Решение № 431 от 21.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: З. Чолева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от З. Чолева Въззивно гражданско дело № 20231100507852 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.256 от ГПК.

Обжалва се решение № 20066780 от 11.11.2022г., постановено по гр. дело № 5441/2021г. по описа на СРС, 166 състав в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86,ал.1 от ЗЗД, че Б. М. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД , както следва: 1/ разликата над сумата от 54,89лв. - до признатия за дължим размер на сумата от 808,97лв. като цена на топлинна енергия /ТЕ/ доставена за топлоснабден имот- ап.№ 57 в гр.София, ж.к.******** , с аб.№ 147455 за периода 01.06.2017г.- 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 27.07.2020г.до окончателното изплащане, 2/ сумата от 149,21лв.- призната като дължима мораторна лихва върху главницата- цена на ТЕ, натрупана за периода 15.09.2018г. - 09.07.2020г. и 3/разликата над сумата от 0,90лв.- до признатия за дължим размер на сумата от 10,73лв.- като неиздължена цена на услугата за дялово разпределение, предоставена за периода 01.07.2017г.- 30.04.2018г. за гореописания имот, ведно със законната лихва от 27.07.2020г.- до изплащането й; в частта, с която е признато за установено, че З. К. Д.

/починала в хода на въззивното производство с правоприемник по чл.227 от ГПК – К. К. Д./ дължи на „Топлофикация София“ ЕАД , както следва: 1/ сумата от 202,24лв.- цена на ТЕ доставена за гореописания недвижим имот за периода 01.06.2017г.- 09.07.2020г., ведно със законната лихва от 27.07.2020г.до окончателното изплащане, 2/ сумата от 37,30лв.- мораторна лихва върху главницата- цена на ТЕ , натрупана за периода 15.09.2018г.- 09.07.2020г. и 3/ сумата от 2,68 лв.- цена на услугата за дялово разпределение, предоставена за 1 гореописания недвижим имот за периода 01.07.2017г.- 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 27.07.2020г. до окончателното изплащане и в частта, с която е признато за установено,че К. К. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД , както следва: 1/ разликата над сумата от 54,89лв.- до признатия за дължим размер на сумата от 202,24лв.–цена на ТЕ , доставена за гореописания недвижим имот за периода 01.06.2017г.- 30.04.2018г.; 2/ сумата от 37,30лв.- мораторна лихва върху главницата- цена на ТЕ , натрупана за периода 15.09.2018г.- 09.07.2020г. и 3/ разликата на сумата от 0,90лв.- до признатия за дължим размер на сумата от 2,68лв. - цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.07.2017г.- 30.04.2018г. , предоставена за горепосочения имот, ведно със законната лихва от 27.07.2020г.- до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 26.08.2020г. по ч.гр.дело № 33423/2020г. по описа на СРС, 166 състав.

Решението се обжалва и в частта, с която Б. М. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 283,99лв.- разноски по делото па компенсация , в частта, с която З. К. Д. /починала в хода на въззивното производство с правоприемник по чл.227 от ГПК – К. К. Д./ осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД – сумата от 70, 99лв.- разноски по делото по компенсация и в частта, с която К. К. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 70,99лв.- разноски по делото по компенсация, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Въззивниците – ответници Б. М. Д. , З. К. Д. /починала в хода на въззивното производство с правоприемник по чл.227 от ГПК – К. К. Д./ и К. К.

Д. – в качеството си на страна на самостоятелно основание заявяват искане за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната част като постановено в нарушение на процесуалните правила, в нарушение на материално-правните норми, включително и на разпоредби от правото на Европейския съюз по доводи , подробно развити във въззивната жалба. В съдебно заседание се позовават допълнително на силата на пресъдено нещо относно обема на отговорността за цената на доставяната от ищеца ТЕ.

Заявяват искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение. Поддържа евентуално възражение за липса на доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение от въззивниците, както и възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивниците.

Третото лице – помагач на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД – не заявява становище по въззивната жалба.

Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от ответниците Б. М. Д. и К.

К. Д. –последния в качеството му на адвокат-пълномощник на ответницата З.

Д. срещу определението под № 20084608 от 23.03.2023г. по гр.дело № 2

5441/2021г. по описа на СРС, 166 състав, с което е оставено без уважение искането им по чл.248 от ГПК. Частните жалбоподатели поддържат , че неправилно в тежест на ответницата Б. Д. са възложени повече от 1/3 от развоските по делото с първоинстанционното решение. Възразяват, че неправилно на адв. К. Д. не му е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв. В качеството му на пълномощник на ответницата З. Д. на основание чл.78,ал.3 от ГПК съобразно изхода на спора. С изложените доводи частните жалбоподатели мотивират искането си за отмяна на обжалваното определение и постановяването на друго с което да бъде уважено искането им по чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение чрез присъждане на претендираните от тях разноски по делото.

Насрещната страна по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна.

Софийски градски съд като обсъди становищата и доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирани лица и срещу подлежащ на въззвивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците има качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 , чл.153,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“ от ЗЕ, като съсобственици на процесния топлоснабден имот. Съсобствеността на ответниците се установява безспорно от представените по делото писмени доказателства, от които е видно , че общите им наследодатели - К. К. Д. и З.Б.

