Решение № 1853 от 24.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1853 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20262120100893 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от „ЕВН България Електроснабдяване” АД против О. З. искова молба, с която се моли да бъде установено съществуването на вземания на ищеца към ответника за следните суми: 190,95 евро (373,47 лв.) – главница, представляваща стойност на консумирана в обект на ответника ел. енергия през периода 23.11.2024 г. - 12.01.2025 г., 8,22 евро (16,07 лв.) – обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода 11.01.2025 г. - 05.06.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4050/2025 г. по описа на РС-Бургас. Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца направените разноски в исковото и в заповедното производство. В исковата молба се твърди, че ищецът е снабдявал с електрическа енергия обект на ответницата с ИТН *******, находящ се в гр. С., ***, като за нея е открит клиентски номер ********** и тя е била длъжна да заплаща консумираната ел. енергия в сроковете, определени в общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Твърди се също така, че през периода 23.11.2024 г. - 12.01.2025 г. в обекта на ответницата е била доставена ел. енергия на обща стойност 373,47 лв., равняващи се на 190,95 евро, която сума до момента не е платена, поради което се дължат и претендираните лихви. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата, в който е посочено, че исковата молба е допустима, като с оглед на представените от ищеца писмени доказателства няма основания да се счита, че искът е неоснователен. Не са оспорени изложените от ищеца фактически твърдения, нито 1 представените от него писмени доказателства. Особеният представител на ответницата се явява в съдебно заседание, поддържа отговора, не ангажира доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4050/2025 г. по описа на РС-Бургас, по същото е издадена Заповед № 1949/09.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът О. З. да заплати на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване” АД сумата от 389,54 лв., от които 373,47 лв. - главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена на длъжника през периода 23.11.2024 г. 12.01.2025 г. в обект на потребление, находящ се в гр. С., ***, ИТН: *******, клиентски номер **********, и сумата от 16,07 лв. - обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода 11.01.2025 г. - 05.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75 лв. – разноски по делото. С разпореждане от 08.01.2026 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземанията си, тъй като са били налице условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за това. В резултат на това в законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, по повод на който е образувано настоящото исково производство.

По делото е приложено копие на подадено на 07.10.2022 г. от О. З. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД заявление за смяна на клиент за обект на свободен пазар, с което ответницата е поискала да бъде вписана като клиент за обект с ИТН *******, находящ се в гр. Созопол, ул. „Цар Светослав Тертер“ № 7, като е декларирала, че е ползвател на този обект по силата на договор за наем от 06.10.2022 г.

Представен е и договор за наем на недвижим имот от 06.10.2022 г., с който „ШЕЙМЕС ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЕНТС“ ЕООД е отдало под наем на О. З. собствен на дружеството недвижим имот, находящ се в гр. С., *** за срок от 5 години, считано от подписване на договора, като договорът е с нотариална заверка на подписите на сключилите го лица.

Представени са копия на две фактури, издадени от ищцовото дружество на името на О. З., съгласно които през отчетния период 23.11.2024 г. - 12.01.2025 г. в ползвания от ответницата обект е била доставена ел. енергия на обща стойност 373,47 лв.

Представено е и издадено от ищцовото дружество извлечение от сметката на потребителя О. З., съгласно което дължимите от нея суми са в размер на 373,47 лв. – главница за периода 23.11.2024 г. – 12.01.2025 г. и 16,07 лв. – мораторна лихва за периода 11.01.2025 г. – 05.06.2025 г.

Особеният представител на ответника не е оспорил фактическите твърдения на ищеца, на които се основава иска, нито е ангажирал доказателства в обратна насока.

При така ангажираните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, тъй като по делото се установи, че ответницата е наемател на обекта, в който ищецът доставя ел. енергия, като за процесния период е била доставена енергия на обща стойност 373,47 лв., но тази сума не е платена от ответницата. С оглед на това съдът намира за доказано по делото, че тя дължи на ищеца процесната главница.

Предвид дължимостта на главницата и липсата на извършено от ответницата доброволно плащане, съдът намира, че тя дължи и лихва за забава върху неплатените задължения, която лихва е в общ размер от 16,07 лв., съгласно представената от ищеца и неоспорена от ответника справка.

На осн. чл. 86 от ГПК ответницата дължи на ищеца и законната лихва върху 2 главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.

Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в размер от 392,35 евро (включително 150 евро – ЮК възнаграждение, както и разноските в заповедното производство, които са в размер на 38,35 евро (75 лв.).

Всички посочени в решението суми, които са в парична единица лев, следва да бъдат конвертирани в евро на основание Закона за въвеждане на еврото в РБ.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. З., родена на **.**.**** г., от гр.

С., ******, че същата дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, сумата от 199,17 евро (389,54 лв.), от които 190,95 евро (373,47 лв.) - главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена през периода 23.11.2024 г. - 12.01.2025 г. в обект на потребление с ИТН *******, находящ се в гр. С., ***, клиентски номер **********, и сумата от 8,22 евро (16,07 лв.) обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода 11.01.2025 г. 05.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 1949/09.06.202 5 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4050/2025 г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА О. З., родена на **.**.**** г., от гр. С., *** *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.

П., ***, сумата от 392,35 евро (триста деветдесет и две евро и тридесет и пет цента), представляваща направените от ищеца разноски в исковото производство, както и сумата от 38,35 евро (тридесет и осем евро и тридесет и пет цента), представляваща направените от него разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3