Решение № 82 от 20.05.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №80

№ 82 гр. С., 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20221870100606 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ц. В. Г. е подала срещу А. М. Г. молба за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете В. А. Г. , местоживеенето на детето, упражняването на лични отношения между родителите и детето и неговата издръжка – поради изтъкнато в молбата изменение на обстоятелствата след влизане в сила на решението по гр. д. № 443/2018 г. по описа на РС – Р..

След влизане в сила на протоколно определение от 05.06.2023 г. за частично прекратяване на производството по делото искането на молителката, с което съдът продължава да е сезиран, е да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, като местоживеенето му бъде определено при нея на посочен в молбата адрес във В., а на ответника да бъде определен посоченият в молбата режим на лични отношения с детето, както и ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер 400 лв. месечно, считано от подаване на молбата, по която е образувано настоящото производство.

Ответникът е представил отговор на молбата, в който е изразил становище за нейната неоснователност и е отправил искане за отхвърлянето й. По изложени в отговора на молбата съображения е оспорил твърденията в молбата за негово поведение, което поставя детето в риск, както и е оспорил материалните възможности и 1 родителския капацитет на майката да упражнява родителските права по отношение на детето.

Пред съда молителката, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа молбата. Лично изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, молителката обстойно излага твърденията, на които се основава искането й в молбата.

Ответникът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа становището си, изложено в отговора на молбата. Лично изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответникът подробно изтъква съображенията, на които се основава становището му за неоснователност на молбата.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането в молбата е с правно основание чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс (СК).

То е допустимо, но по същество е неоснователно.

Детето В. А. Г. е родено на 30.05.2012 г. от майка – молителката Ц. В. Г., а негов баща е ответникът А. М. Г..

С решение № 5600/19.09.2016 г. на РС – Р. по гр. д. № 709/2016 г. по описа на същия съд, влязло в сила на същата дата като неподлежащо на обжалване, сключеният на 11.11.2011 г. брак между Ц. В. Г. и А. М. Г. е прекратен чрез развод по взаимно съгласие. Съдът е утвърдил сключеното между страните споразумение, с което родителските права за детето В. А. Г. се предоставят за упражняване на майката, като на детето е определен следния режим на лични отношения с бащата: всяка първа и трета седмица от месеца от петък до неделя включително, както и 30 дни от лятната ваканция и 20 дни през зимната ваканция, несъвпадащи с отпуска на майката. Съгласно утвърденото споразумение бащата се задължава да плаща на детето чрез неговата майка и особен представител месечна издръжка от 105 лв., платима по банкова сметка на майката.

Впоследствие, с решение № 3782/09.07.2018 г. на РС – Р. по гр. д. № 443/2018 г. по описа на същия съд, влязло в сила на 09.07.2018 г. като неподлежащо на обжалване, е утвърдено споразумение, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. А. Г. е предоставено на неговия баща – ответника в настоящото производство А. М. Г., при когото е определено и местоживеенето на детето. С утвърденото от съда споразумение е определен режим на лични отношения и контакти между детето и молителката в настоящото производство – майка му Ц. В. Г., като последната има право на лични отношения с детето по местоживеенето й в О.К.В. и С.И., гр. Л., което ще бъде във времеви период, както следва: за времето от 01.04 до 14.04 всяка година; за времето от 01.08 до 15.08 всяка година и за времето от 22.12 до 06.01 всяка година и бащата дава съгласието си детето да пътува в О.К.В. и С.И. с цел 2 почивка и осъществяване на лични отношения на детето, придружавано от майката за периодите, през които тя упражнява режим на лични отношения в чужбина, без да е необходимо отделно нотариално заверено съгласие, а съдебното решение, с което се утвърждава споразумението, ще замества такова съгласие. Отделно от това, за времето, когато е в Р.Б., майката ще има право на лични отношения с детето по неговото местоживеене в Р.Б. всяка първа и трета събота и неделя на месеца с преспиване и 15 дни по време на лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Съгласно утвърденото споразумение майката се задължава да изплаща на детето чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер 130 лв., дължима от 10.05.2018 г. до навършване на 18-годишна възраст на детето.

От събраните по делото доказателства не се установява в периода от влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 443/2018 г. по описа на РС – Р. на 09.07.2018 г. до предявяване на искането, а и до приключване на устните състезания по делото, да е настъпило изменение на обстоятелствата, релевантни за упражняването на родителските права по отношение на детето, което изменение да обоснове извод, че е в интерес на детето упражняването на тези права да бъде предоставено с настоящото решение на молителката – негова майка.

Преди всичко следва да се отбележи, че твърденията на молителката, че е била принудена да сключи споразумението, утвърдено с горепосочено съдебно решение, не се подкрепят от събраните в настоящото производство доказателства.