Д. са придобили по време на брака им процесния топлоснабден имот с договор от 16.09.1972г., сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ /отм./. След смъртта на К. К. Д. на 05.06.1998г., съпружеската имуществена общност върху процесния имот /съгласно чл. пар.4, вр. с чл. 19 от СК от 1985г.- отм./ е прекратена на основание чл.26 ,ал.1 от СК от 1985г./ отм./ и съгласно чл.27 от СК от 1985г. /отм./ преживялата съпруга З. Д. е придобила ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот. Останалата ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот останала в наследството на К. К. Д. е наследена при равни дялове от преживялата съпруга З. Д. и децата З. К. Д. и К.К. Д.- всеки е придобил по 1/ 6 ид.ч. от процесния топлоснабден имот. По отношение дела на З. Д. следва да се посочи, че към тази 1/6 ид.ч., придобита по наследяване се прибавя и останалата придобита от нея в резултат на прекратената СИО ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот, или последната е притежавала от него общо 3

4/6 ид.ч.. Наследственото правоприемство между К. К. Д. и горепосочените негови трима наследника по закон се установява от представеното удостоверение , издадено от СО с изх.№ КО-70-00-10 от 30.04.2002г. По силата на договор за покупко-продажба, сключен на 28.12.1998г. с нот.акт № 39, том 2 по нот.дело № 272/ 1998г. К.К. Д. е придобил от З.Б. Д. притежаваните от последната 4/6 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, като прехвърлителката З. Д. си е запазила вещното право на ползване върху процесния имот пожизнено и безвъзмездно. След смъртта на К.К. Д. на 21.09.2009г. притежаваните от него общо 5/6 ид.ч. от процесния имот са наследени при равни дялове от наследниците му по закон /удостоверение № 896/29.09.2009г./ : ответницата Б. М. Д.- съпруга, ответникът К. К. Д. – син и третото лице М.К. Д.- дъщеря- всеки един от тях е наследил по 5/18 ид.ч. от процесния топлоснабден имот. Останалата 1/6 ид.ч. / = 3/18 ид.ч./ от процесния имот е притежание на ответницата З. К. Д. на основание наследяването по закон от К. К. Д. /починал през 1998г./. Т.е. от събраните по делото доказателства се установява качеството на ответниците на клиенти на ТЕ за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 , чл.153,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“ от ЗЕ, като съсобственици на процесния топлоснабден имот. Въззивниците – ответници поддържат, че не са пасивно – материално правно легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като притежават единствено „голата” собственост върху процесния топлофициран имот, като разноските за същия, включително и тези за топлинна енергия се дължат от титуляра на учреденото вещно право на ползване. Това възражение е поддържано от ответниците и в рамките на първоинстанционното производство- заявено е с отговорите им на ИМ. Настоящият съдебен състав намира възражението за частично основателно - до частта от дължимата цена на ТЕ , съответна на 4/6 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, за която от събраните по делото доказателства се установява, че в полза на трето неучастващо в процеса лице- З. Д., е запазено вещното право на ползване с горепосочения договор за покупкопродажба от 1998г., по следните мотиви: Съгласно нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Нормата на чл.153 от ЗЕ разпорежда , че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

С приложимата към процесния период от време разпоредба на пар.1,т.42 от ДР на Закона за енергетиката /отм./ е дадена легална дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия за битови нужди, като страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество /топлопреносно предприятие/ – това е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Именно потребителят на топлинна енергия е титуляр на задължението за плащането й. Съдът приема, че при систематично тълкуване на 4 горецитираните правни норми, във връзка и с разпоредбата на чл.57 от ЗС, че по правило потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът на процесният топлоснабден имот, освен по изключение в случаите, когато върху имота е учредено вещно право на ползване. При последната хипотеза, потребител на топлинната енергия, който е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, е титулярът на ограниченото вещно право на ползване по смисъла на чл.153 и пар.1, т. 42 от ЗЕ /отм./, който е задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна енергия, като разход, съгласно и изричното разпореждане на чл.57 от ЗС. В конкретния случай от представения по делото нот.акт № 59 от 28.12.1998г. по нот.дело № 272/1998г. се установява, че прехвърлителят по договора за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. от процесния топлоснабден имот – З.Б. Д. си е запазила ограниченото вещно право на ползване върху имота докато е жива. При съобразяване на основния правен принцип, че никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава, настоящия съдебен състав приема, че прехвърлителката не би могла да си запази правото на ползване над притежаваната от нея идеална част от процесния имот. Ето защо, обемът на запазеното ограничено вещно право на ползване съдът приема, че е ограничен до 4/6 ид.ч. от процесния топлоснабден имот. При тази хипотеза и съгласно гореизложените мотиви съдът приема, че страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество в качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди за 4/ 6 ид.ч. от процесния топлоснабден имот е титулярът на вещното право на ползване- З. Д., която дължи и съответната на притежаваното от нея ограничено вещно право върху тези 4/6 ид.ч. цена на ТЕ и услугата за дялово разпределение за имота. Съдът намира за основателно възражението на ответниците, че от събраните по настоящото дело доказателства не се установява титулярът на ограниченото вещно право З. Д., да е била починала към релевантния момент от време - исковия период.