Решение № 37 от 11.01.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Плевен, 11.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430104182 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, против Ц. М. Д., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 197,39 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,03,2022 г. – 31,12,2023 г., 75,98 лева лихва за забава за периода 04,05,2022 г. – 05,02,2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27,02,2024 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №1138/2024 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №10245. Посочва, че преди завеждане на ИМ са осъществени действия по плащане на част от задълженията, които са съобразени при предявяване на иска. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи иска, като се съобразят представените писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адв.Т. М. от ПАК, депозира писмен отговор, в който сочи, че исковете са допустими, и вероятно 1 основателни с оглед предприетото плащане от страна на ответника. В с.з. особения представител на ответника моли съда да постанови справедлив съдебен акт.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№1138/2024 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

От представеното от ищеца още с ИМ Извлечение по пера за аб.№10245 се установява, че от претендираната сума за главница – преди нейното частично погасяване чрез плащане, 600,10 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и 88,01 лева за услуга дялово разпределение. Отразено е още, че в имота има 2 бр.водомери и 3 бр.уреди.

Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №10245 с титуляр ответника /и *** Д.а/, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 688,11 лева главница и 75,98 лева лихва за забава.

От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за отделните месеци.

От представеното копие от нот.акт от 27,07,2006 г. за учредяване на дог.ипотека върху недвижим имот се установява, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъденото по-горе копие на нот.акт може да се направи извода, че ответникът е собственик на процесния имот, ето защо съдът приема, че същия е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото ответникът е бил собственик на имота през процесния период, то следва да се приеме, че същия се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ, като е в преценката на доставчика на ТЕ да избере срещу кого да насочи претенцията си за незаплатена ползвана ТЕ.

Предвид безспорния между страните факт, че ответникът е бил собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№10245, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от 2 потребителя.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответницата. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е бил собственик на апартамент №58 в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата на закона /включително и в отменените му редакции/, ответникът продължава да има качеството на потребител на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището му. Ето защо, съдът намира исковата претенция за доказана в своето основание.

Съдът приема, че искът е доказан и по размер. Ищецът коректно е посочил факта на частично плащане след издаване на заповедта за изпълнение, като е съобразил същото при предявяване на установителния иск.

На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.

Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в размер на 75,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за депозит за особен представител и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Ц. М. Д., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация Плевен” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 197,39 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,03,2022 г. – 31,12,2023 г., и 75,98 лева лихва за забава за периода 04,05,2022 г. – 05,02,2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27,02,2024 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1138/2024 г. на РС Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц. М. Д., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Плевен” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за депозит за особен представител и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц. М. Д., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Плевен” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4