На следващо място, след одобряване на това споразумение най-съществената промяна във фактическите обстоятелства относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете е неизпълнението на споразумението от майката, която в кР. на м. май 2021 г. по съгласие с бащата е взела със себе си детето във О.К.В. и С.И., но в отклонение от това съгласие не го е върнала в Р.Б. към датата, на която според споразумението е следвало да стори това (15.08.2021 г.), а и след това. С решение от 22.04.2022 г. по дело № FD22P0115 на Семейния отдел на В. с. на О.К.В. и С.И. е прието за установено, че това задържане на детето е неправомерно по смисъла на чл. 3 от Хагската Конвенцията за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и е постановено детето да бъде върнато под юрисдикцията на Р.Б.. Не е спорно, че решението е изпълнено и от 14.09.2022 г. детето отново живее при бащата на неговия адрес в с. Б., Община Р., където живее и до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.

Не следва изначално да се смята, че неправомерният характер на новосъздадено фактическо положение относно упражняването на родителските права по отношение на дете (каквото в случая е временното задържане на детето В. при майката) a priori изключва възможността съдът да прецени, че именно това фактическо положение е в интерес на детето. Такава преценка съдът дължи винаги на общо основание. В 3 конкретния случай обаче детайлната и съвкупната преценка на многобройните доказателствени източници не обосновава извод, че установеното през 2021 г. – 2022 г. от майката ново фактическо положение съответства на интересите на детето да израства в сигурна семейна среда при благоприятни условия на живот и да се сведат до минимум конфликтите между родителите му и ангажираността на детето в тях.

Вярно е, че в този период детето е живяло в страна с по-висок общ жизнен стандарт от този в Б., но е вярно и това, че няма сигурни доказателства точно в какво жилище е живяло там то заедно с майка си (в две стаи и Б. според изявлението на детето при изслушването му; в „чудесни условия, … хубава къща…“ според доста общите показания в тази насока на св. В.С., баба на детето по майчина линия). Неясен е и семейният статус на майката понастоящем, предвид обстоятелството, че в хода на делото тя е родила детето Т., чийто баща е друг мъж, за когото В. при изслушването му казва, че не живее с тях. Всички обстоятелства сочат, че житейските пътища на родителите на В. са окончателно разделени и е вярно, че всеки от тях има право на избор на личен живот, като нерядко един нов партньор на единия родител оказва благоприятно влияние върху отглеждането и възпитанието на децата на този родител от предишни негови връзки, но в конкретния случай липсата на трайно съжителство на майката с друг мъж може да окаже твърде неблагоприятно въздействие върху психологическата и емоционалната устойчивост на детето в бъдеще, чиито близки перспективи се очертават от скоро предстоящия пубертет на В..

Далеч по-съществено е обаче, че въвличането на детето в съдебни и административни процедури в О.К.В. и С.И. и в Р.Б. сериозно го е травмирало и стресово е навредило на хармонията, с която следва да се характеризират отношенията му с неговите родители. Този извод е подкрепен от приложените материали от развитието на съдебното производство във В., но също и от съдържанието на Протокола от преглед на оценката на случая и плана за действие от 20.09.2023 г. от Д.С.П. (ДСП) – Р. (л. 502 и сл. от делото), в който е отразено мнението на детето (а и на родителите му), че постоянните срещи със социалните работници го натоварват и напрягат. Такива впечатления придоби и настоящият състав при изслушването на детето по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето – към датата на изслушването му В. е на 11 навършени години, но наред с разказа за игри и битови условия, в тази крехка детска възраст той заявява определени очаквания към съдията и се стреми да го предразположи към мигновено решение.

В обобщение – това, че през 2021 г. – 2022 г. детето е пребивавало за един период от повече от година при майка си във В., не се възприема от настоящия състав като такова изменение на обстоятелствата, поради което упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на неговата майка.

Що се отнася до други обстоятелства, настъпили след влизане в сила на 4 решението на РС – Р. по гр. д. № 443/2018 г. по описа на същия съд, поради които съдът да измени мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето, неговото местоживеене, режима на лични отношения между детето и родителите му и издръжката на детето, съдът намира, че такива не се установяват от доказателствата по делото.

В. живее при много добри битови условия в с. Б., Община Р. и бащата полага, с подкрепата на близкия си семеен кръг, адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Считано от учебната 2022/23 г. и до настоящия момент детето е ученик в СУ „Н.Р.“ – гр. Б., т. е. доводите, че училищната среда в с. Б. е била неподходяща за детето, не се отнасят към актуалния му училищен статус. Отбелязано е в гореобсъдения Протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие от 20.09.2023 г. на ДСП – Р., че видимо детето е пораснало на височина и е отслабнало, а тиковете, които е имало с очите и носа, съвсем са изчезнали. Казано иначе, не се установява конкретно здравословно страдание, което да е неглижирано от бащата и да продължава да се проявява до момента, като майката следва да разбира, че изложените в молбата й затлъстяване, влошено храносмилане и тикове при В., са проблеми на физическото израстване при децата, които при правилна грижа се преодоляват своевременно, но сами по себе си не са обстоятелства, поради които да се измени утвърденото със съдебно решение споразумение относно упражняването на родителските права по отношение на детето. Такова обстоятелство не е и установеното през м. март 2021 г. счупване на пръсти на лявото ходило на В., когато той скочил от няколко метра височина. Такъв инцидент не е твърде необичаен за детството, а и няма данни той да е следствие от непроявена грижа от страна на бащата.