Определение № 447 от 23.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. Благоевград, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20241200500316 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. П. В., със съдебен адрес ***, срещу Определение № 53/08.01.2024г., постановено по гр.д. № 835/2023г. по описа на РС Благоевград, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение на РС Благоевград. Излагат се доводи, че в първоинстанционното производство от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е направено признание на исковата претенция по чл. 439 от ГПК, в срока по чл. 131 от ГПК за отговор на исковата молба.

Поддържа се с частната жалба, че извънсъдебното претендиране на вземането, дори да е несъществуващо, не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на това вземане.

Ответникът по предявен срещу него отрицателен установителен иск, не може да предизвика прекратяване на делото, тъй като е налице правен интерес у ищеца да получи съдебно решение, след като се позовава на погасяване на вземането по давност. Ответникът обаче може да удовлетвори интереса на ищеца, като направи признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като при такова поведение поддържа се с частната жалба че ответника не дължи разноски на ищеца.

Излагат се доводи с частната жалба, че не следва да се приема че ответникът е дал повод за водене на иск, чрез изпращане до длъжника на съобщения за съществуващо парично задължение, дори ако същото е погасено по давност, тъй като изтичането на давността не прекратява самото субективно право- след изтичане на погасителната давност вземането 1 продължава да съществува, а доброволното изпълнение по него остава дължимо/чл. 118 ЗЗД/ Давността не се прилага служебно, поради което не може да се очаква от кредитора да я прилага в отношенията със своите съконтрагенти. Основното твърдение застъпено в частната жалба, въз основа на която е образувано делото пред ОС Благоевград се базира на доводите, че за да възникне за кредитора- ответник, задължение за разноски към длъжникаищец по делото, то следва да е налице една от следните предпоставки- кредиторът да е предприел действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. да оспори предявения иск по чл. 439 от ГПК. Поддържа се с частната жалба от дружеството жалбоподател- „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез неговия пълномощник, че кредиторът не отговаря за разноските, направени в исковия процес, ако признае основателността на предявения иск, а длъжника не се е възползвал от възможността да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебен процес.

Поддържа се от частния жалбоподател, че в настоящия казус ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е признал иска на длъжника ищец И. Б. Н.- че не се дължи принудително изпълнение за вземането, което е погасено по давност, като след изтичане на давността не е предприел никакви действия по принудително изпълнение.

Позовава се на задължителна практика на ВКС, съгласно която при признание на иска, разноски не следва да се присъждат в тежест на ответника.

Иска се от въззивния съд да отмени, като неоснователно и незаконосъобразно обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановено съдебно решение в частта за разноските, като отмени същото изцяло в частта в която са присъдени разноски в тежест на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

При условията на евентуалност се иска съдът да задължи ищеца да представи банкова сметка, по която да му бъдат заплатени присъдените разноски.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, от която в законоустановения едноседмичен срок не е постъпил писмен отговор.

Съставът на ОС Благоевград, като прецени материалите по делото и изложеното в частната жалба, приема, че частната жалба е процесуално допустима- подадена е в законовия срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционно обжалване акт на съда.

По същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. Б. Н., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, сума в размер на 4 699,69лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2006г., сумата от 369,64лв.– договорна лихва за периода от 14.05.2013г. до 11.11.2013г., сума в размер на 113,97лв.–наказателна лихва за периода от 15.08.2013г. до 11.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.11.2013г. до 2 окончателното й изплащане, както и сума в размер на 402,17лв. направени по делото разноски, тъй като са погасени по давност.

С исковата молба е отправена и претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените в производството съдебни и деловодни разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответното дружество, от страна на което в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който не се оспорват предявените искове. Направено изявление, че се признава изцяло исковата претенция, а именно, че И. Б. Н., не дължи на дружество ЕОС МАТРИКС ЕООД, суми по изпълнителен лист от 18.11.2013г., издаден по ч.гр.д. № 1424/2013г., по описа на PC Сандански, като погасени по давност. В отговора е заявено, че изложените обстоятелства в исковата молба са верни, като след датата на цесията не са били предприемани никакви действия по принудително изпълнение, и изпълнителното дело е прекратено с нарочно постановление на съдебния изпълнител от 09.06.2021г. на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с допустим иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. С оглед признанието на исковата претенция от страна на ответника, във връзка с нормата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, е постановил решение по признание на иска, като е уважил предявения иск и е приел че вземането е погасено по давност, доколкото признатите права не противоречат на закона и добрите нрави. С решението си е възложил разноските по делото върху ответника, по съображения, че последният, независимо от признанието на иска, е станал повод за завеждане на делото.

От ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подадена молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, с искане да не се присъждат разноски в полза на ищеца.

С обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 53/08.01.2024г., постановено по гр. № 835/2023г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е оставил молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение, като неоснователна.

От данните, съдържащи се в първоинстанционното дело е видно, че с исковата молба е направено доказателствено искане съдът да изиска изпълнително дело № 87/2014г. по описа на ЧСИ Ш. Д.. С Определение № 1130/17.07.2023г. районният съд е намерил така направеното искане за основателно и на основание чл. 186 от ГПК е постановил да се изиска от ЧСИ Ш. Д. копие на изпълнително дело № 87/2014г. До датата на откритото съдебно заседание по делото, не е постъпило изисканото копие на изпълнително дело № 87/2014г. по описа на ЧСИ Ш. Д., поради което доказателственото искане за представянето му е оттеглено.

От изложеното в исковата молба се установява, че изпълнително дело № 87/2014г. по описа на ЧСИ Ш. Д. е образувано в основа на молба от 12.02.2014г. на „БАНКА ДСК“ ЕАД, която по-късно е прехвърлила вземането си на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, считано от 16.09.2014г. След това същото вземане с друг договор за цесия е прехвърлено на жалбоподателя по настоящето производство- „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, считано от 21.10.2020г. В исковата молба се сочи, че погасителната давност за вземанията, предмет на 3 изпълнителното дело е започнала да тече на 26.06.2015г. и е изтекла на 26.06.2020г., тъй като в този период от време от страна на взискателя не са предприемани валидни изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността. Сочи са също в исковата молба, че последното валидно изпълнително действие от страна на взискателя е от 07.06.2021г., изразяващо се в искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника– ищец в първоинстанционното производство.

С отговора на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК, от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, не се оспорват фактическите твърдения на ищеца, наведени с исковата молба, като се потвърждава че посочените обстоятелства са верни. Признава се също така, че изпълнително дело № 87/2014г. по описа на ЧСИ Ш. Д., е прекратено поради перемпция и на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, с нарочно постановление на съдебния изпълнител от 09.06.2021г., като към настоящия момент не е образувано друго изпълнително дело по искане на взискателя.

Установява се по делото пред първоинстанционния съд, че вземането на кредитора и първоначален взискател по изпълнително дело № 87/2014г. по описа на ЧСИ Ш. Д.– „БАНКА ДСК“ ЕАД, срещу ищеца- И. Б. Н., е погасено по давност на 26.06.2020г. На 21.10.2020г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е прехвърлила вземането си на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия. След поемането на вземането и почти година след погасяването на същото по давност „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискала извършване на изпълнителни действия по изпълнително дело № 87/2014г. по описа на ЧСИ Ш. Д., като по искане на длъжника, същото е прекратено от ЧСИ на 09.06.2021г.

При така установеното, настоящата съдебна инстанция намира, че правилно районният съд е възложил разноските в първоинстанционното производство в тежест на ответника, като е приел, че последният, независимо от признанието на иска, дължи заплащането на разноските по делото на ищеца длъжник- И. Б. Н..

Въззивният съд, в решаващият си състав, излага следните правни доводи:

Длъжникът има правен интерес от иск за съществуването на вземането и тогава когато не е заплашен непосредствено от принуда/процесуална или извънпроцесуална/, тъй като винаги може да поиска решение на съда по признание на иска. Сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, тъй като погасяването на вземането по давност, може да бъде установено само по съдебен ред, в рамките на състезателен исков процес. Ответникът при действието на новия ГПК, не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствие на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има правен интерес да получи решение при признание на иска, а ответникът може да оспори иска или да удовлетвори този правен интерес на ищеца- чрез признание на иска. Признанието на иска обаче не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК въвежда изключение от общия принцип за разпределение на разноските, които са функция от изхода относно спора по делото- с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждането на делото и ответникът да е признал иска, като двете следва да са налице при кумулативност.

4

Когато длъжникът е предявил иск по чл. 439 от ГПК и се е позовал на погасителна давност, предмет на предявения иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността. В редица актове на ВКС е разискван въпроса за отговорността на ответника за разноски по иск за несъществуването на вземането, когато се установява че вземането е погасено по давност и ответникът е признал иска. Приема се, че в този случай признанието на иска не е достатъчно за освобождаването на ответника от задължението за заплащане на разноски на ищеца. При такова процесуално поведение ответникът няма да дължи разноски- ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал повод за предявяването на иска.