Решение № 2124 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2124 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100510690 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е:

1. по въззивна жалба подадена от П. И. П. срещу решение № 20075706/20.01.2023г. по гр.д. №17714/2020г. по описа Софийски районен съд, ГО, 176 състав, в частта, с което е осъден да заплати на Ц. В. М., както следва:

-на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 1500,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и притеснения, натрупан гняв от безсилие и претърпяно унижение, както и физическа болка и страдание и 40,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатена за извършване на преглед такса, вследствие на извършено от ответника П. И. П. непозволено увреждане, а именно – физическо посегателство изразяващо се в удар с лакът и блъскане, осъществено на 22.03.2020г. и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при превратно установена фактическа обстановка. Въззивникът поддържа, че събраните по делото доказателства са оценявани едностранно, като без критичност първоинстанционният съд е дал вяра на свидетелските показания събрани по почин на ищеца и особено съпруга на ищеца, който несъмнено е заинтересован от изхода на делото и изградил своите изводи въз основа на тях, обратно - без да изложи мотиви не е кредитирал останалите събрани по делото доказателства, които разколебават твърдяната от ищеца фактическа обстановка. Счита, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца и нейния съпруг, които са завели две отделни граждански дела във връзка с твърдяния деликт от П..

Твърди, че от неприетите от първоинстанционният съд доказателства за проверка на 1 свидетелските показания би се установила недостоверността както на твърденията в исковата молба, така и на дадените свидетелските показания на М. относно механизма на извършване на деликта, причинените увреждания на ищеца и нейните последващи действия. На самостоятелно основание и дори да се приеме, че е налице увреждане на ищеца, възразява срещу приетите за установени от първоинстанционният съд неимуществени вреди, доколкото от събраните доказателства вкл. и от заключението по СМЕ не се установява същата е преживяла страдание, а само краткотрайна болка, отшумяла веднага след инцидента. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като не е преценил всички относими обстоятелства и не е определил справедливо обезщетение, а прекалено завишено такова.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което иска се отхвърли изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Ц. В. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който счита наведените във въззивната жалба доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение за неоснователни. Посочва, че районният съд правилно е преценил доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и въз основа, на които е стигнал до логичния и обоснован извод за извършен деликт от страна на ответника, като е определил и съответно обезщетение. Счита, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал свидетелските показанията събрани по почин на ответника, доколкото същите са житейски нелогични и абсурдни, поради което и нямат доказателствена стойност. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Претендира разноски.

2. подадена насрещна въззивна жалба от Ц. В. М. срещу решение № 20075706/20.01.2023г. по гр.д. №17714/2020г. по описа Софийски районен съд, ГО, 176 състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от нея срещу П. И. П. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД сумата над 1500,00 лв. до предявения размер от 5000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и притеснения, натрупан гняв от безсилие и претърпяно унижение, както и физическа болка и страдание вследствие на извършено от ответника П. И. П. непозволено увреждане, а именно – физическо посегателство изразяващо се в удар с лакът и блъскане, осъществено на 22.03.2020г.

Твърди, че въпреки установени всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, съдът не е приложил правилно критериите по чл.52 от ЗЗД и не е оценил правилно значението на всички релевантни обстоятелства към психологическото и социално поведение на ищеца след инцидента вкл. и продължителността на негативните изживявания, остатъчни дори две години след него. Моли решението в тази му част да бъде отменено и постановено друго, с което иска се уважи в пълния му предявен размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна П. И. П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на подадената от ищеца насрещна въззивна жалба. Счита, че присъденото обезщетение, дори и да се приеме, че е налице деликт е прекомерно, доколкото липсват каквито и да са трайни последици за ищеца, твърденията й за преживяна физическа болка и психическо страдание са преекспонирани и 2 неотговарящи на действителното състояние. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби и отговорите към тях относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и 40,00 лв. – имуществени вреди вследствие на неползволено увреждане – виновно причиняване на травматично увреждане от ответниците П. И. П. и В. Д. П. на 22.03.2020г. в гр. София, като с исковата молба се претендира тяхната солидарна отговоронст.

Първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за солидарното осъждане на ответника В. Д. П. за процесните суми, като необжалвано от страните е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1 деяние /действие или бездействие/, 2. вредата, 3. противоправност на деянието, 4. вина и 5. причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Конкретните факти, изпълващи фактическия състав на непозволеното увреждане се доказват при всеки конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца – в случая травматично увреждане на ищеца състоящо се в причиняване на кръвонасядания в дясната окосмена слепоочна област и по гръбната повърхност на дясната ръка в основата на 1-ви и 3ти пръст, както и охлузване по задната повърхност на дясната предмишница, вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника – удар с лакът в главата, блъскане и стискане за ръката и бутане в стената, причинени вреди – физически и емоционални болки и страдания и техния размер, причинна връзка между процесното противоправно поведение и вредите.

Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние т. е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

3

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Предвид горното, въззивният съд е обвързан от следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционният съд и неспорна между страните: на 22.03.2020г. ищецаЦ. М. заедно със семейството си – съпругът й В. М. и двете им деца / на 4г. и 8 г. / около 10,00 ч. сутринта били в собствения си дом - **, находящ се в гр.София, ж.к. Люлин, ул.

****, когато на вратата се почукало, като съпругът В. М., който тъкмо излизал от банята и бил гол и загърнат само с хавлия през кръста, отворил вратата, където стояли П. П. и съпругата му В. П., познати на семейството на ищеца като родители на тяхната съседка и живееща от около две години в ** – М.М.. След разменени реплики между В. М. и П. П. между тях било осъществено физическо съприкосновение и сбиване, при което ответника П. наблюдавала от коридора пред входната врата, зад нея се появила дъщеря й М.М., а в апартамента – зад В. М. била неговата съпруга – ищеца по делото; след приключване на физическия контакт, ответника П. и съпругата му се прибрали в апартамента на дъщеря си – ** , която вече била сигнализирала за инцидента на тел.112, след което дошли органите на реда, взели обясненията на страните, свидетеля М. и свидетеля М. и задържали и отвели ответника П. в полицейското управление.

От събраните писмени доказателства – съдебно медицинско удостоверение, както и заключението по СМЕ, неоспорено от страните и ценено и от настоящият състав като обективно и мотивирано, се установява, че 23.03.2020г. в 10,35 ч. ищеца е прегледана от съдебен лекар, който е установил наличието на следните травматични увреждания на ищеца: в окосмената част на дясната слепоочна област та жлавата – травматичен отток и бледо синкаво кръвонасядане с обща площ 1/1,5см; охлузване с неправилна форма по задваната повърхност на дясната предмишница в следната трета, над нивото на околната кожа с червеникаво кафеникаф цвят със забелване на епидермиса отвън навътре и размери 0,3/0,2 см; по гръбната повърхност на дясната ръка в оснавата на 1-ви и 3- ти пръсти на същата - по едно бледо-синкаво-мараво кръвонасядане с размери съответно 1/0,8 см. и 2,3/1,8 см., като тези увреждания съответстват да са причинени по време и начин, описан в исковата молба, но с категоричност – причинени от твърд тъпоръбест предмет с охлузваща повърност.

Спорно между страните е дали ответника е причинил описаното а травматичното увреждане на ищеца.

В тази връзка са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля В. М. и на свидетеля М.М., които показания на преки такива, доколкото и двамата са били очевидци на инцидента.

Свидетелят М. – съпруг на ищеца и с травматични увреждания вследствие на физическия сблъсък с ответника /описани в СМУ – л.58 от делото на СРС/, посочва, че по време на инцидента съпругата му – ищеца се е намирала зад него, като след като е бил повален от ответника П. на пода в коридора на собствения им апартамент с юмрук от ответника П., съпругата му се е опитала с тяло да препречи навлизането на ответника в апартамента им и да предотврати понататъшно физическо съприкосновение със съпруга й, при което е била ударена с лакът от ответника П. в главата, от който удар същата залитнала, но не паднала, а след като ответника П. извадил палка и започнал да нанася удари на свидетеля М. /паднал на пода към този момент/, ищеца отново се опитала да раздели и преустанови ръкопашния бой между мъжете и застанала помежду им, при което ответника я хванал за ръката и я блъснал надясно в стената.