято основна цел е да провери дали вземането е спорно. Моли да се отмени обжалваното разпореждане, в частта в която е поискано издаване на заповед за разликата над сумата от 147.14 лв. до претендирания размер на вземането за обезщетение за забава от сумата от 224.87 лв.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по повод подадено от Агенция за събиране на вземания” ЕАД заявление, с което се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу М. Л. С. за сумите, както следва:

597.84 лева - незаплатена главница по Договор за паричен заем № 583258 от 21.10.2021 г., сключен със „Сити кеш“ ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя на 14.06.2023 г. с Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 14.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, 24.68 лева – договорна лихва, начислена за периода от 21.11.2021 г. до 31.03.2022 г., 224.87 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението – 24.01.2024 г., включително.

С разпореждане № 7240 от 19.02.2024 г. по ч. гр. д 1915/2024 г. по описа на ВРС на Агенция за събиране на вземанията, са дадени указания да посочи, как е формиран размерът на претендираното обезщетение за забава от 224.87 лева, доколкото същият не съответства на размера на законната лихва за посочения в заявлението период.

С молба с вх. № 16877/25.02.2024 г. заявителят е посочил, че обезпечението за забава от 224.87 лв. е дължимо, съгласно разпоредбите на процесния договор, във връзка с чл. 86 ЗЗД и е начислено върху непогасената главница и е формулирано както следва: 179.82 лв. от 22.11.2021 до 2

14.06.2023 /до дата на цесия/; 45.05 лв. от 01.07.2023 - дата на входиране на заявлението.

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, в обжалваната му част като е приел, че е налице нарушение на чл. 33, ал. 2 ЗКП – претендираната лихва за забава надвишава законната лихва.

При действието на чл. 411, ал. 2 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК следва да са налице следните предпоставки: заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК; когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да е приложен договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива; да не противоречи на закона или добрите нрави; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р. България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р. България; когато искането се основава на договор сключен с потребител, да не се основа на вероятно неравноправни клаузи.

В настоящия случай поради това, че длъжникът притежава качеството на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП и вземането произтича от договор за кредит, приложение следва да намерят правилата на Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК, размера на дължимото обезщетение за забава при забавени плащания по потребителски кредити не може да надвишава законната лихва, тоест максималният размер на мораторната лихва следва да е в размер на законната лихва. Видно от уточняващата молба е начислената наказателната лихва върху просрочената главница в размер на 224,87 лв. След извършеното по служебен път изчисляване на законната лихва върху процесната главницата в размер на 597.84 лв., чрез лихвен калкулатор намиращ се в официалния web сайта на НАП, се установи, че същата е в размер на 147.14 лв. за периода от 22.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението. Предвид изложеното претендираната мораторна лихва за сумата над 147.14 лв. е начислена в нарушение на закона и следва да бъде отхвърлена на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК По отношение на възражението, че съдът няма право да проверява дали вземането съществува, съставът прие следното: нормата чл. 33, ал. 2 от ЗПК, е с императивен характер и за нейното спазване, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът следи служебно. В настоящия случай се установи, че размера на претендираната наказателна лихва нарушава горепосочената императивна правна норма, поради което съдът следва да не я зачете и да я отхвърли.

Предвид изложеното възражението следва да се остави без уважение.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9634 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1915/2024 г., по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление, подадено от Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, за издаване на заповед за изпълнение по 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М. Л. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: *******, за разликата над сумата от 147.14 лева /сто четиридесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ до претендирания размер на вземането за обезщетение за забава от сумата от 224.87 лева /двеста двадесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4